Ако мачът на 4 април ви се е струвал слаб

...
Ако мачът на 4 април ви се е струвал слаб
Коментари Харесай

Парашутисти и калинки: Партиите ни предлагат още от същото за изборите

Ако мачът на 4 април ви се е коствал слаб самичък по себе си, имате цялостно право в идващия един месец да не се интересувате от политика. Партиите и обединенията се устремиха към преиграването с съвсем същите тимове, а дребното промени се изчерпват с разбърквания сред играчите или на аварийна пейка. Добре е да гласувате на 11 юли, несъмнено, тъй като резултатът е непредвидим – само че без илюзии за качествено дерби.

Формациите в актуалната акция се разделят на два типа. Такива, които са удовлетворени от априлския резултат и усещат вятър в платната. И такива, които не са удовлетворени и виждат насрещни фарове в тунел. Но и двата вида подредиха листите по този начин, като че ли от имената на кандидат-депутатите нищо не зависи. Инерция, външни фактори, случайност – на такива условия разчитат.

От първия вид са ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Патриотите,

изпаднали в долната дивизия

Формацията на Бойко Борисов хвърли доста старания да показва смяна, само че тя остана заключена във видеата, популяризирани в обществените мрежи. На тях Борисов препитваше младежи виждат ли една нова България, а те въодушевено декламираха, че освен я виждат, ами пред тях стои единственият и несравним български водач. Беседите от време на време протичаха посредством подредени в кръг или елипса участници, с цел да начертае Борисов плавна последователност. От този комсомол нищо хубаво не може да се чака, само че по-интересното е, че той влезе едвам на задните места в листите – даже нескопосаната смяна се оказа подправена. Но пък следва да се признае – някои скъпи фрагменти бяха изстреляни нагоре. Като варненската студентка Славена Точева, която, въпреки и международно незнайна, на 4 април завоюва преференции за два мандата. В късия парламент тя не се отличи с нищо. Но очевидно разполага с неоспорими качества, тъй като прескочи от задните места във варненската листа на достолепното шесто място. Влогърът от Ивайловград Живко Спасов-Кибритя добавя смяната, плюс футболната звезда Бончо Генчев, каращ към този момент третата си младост.

Всичко останало при ГЕРБ си е по местата. Борисов води две листи, които няма значение кои са,  Цвета Караянчева – в Кърджали, Делян Добрев е първи в Хасково. Партийният топмладеж си остава Георг Георгиев… Казано съществено, ГЕРБ

провидя „ смяната ” типично по милиционерски –

„ Абе, единия път като не взехме задоволително гласове, другия път ще вземем, няма по какъв начин!… ”.

Вторият огромен губещ – Българска социалистическа партия, всъщност стори безусловно същото. Спрямо 4 април „ новите ” лица в листите са двама-трима съдружни партньори като Георги Кадиев, плюс спуснати от „ Позитано ” 20 свидни рожби на партията и на Корнелия Нинова (като парашутирания водач в Добрич Димитър Данчев, например). Голямата „ смяна ” при Българска социалистическа партия е хоризонтално разбъркване – Александър Симов бе пратен от Смолян във Враца, Петя Михалевска – от Кърджали в Смолян, Велизар Енчев смени Хасково с Кърджали, самата Нинова изостави Пловдив за сметка на Варна. Всичко това демонстрира не просто идейна, кадрова и цялостна политическа мизерия, само че и за следващ път онагледява голямата несгода, която всички партии стоварват на гласоподавателите –

парашутирането на претенденти

Показателен в това отношение е Симов, който в късата си (все още) политическа кариера е бил кандидат-депутат поредно от Кърджали, Смолян и Враца. Не иде тирада, че следва да бъдат издигани единствено локални хора, а за това, че е по-добре локалните да са водачи – гласоподавателите ги познават, контактуват с тях, получава се същинско посланичество. А парашутистите умерено могат да бъдат слагани обратно – в случай че в действителност са качествени и завоюват доверие, преференцията ще ги изстреля нагоре. Но това е ситуацията.

Отделно от всичко това Българска социалистическа партия за следващ път се и изпокара за листите. Окопите против Нинова се усилиха. С две думи, партията копае още повече дъното, само че от дълго време е изгубила менталните, нравствени и чисто физически качества, с които да усети процеса.

Най-интересната вест може би родиха Патриотите, които никой в никакъв случай не знае какъв брой тъкмо обединени или разединени са. Настоящите им водачи Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, дружно с пришилия се Веселин Марешки, отхвърлиха да вземат участие в листите. Официално – с цел да дадат път на младите и покажат образец за персонална безкористност. Неофициално обаче наподобява, че във връзка с тези партии мачът е свирен – няма да вземат участие в идващото управление; водачите тарикатски се отдръпват под овации за саможертвата. Важното в тази история е, че в случай че в действителност има задкулисие, което подрежда идната власт и изключва националистите, пада голямата алтернатива

може ли те да бъдат още веднъж патерица на ГЕРБ

Задокеанските ветрове носят чувството, че нито патерица ще има, нито кой да се подпира на нея – цялата предходна власт ще бъде изметена.

При доволните от 4 април обединения – „ ИТН ” (ИТН), „ Демократична България ” (ДБ) и „ Изправи се! Мутри вън! ”, скуката мъчно може да бъде по-голяма. Дори отводът на Слави Трифонов да се кандидатира не може да провокира неспокойствие поради отсъстващо му по принцип от действителния живот държание. Предвид политическите порядки не са изненадващи и други случки –  нито че Николай Радулов от Има Такъв Народ води листа в София, въпреки да се отхвърли от депутатския мандат след 4 април; нито  че  при Демократична България Стефан Тафров смени Пазарджик с Русе, а Антоанета Цонева го замести в града край Марица. За „ Изправи се! Мутри вън! ” е  значимо, несъмнено, че изобщо оцеляха като единна групировка.

Движение за права и свободи, което си е напълно независим тип партия, също прожектира към този момент виждан филм. Лидерът Мустафа Карадайъ е претендент от Кърджали и Шумен, Йордан Цонев води листа, с избираемо място на завет е и Хамид Хамид, непосредствен до Делян Пеевски… Ако изобщо има лична конспирация на вота, тя е ще завоюва ли мандат осъденият по закона „ Магнитски ” дубайски заточеник Васил Божков. Както и половин или един % ще събере Жан Виденов.

Цялата кадрова мизерия се вписва разумно в по-общата нерадостна политическа картина. След като не друго, а външно влияние като „ Магнитски ” пренарежда страната, то и имената на депутатите нямат значение. Само външният вятър носи промени или затвърждава статукво.
Източник: novinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР