Как всеки може да бъде герой
Ако " ковид " не се трансформира самосиндикално и еднолично в думата на 2020 година, то стресът сигурно можеше да бъде отличник. Защото наред със здравните, стопански, обществени и политически разтърсвания, пандемията може да се похвали и със стресови тласъци, каквито човечеството не е преживявало от Втората международна война насам.
За българите това не беше чак толкоз добра вест - страната ни е на 97 място от 155 страни по света по благополучие съгласно проучване на Организация на обединените нации. Като прибавим към това нормалната забързаност на актуалния човек, отрицателната информация, която ни залива отвред и не изключително високото ни самочувствие, се получава неприятна картина.
обаче съумяват да видят светлината в края на тунела и организират обществен опит, чиято цел е да ни накара да погледнем с други очи на напрежението и да осъзнаем, че всеки от нас има скрита мощ, която може да го трансформира в воин.
Експериментът се организира в границите на два дни в средата на пандемичната 2020 година и е воден от психолога и психотелесен терапевт Кремена Станилова. Тя работи с 20 двойки близки хора, като организира самостоятелни изявленията с всеки от тях. Във всяка двойка единият човек би трябвало да проучва личната си персона и да се дефинира с една от четири думи - " под напрежение ", " претрупан ", " елементарен " и " воин ", а другият - да опише също своя непосредствен.
" По своя план и осъществяване опитът беше напълно достоверен, нережисиран и автентичен. До самия му край участниците не бяха наясно с задачите му ", споделя Станилова.
Резултатите се оказват изненадващи - както за нея, по този начин и за участниците в опита. Колкото и да си представяме героите като свърхсъщества с алена мантия, които избавят цялото човечество, да си воин в очите на околните си значи нещо напълно друго.
Герой е бабата, която цялостен живот е втора майка за своя внук. Герой е сестрата, която с нокти и зъби преодоляла онкологично заболяване и е потвърдила какво е воля за живот. Герой е приятелят, който постоянно е подготвен да се притече на помощ. Герой е дамата, която избавя улични животни. Герой е бащата, който отделя време, като спортува постоянно с щерка си и върви на походи с нея.
" Българинът е свръхсамокритичен, обезценяващ достиженията си, предан на фамилията и отговорностите си, постоянно не помни да се грижи за потребностите на тялото и душата си, в това число и да се хидратира посредством постоянно пиянство на вода ", разяснява психоложката. И ни припомня, че с цел да се погрижим за скъпите си същества, първо би трябвало да се погрижим за себе си.
Когато сме под стрес, хормоните кортизол и адреналин провокират биохимичен дисбаланс, а един от резултатите от него е дехидратацията. Тъй като тялото ни е 75% вода, елементарно можем да си представим пагубните последици от неналичието й.
Отпадналост, тревога, отмалялост - може и да не допускаме, само че тези положения постоянно са вследствие на незадоволителния банкет на вода наред с главоболието, мускулните болки, сухата кожа и възприятието за подтиснатост. А всичко това елементарно може да се промени, в случай че одобряваме нужните осем чаши вода дневно, които ще оказват помощ за изхвърлянето на токсините от организма.
Важно е обаче да пием вода осъзнато, припомня ни Станилова. Да се спрем за малко, да се погрижим за тялото си посредством задоволителна хидратация, придвижване и здравословна храна. Да се погрижим за душата си като понижим самокритичността и отделяме време за себе си. За да можем да бъдем героите, които околните ни виждат в нас.
За българите това не беше чак толкоз добра вест - страната ни е на 97 място от 155 страни по света по благополучие съгласно проучване на Организация на обединените нации. Като прибавим към това нормалната забързаност на актуалния човек, отрицателната информация, която ни залива отвред и не изключително високото ни самочувствие, се получава неприятна картина.
обаче съумяват да видят светлината в края на тунела и организират обществен опит, чиято цел е да ни накара да погледнем с други очи на напрежението и да осъзнаем, че всеки от нас има скрита мощ, която може да го трансформира в воин.
Експериментът се организира в границите на два дни в средата на пандемичната 2020 година и е воден от психолога и психотелесен терапевт Кремена Станилова. Тя работи с 20 двойки близки хора, като организира самостоятелни изявленията с всеки от тях. Във всяка двойка единият човек би трябвало да проучва личната си персона и да се дефинира с една от четири думи - " под напрежение ", " претрупан ", " елементарен " и " воин ", а другият - да опише също своя непосредствен.
" По своя план и осъществяване опитът беше напълно достоверен, нережисиран и автентичен. До самия му край участниците не бяха наясно с задачите му ", споделя Станилова.
Резултатите се оказват изненадващи - както за нея, по този начин и за участниците в опита. Колкото и да си представяме героите като свърхсъщества с алена мантия, които избавят цялото човечество, да си воин в очите на околните си значи нещо напълно друго.
Герой е бабата, която цялостен живот е втора майка за своя внук. Герой е сестрата, която с нокти и зъби преодоляла онкологично заболяване и е потвърдила какво е воля за живот. Герой е приятелят, който постоянно е подготвен да се притече на помощ. Герой е дамата, която избавя улични животни. Герой е бащата, който отделя време, като спортува постоянно с щерка си и върви на походи с нея.
" Българинът е свръхсамокритичен, обезценяващ достиженията си, предан на фамилията и отговорностите си, постоянно не помни да се грижи за потребностите на тялото и душата си, в това число и да се хидратира посредством постоянно пиянство на вода ", разяснява психоложката. И ни припомня, че с цел да се погрижим за скъпите си същества, първо би трябвало да се погрижим за себе си.
Когато сме под стрес, хормоните кортизол и адреналин провокират биохимичен дисбаланс, а един от резултатите от него е дехидратацията. Тъй като тялото ни е 75% вода, елементарно можем да си представим пагубните последици от неналичието й.
Отпадналост, тревога, отмалялост - може и да не допускаме, само че тези положения постоянно са вследствие на незадоволителния банкет на вода наред с главоболието, мускулните болки, сухата кожа и възприятието за подтиснатост. А всичко това елементарно може да се промени, в случай че одобряваме нужните осем чаши вода дневно, които ще оказват помощ за изхвърлянето на токсините от организма.
Важно е обаче да пием вода осъзнато, припомня ни Станилова. Да се спрем за малко, да се погрижим за тялото си посредством задоволителна хидратация, придвижване и здравословна храна. Да се погрижим за душата си като понижим самокритичността и отделяме време за себе си. За да можем да бъдем героите, които околните ни виждат в нас.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ