Ако кабинетът беше офис. Кабинетът в случая е правителството, да.

Ако кабинетът беше офис. Кабинетът в тази ситуация е държавното управление, да. И, в случай че той беше офис – като всеки различен – щяхме да забележим ето тези леко смущаващи облици, които всички познаваме добре (а да не се лъжем – някои от нас СА тези смущаващи образи).

На фона на тежката работа, която някои правят, мениджърите от един отдел не спят и се хранят по веднъж дневно на крайник, до момента в който другите – от различен отдел, привикнали на малко по-така режим, тъй като и бащите им са били шефове на водопад, и дядовците, а и тяхната кариера е почнала с думите „ нали ти беше индивидът на другаря Едикойси? “ – те са по-лежерни и прекарват време в дълги обеди с „ специалисти “, които минават във вечери, а най-после работата им е едвам се каже, че са били будни.

Но, в случай че ги питаш, са „ скапани от отмалялост “.

Някои съдружни бъдещи сътрудници бавят подписването с оправданието, че има още работа от техните специалисти и някакви части от съглашението не им харесват по този начин, желаят ги другояче.

Добре…

Няма да загатвам имена, единствено ще кажа, че един от облиците в нашата история ще го назовем Фурнелия Финова.

Фурнелия е типичният чиновник на съвсем всеки офис, който има доста проекти, само че малко от тях са свързани с работа за самия офис. Тя обича да си взима дълги обедни почивки и да върви на срещи с специалисти за по два-три-четири часа, където да разисква нещо. После да се прибере в офиса и да каже, че мощ не ѝ е останала. От работа, не от друго, вие пък…

Когато обаче компанията забие нос в канавката, тъй като Фурнелия не е свършила доста работа, а и отчетите ѝ от предходната година още не са довършени, Фурнелия споделя, че този, оня, Петкан и Драган от офиса ѝ вършат вътрешна съпротива и те са отговорни.

Ако Фурнелия беше в политиката, да речем, и управляваше партия, да речем, щеше да бави… да речем… съдружното съглашение, с цел да наподобява по-работна пред… да речем… гласоподавателите си. Защото те (избирателите ѝ) горките са срещу Истанбулската спогодба, да вземем за пример, и още куп неща, пък тя ще се коалира със бранители на тая същата спогодба (и още куп неща). Трябва да наподобява все едно мнооооооооооого се е трудила да отбрани интереса им. А не да подписва току по този начин, раз-два-готово. Колкото повече се бави, толкоз повече наподобява все едно с кански сили трансформира нещо и работи. Горката… сили не ѝ останаха.

Проблемът е, че в случай че нещо вземе да се скапе в цялата работа,

ще стартират да се намират „ вътрешни опозиции “ на горката отрудена Фурнелия. Зли сили – както в настоящия ѝ офис (да го назовем „ ВеСеПе “ АД) все такива зли сили се намират да я саботират, на следващия ден може и в новия офис (да го назовем „ Коалиция “ ООД) може да се окаже, че някой ѝ е крив и да се почне с клюките в кафето и прехвърлянето на виновност.

Та, да повторим какви са ни терзанията от новата служителка: многото бавене, с цел да наподобява работна, и търсенето на отговорни за несвършеното.

Но положителната вест е, че на нас най-малко не ни се постанова да работим с Фурнелия. Да го мислят новите ѝ сътрудници.