Ако животът съществува някъде в Слънчевата система извън Земята, Титан

Ако животът съществува някъде в Слънчевата система отвън Земята, Титан е преди всичко в листата. Въпреки че е малко по-студен откъм страната на - -179 °C, той има гъста, богата на азот атмосфера, езера, цялостни с метан и етан, и всевъзможни въглеводороди и органични аерозоли, които биха могли да поддържат комплицирана органична химия. Освен това има доказателства за под земята океан с дълбочина 483 км, заключен под ледената кора с дебелина от 40 до 100 км, който се затопля от хидротермалната интензивност, породена от приливите и отливите, подбудени от масата на Сатурн.

 

Въпреки това, както се споделя, дяволът се крие в детайлите, защото интернационален екип от откриватели, управителен от Антонин Афхолдер от катедрата по екология и еволюционна биология на Университета в Аризона и Питър Хигинс от катедрата по науки за Земята и планетите на Харвардския университет, организира ново изследване, което се връща към основите.

 

Като употребява компютърни модели за преструване на евентуалната екология на Титан, екипът стига до някои изненадващи изводи.

Ако на Титан има живот, той ще е микробен и евентуално ще е много другоземен спрямо този на Земята. Въпреки че наподобява, че органичните химикали, които изобилстват на повърхността, би трябвало да обезпечат на живота там доста храна, всеки живот на Титан ще се намира в подземния международен океан. Това значи, че тези органични субстанции би трябвало да стигнат до този океан, с цел да може да има нещо, което да се храни с тях.

За задачите на изследването симулациите се концентрират върху елементарния развой на ферментация. По-конкретно, ферментация, включваща органичната молекула глицин, която е най-простата от всички известни аминокиселини. Ферментацията е изключително привлекателна, защото не се нуждае от О2, с цел да протича, тъй че евентуално е еволюирала доста рано в историята на Земята.

 

Проблемът, който симулациите откриват, е, че въпреки глицинът или неговите прекурсори да са в обилие на повърхността на Титан, доста малко от аминокиселината стига до заровения океан, а това, което е там, евентуално се дължи на метеоритни удари, създаващи краткотрайни езера, които могат да се просмучат през леда.

Резултатът от всичко това е, че няма задоволително храна, с която да се хранят микробите на Титан. В резултат на това, в случай че има живот на Титан, той е в изумително малко количество - едвам се изпълни една типична кофа. Това значи, че бъдещите задачи до Титан ще имат сложни времена за следене на всички самотни микроби, които може да се скитат в близост.

„ Нашето ново проучване демонстрира, че този ресурс може да е задоволителен единствено за поддържането на доста дребна популация от микроби с общо тегло от най-вече няколко кг - еквивалентно на масата на малко куче “, споделя Афхолдер. „ Такава дребна биосфера би имала приблизително по-малко от една клетка на литър вода в целия голям океан на Титан. “