Неволята ни е научила. Как живеят хората там, където няма аптеки
Ако живеете в София и доктор ви изпише лекарство, ще отидете в първата аптека до болничното заведение, с цел да го потърсите. Но в случай че живеете в село Млечево, нямате кола или се движите мъчно, по какъв начин ще си вземете лекарството? Там – и на още доста места в България, аптека няма.
Два километра пешком и още 25 с рейс. Отиваш на доктор, след това минаваш през аптека. Хващаш рейса назад. И най-после вървиш още два километра, с цел да се прибереш.
Ако живееш в село Млечево , това е пътят, който би трябвало да изминеш, ако разчиташ на публичен превоз и искаш самичък да си вземеш лекарство със или без рецепта.
Това е по този начин, тъй като в Млечево няма аптека. Няма и доктор. Ако ти трябват, се постанова да отидеш до общинския град – Севлиево.
В селото живеят 88 души и не е целесъобразно стопански да се направи аптека. Но няма и обезпечен метод тези хора да получават нужните медикаменти, без да се придвижват всякога по посочения маршрут.
Затова те се оправят сами. Някой влиза в ролята на снабдител – отива до Севлиево да вземе рецептите и медикаментите и след това се връща с тях. Това опонира на закона, само че постоянно се постанова да го вършат даже кметове.
Когато стане въпрос за медикаменти, хората са съпричастниВладимир Тодоров
„ Неволята ни е научила. Когато стане въпрос за медикаменти, хората са съпричастни “, сподели пред Свободна Европа кметският наместник на Млечево Владимир Тодоров . И добави: „ Въпросът е къде е страната “.
Тодоров е воин в документалния филм „ Занеси здраве “ на Института за пазарна стопанска система ( ИПИ ), чиято премиера беше предишния месец. В него ИПИ споделя историите на хора от България, които имат стеснен достъп до медикаменти.
От общо 265 общини, в 23 няма нито една аптека. Това са главно дребни региони с население към 1-3 хиляди души. Когато те не могат да си купят медикаменти, постоянно стопират да ги одобряват, а това не е добре за здравето им.
Има доста аргументи за неравния достъп – остарели правила и ограничавания, съгласно някои – недостиг на фрагменти, и така нататък Но с цел да се реши този проблем, не е нужно страната да предизвиква отварянето на нови аптеки, споделят от ИПИ. Те оферират други разновидности, за които трябват дребни промени в закона:
мобилни аптеки, които да обикалят по-отдалечени райони;онлайн доставка на медикаменти с рецепта за хората, които не могат да пътуват;възможност помощник-фармацевти да отварят филиали в дребни обитаеми места. Държавата би трябвало да мисли по какъв начин пациентите, които имат потребност от медикаменти, да ги получатПетя Георгиева
„ Пазарът на медикаменти действа, конкурентен е и просто би трябвало да се развива. А страната би трябвало да мисли по какъв начин пациентите, които имат потребност от медикаменти, да ги получат “, сподели пред Свободна Европа икономистката Петя Георгиева от ИПИ.
Според Българския фармацевтичен съюз ( БФС ) по-големият проблем е другаде – не толкоз в достъпа на хората до аптеките, а в достъпа на самите аптеки до медикаментите – даже когато са налични в страната.
„ Около една болница в София може да има 10 аптеки. Какво от това, в случай че и в 10-те не можете да намерите вашето лекарство? “, сподели пред Свободна Европа и ръководителят на БФС Димитър Маринов .
Когато най-близката аптека е на 25 км
Владимир Тодоров не знае в миналото да е имало аптека в село Млечево. Преди десетилетия е имало лекарски кабинети и ортодонт. Когато влезеш в това, което е останало от зъболекарския кабинет, се връщаш 40 години обратно във времето, споделя кметският наместник.
В момента един път седмично в Млечево идва фелдшер от прилежащо село, който преглежда хората. Понякога върви и изключително, в случай че го потърсят. Но той е на 74 и постоянно има здравни проблеми.
Хората живеят в махали, които се намират приблизително на 2 км от центъра. Селото е високо в планината и когато падне сняг, пътят до него е сложен. Затова се намират разновидности да се избегне пътуването за медикаменти.
Например, в Млечево върви човек, който разнася самун с персоналния си автомобил. Той влиза и в ролята на снабдител на медикаменти. Но в този момент този човек също има здравен проблем и Тодоров извършва функционалността му.
Ако ние нямаме опция, търсят трети, петиВладимир Тодоров
„ Ако ние нямаме опция, търсят трети, пети и по този начин, до момента в който някой откликне “, сподели кметският наместник.
„ В доста дребни обитаеми места са се наложили гъвкави решения, които постоянно са отвън закона, само че са единствен вид за стотици хиляди поданици “, споделят от ИПИ.
От 2023 година здравната каса подкрепя аптеки, които работят в отдалечени и труднодостъпни региони, денонощни са или са единствените в една община.
По данни на БФС, благодарение на този механизъм от началото на 2024 година доникъде на 2025 година аптеките в отдалечени региони са се нараснали от 29 на 40, а тези, които са единствени в дадена община – от 107 на 167.
Какво може да се промени
„ Ние се борим не страната да контролира откриването на аптеки, а да дерегулира “, сподели Петя Георгиева от ИПИ.
Организацията няколко решения:
Доставка на медикаменти
В България рецептите са електронни, а куриерската мрежа е добре развита. Това разрешава да се вкара доставка на медикаменти онлайн – магистър-фармацевтът да приготвя медикаментите по рецепта и да ги предава на пощальон, който да ги достави до индивида, за който са предопределени.
Това сега е неразрешено, само че съгласно Георгиева е подобаващ вид за хора, които живеят отдалечено. Част от тях може да имат проблем с поръчването онлайн, само че най-малко това решение ще улесни техни близки да го създадат вместо тях от отдалеченост.
Не приказваме да се прави Амазон за лекарстваПетя Георгиева
„ Не приказваме да се прави Амазон за медикаменти. Ще има регулации и ясни условия “, сподели Георгиева.
Мобилни аптеки
Снабдяването по този метод на процедура се случва и в този момент – когато кметът на селото отива да купи медикаменти и ги доставя. Това също е неразрешено, а и крие опасности.
Тодоров счита, че мобилната аптека е най-хубавият вид за хората в Млечево.
„ Да купим една остаряла кола за спешна помощ и да обикалят нашите 28 села “, сподели той.
Помощник-фармацевтите
Трети вид съгласно ИПИ е да се разреши на помощник-фармацевтите да отварят филиали на аптеки. Много постоянно тези хора се възприемат по този начин, както медицинските сестри по отношение на лекарите, сподели Георгиева. По думите на Маринов помощник-фармацевтите „ нямат съответната подготовка “ да отворят филиал.
„ Те не са фармацевти, те са помощници на фармацевта в аптеката “, сподели той.
„ Ние не държим да работят независимо. Искаме те да откриват аптека, да продават медикаменти и – когато има потребност, елементарно да се свържат с някой магистър-фармацевт “, сподели Георгиева.
От Българската асоциация за търговия на едро с медикаменти ( БАТЕЛ ) споделиха за Свободна Европа, че поддържат решенията за мобилните аптеки и доставката на медикаменти „ при ясно написани условия и засилен надзор “.
Според ИПИ вендинг машините за медикаменти също биха помогнали, само че в този момент има условие те да са на територията на аптека, а това ги обезсмисля. Освен това, в сходни автомати могат да се продават единствено медикаменти без рецепта.
Достъпът на аптеките до медикаменти
Според Димитър Маринов България няма проблем с достъпа до аптеки. По данни на БФС над 98% от хората в страната могат да доближат до аптека в границите на 30 минути.
Самата аптека няма достъп до избрани лекарствени продуктиДимитър Маринов
„ Проблемът не е дали ще стигнеш до аптека, а че самата аптека няма достъп до избрани лекарствени артикули “, сподели Маринов. Те би трябвало да са регистрирани в страната, да са налични и да са на естествена цена за пациентите.
Тодоров дава образец от Млечево и за този проблем – една стара жена от селото има потребност от лекарство за разреждане на кръвта, само че него го няма в Севлиево. Трябва да се отиде до аптека в Габрово, която е още по-далеч.
За да се позволи това, БФС предлага да има система за доставка на едно лекарство до определена от пациента аптека.
Оттам също по този начин не утвърждават предложенията на ИПИ. Според Маринов по-добрият вид е „ да има естествен превоз “, с цел да стигат хората до обитаемо място с аптека. Но това отново няма да реши казуса за тези, които не са в положение да пътуват.
Маринов акцентира и това, че не е задоволително едно лекарство просто да се достави на пациента – това би трябвало да стане „ със съответния надзор и консултация “ с магистър-фармацевт.
В българските аптеки работят над 6800 магистър-фармацевти, само че и те – както самите аптеки, са съсредоточени повече в огромните градове.
Изпратихме въпроси по тематиката до Министерството на здравеопазването, само че не получихме отговор.
Два километра пешком и още 25 с рейс. Отиваш на доктор, след това минаваш през аптека. Хващаш рейса назад. И най-после вървиш още два километра, с цел да се прибереш.
Ако живееш в село Млечево , това е пътят, който би трябвало да изминеш, ако разчиташ на публичен превоз и искаш самичък да си вземеш лекарство със или без рецепта.
Това е по този начин, тъй като в Млечево няма аптека. Няма и доктор. Ако ти трябват, се постанова да отидеш до общинския град – Севлиево.
В селото живеят 88 души и не е целесъобразно стопански да се направи аптека. Но няма и обезпечен метод тези хора да получават нужните медикаменти, без да се придвижват всякога по посочения маршрут.
Затова те се оправят сами. Някой влиза в ролята на снабдител – отива до Севлиево да вземе рецептите и медикаментите и след това се връща с тях. Това опонира на закона, само че постоянно се постанова да го вършат даже кметове.
Когато стане въпрос за медикаменти, хората са съпричастниВладимир Тодоров
„ Неволята ни е научила. Когато стане въпрос за медикаменти, хората са съпричастни “, сподели пред Свободна Европа кметският наместник на Млечево Владимир Тодоров . И добави: „ Въпросът е къде е страната “.
Тодоров е воин в документалния филм „ Занеси здраве “ на Института за пазарна стопанска система ( ИПИ ), чиято премиера беше предишния месец. В него ИПИ споделя историите на хора от България, които имат стеснен достъп до медикаменти.
От общо 265 общини, в 23 няма нито една аптека. Това са главно дребни региони с население към 1-3 хиляди души. Когато те не могат да си купят медикаменти, постоянно стопират да ги одобряват, а това не е добре за здравето им.
Има доста аргументи за неравния достъп – остарели правила и ограничавания, съгласно някои – недостиг на фрагменти, и така нататък Но с цел да се реши този проблем, не е нужно страната да предизвиква отварянето на нови аптеки, споделят от ИПИ. Те оферират други разновидности, за които трябват дребни промени в закона:
мобилни аптеки, които да обикалят по-отдалечени райони;онлайн доставка на медикаменти с рецепта за хората, които не могат да пътуват;възможност помощник-фармацевти да отварят филиали в дребни обитаеми места. Държавата би трябвало да мисли по какъв начин пациентите, които имат потребност от медикаменти, да ги получатПетя Георгиева
„ Пазарът на медикаменти действа, конкурентен е и просто би трябвало да се развива. А страната би трябвало да мисли по какъв начин пациентите, които имат потребност от медикаменти, да ги получат “, сподели пред Свободна Европа икономистката Петя Георгиева от ИПИ.
Според Българския фармацевтичен съюз ( БФС ) по-големият проблем е другаде – не толкоз в достъпа на хората до аптеките, а в достъпа на самите аптеки до медикаментите – даже когато са налични в страната.
„ Около една болница в София може да има 10 аптеки. Какво от това, в случай че и в 10-те не можете да намерите вашето лекарство? “, сподели пред Свободна Европа и ръководителят на БФС Димитър Маринов .
Когато най-близката аптека е на 25 км
Владимир Тодоров не знае в миналото да е имало аптека в село Млечево. Преди десетилетия е имало лекарски кабинети и ортодонт. Когато влезеш в това, което е останало от зъболекарския кабинет, се връщаш 40 години обратно във времето, споделя кметският наместник.
В момента един път седмично в Млечево идва фелдшер от прилежащо село, който преглежда хората. Понякога върви и изключително, в случай че го потърсят. Но той е на 74 и постоянно има здравни проблеми.
Хората живеят в махали, които се намират приблизително на 2 км от центъра. Селото е високо в планината и когато падне сняг, пътят до него е сложен. Затова се намират разновидности да се избегне пътуването за медикаменти.
Например, в Млечево върви човек, който разнася самун с персоналния си автомобил. Той влиза и в ролята на снабдител на медикаменти. Но в този момент този човек също има здравен проблем и Тодоров извършва функционалността му.
Ако ние нямаме опция, търсят трети, петиВладимир Тодоров
„ Ако ние нямаме опция, търсят трети, пети и по този начин, до момента в който някой откликне “, сподели кметският наместник.
„ В доста дребни обитаеми места са се наложили гъвкави решения, които постоянно са отвън закона, само че са единствен вид за стотици хиляди поданици “, споделят от ИПИ.
От 2023 година здравната каса подкрепя аптеки, които работят в отдалечени и труднодостъпни региони, денонощни са или са единствените в една община.
По данни на БФС, благодарение на този механизъм от началото на 2024 година доникъде на 2025 година аптеките в отдалечени региони са се нараснали от 29 на 40, а тези, които са единствени в дадена община – от 107 на 167.
Какво може да се промени
„ Ние се борим не страната да контролира откриването на аптеки, а да дерегулира “, сподели Петя Георгиева от ИПИ.
Организацията няколко решения:
Доставка на медикаменти
В България рецептите са електронни, а куриерската мрежа е добре развита. Това разрешава да се вкара доставка на медикаменти онлайн – магистър-фармацевтът да приготвя медикаментите по рецепта и да ги предава на пощальон, който да ги достави до индивида, за който са предопределени.
Това сега е неразрешено, само че съгласно Георгиева е подобаващ вид за хора, които живеят отдалечено. Част от тях може да имат проблем с поръчването онлайн, само че най-малко това решение ще улесни техни близки да го създадат вместо тях от отдалеченост.
Не приказваме да се прави Амазон за лекарстваПетя Георгиева
„ Не приказваме да се прави Амазон за медикаменти. Ще има регулации и ясни условия “, сподели Георгиева.
Мобилни аптеки
Снабдяването по този метод на процедура се случва и в този момент – когато кметът на селото отива да купи медикаменти и ги доставя. Това също е неразрешено, а и крие опасности.
Тодоров счита, че мобилната аптека е най-хубавият вид за хората в Млечево.
„ Да купим една остаряла кола за спешна помощ и да обикалят нашите 28 села “, сподели той.
Помощник-фармацевтите
Трети вид съгласно ИПИ е да се разреши на помощник-фармацевтите да отварят филиали на аптеки. Много постоянно тези хора се възприемат по този начин, както медицинските сестри по отношение на лекарите, сподели Георгиева. По думите на Маринов помощник-фармацевтите „ нямат съответната подготовка “ да отворят филиал.
„ Те не са фармацевти, те са помощници на фармацевта в аптеката “, сподели той.
„ Ние не държим да работят независимо. Искаме те да откриват аптека, да продават медикаменти и – когато има потребност, елементарно да се свържат с някой магистър-фармацевт “, сподели Георгиева.
От Българската асоциация за търговия на едро с медикаменти ( БАТЕЛ ) споделиха за Свободна Европа, че поддържат решенията за мобилните аптеки и доставката на медикаменти „ при ясно написани условия и засилен надзор “.
Според ИПИ вендинг машините за медикаменти също биха помогнали, само че в този момент има условие те да са на територията на аптека, а това ги обезсмисля. Освен това, в сходни автомати могат да се продават единствено медикаменти без рецепта.
Достъпът на аптеките до медикаменти
Според Димитър Маринов България няма проблем с достъпа до аптеки. По данни на БФС над 98% от хората в страната могат да доближат до аптека в границите на 30 минути.
Самата аптека няма достъп до избрани лекарствени продуктиДимитър Маринов
„ Проблемът не е дали ще стигнеш до аптека, а че самата аптека няма достъп до избрани лекарствени артикули “, сподели Маринов. Те би трябвало да са регистрирани в страната, да са налични и да са на естествена цена за пациентите.
Тодоров дава образец от Млечево и за този проблем – една стара жена от селото има потребност от лекарство за разреждане на кръвта, само че него го няма в Севлиево. Трябва да се отиде до аптека в Габрово, която е още по-далеч.
За да се позволи това, БФС предлага да има система за доставка на едно лекарство до определена от пациента аптека.
Оттам също по този начин не утвърждават предложенията на ИПИ. Според Маринов по-добрият вид е „ да има естествен превоз “, с цел да стигат хората до обитаемо място с аптека. Но това отново няма да реши казуса за тези, които не са в положение да пътуват.
Маринов акцентира и това, че не е задоволително едно лекарство просто да се достави на пациента – това би трябвало да стане „ със съответния надзор и консултация “ с магистър-фармацевт.
В българските аптеки работят над 6800 магистър-фармацевти, само че и те – както самите аптеки, са съсредоточени повече в огромните градове.
Изпратихме въпроси по тематиката до Министерството на здравеопазването, само че не получихме отговор.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ