У нас е пълно с русофили, тогава защо българите не емигрират в Русия
Ако използваме метода на социалистическия натурализъм, за българите Русия е бедна, непозната и негостоприемна страна и единствено лицемерието защищава българския десарски комунизъм от самопризнание на тази истина.
За повече изясненост обаче, климатът на Русия въобще не пасва със средиземноморската природа на българите – зимите там са жестоки и дълги.
Животът в Русия е непосилен и сложен във всяко отношение. Да повторим – във всяко отношение. Икономически тя в никакъв случай не е била развита страна и до момента няма развита инфраструктура.
Пътищата са неприятни, жилищата са примитивни, а система за поддръжка на живота не съществува. Става дума за цивилен обединявания, филантропични организации, гилдии, клубове, издателства, преса и независимост за асоцииране. Термина „ страна на общественото благополучие “ там в никакъв случай не е съществувал.
Надеждата в такава страна за разцвет са равни на нула.
Животът на българите в България е завършен в живописна природа с планински темперамент и фетиш към слънцето от антични времена, с богати обичаи и истинска история, до момента в който Русия съставлява една скучна, убийствено равна и гола, брулена от ветровете земя с тежък щемпел вързу мисленето на популацията й.
Въпреки турското господство, нито българите, нито който и да е различен балкански народ не са изгубили своето възприятие за характерност и личностна стойност. Руснаците, въпреки това, са построени като нация върху стадност и послушание.
Интегрирането на Русия в европейските полезности и стандарт на живот, както и целия й честен облик, минават под тежкото въздействие на средновековна царщина и комунистическа тирания. Страданието като душевен модел минава като непрекъсната нишка през цялата история на съветската народност.
В Русия емигрират (по-точно мигрират, и то временно) единствено хора от предходните ислямски руски републики заради своите обичайно развити търговски умения, възприятие за свободна самодейност и доста по-голяма работливосмт от руснаците.
Провалът на Съветския съюз да сътвори витална обществено-икономическа система извади на напред във времето у днешните руснаци обичайния комплекс за непълноценност, а от тук и – като за отплата – гнусни прояви на расизъм и най-примитивен шовинизъм.
Човешките права, както и свободната комерсиална самодейност, в Русия постоянно са били рискови концепции и са държани под ботуша на централизирана администрация и диктаторски надзор, в това число и през днешния ден. Страхът от свободно икономическо развиване и през днешния ден е основен фактор в живота на тази страна.
Традиционната фикс идея за великолепие прави Русия изключително склонна към настъпателност в международната политика, а самите руснаци в арогантни неграмотници.
Селското стопанство е примитивно и съвсем изцяло подвластно от вносната търговия. С други думи, Русия е колос на пясъчни крайници, който няма какво да предложи на света, с изключение на естествените си запаси и оръжията си.
Инфо: Сензация
