Правителство с третия мандат или още от същото, но с повече от лошото?
Ако въобще има късмет за държавно управление, максимален е той с мандат на най-малката група " Български напредък ", която да бъде единствено инструмент за сформиране на кабинет. Иначе България я грози " още от същото, само че с повече от неприятното ".
Преговорите на контактната група „ Плевнелиев-Паси “, с която 4 от 7-те парламентарни партии даже отхвърлиха да се срещнат, се трансформира в бодряшка комедия. Росен Плевнелиев разгласи, че е открито освен болшинство (откликналите ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Български напредък “ имат 115, а не нужните 121 депутати), само че и конституционно болшинство (160 депутати)! Накрая непризнатите от над половината парламент парламентьори излязоха с пожелателна декларация за разговор.
Всевъзможни разграничителни линии
Междувременно разграничителните линии се задълбочиха освен сред някогашни ръководещи и съпротива, само че и вътре в досегашната реформаторска коалиция. Българска социалистическа партия е в съпротива на Демократична България и Политическа партия за оръжието за Украйна и за хартиените бюлетини. Демократична България е в съпротива на Политическа партия и Българска социалистическа партия, които се надцакват за огромни обществени разноски, залагайки още по-голяма инфлация, бюджетен недостиг и външен дълг.
Така в Народното събрание могат да се оформят всевъзможни тематични обединения: сред ГЕРБ, Политическа партия, Движение за права и свободи и Демократична България - за оръжието за Украйна. Между ГЕРБ, Демократична България и Движение за права и свободи - за по-строга бюджетна дисциплинираност. Между Политическа партия, Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ (в конкуренция с наддаване) - за по-високи заплати и пенсии. Между ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи - за връщане на хартиените бюлетини…
Още преди старта на парламентарната рулетка партиите са внесли тридесетина законопроекта, съвсем половината от които на Демократична България. Дори някои от тях да бъдат признати до момента в който вървят мандатите за избор на държавно управление, те не могат да бъдат предмостие към управнически болшинства. Защото Политическа партия и Демократична България оповестиха изрично, че няма да поддържат мандат на ГЕРБ под каквато и да е форма, а „ Възраждане “ се разграничи от всички, прицелена към още по-висок резултат на последващи скоростни избори. При това състояние за някои партии към този момент е безсмислено този парламент даже да одобри бюджет за 2023, тъй като по думите на Йордан Цонев от Движение за права и свободи „ приемането на бюджет без ясно болшинство, което да носи отговорност, е стопански и финансов волунтаризъм “.
Шанс за кабинет?
Почти несъмнено е, че ръководещо болшинство, което да носи отговорност, няма да се роди с първия мандат на ГЕРБ. Нереалистично е и с този мандат да се сътвори кабинет на малцинството в България, тъй като това допуска частична поддръжка от Политическа партия, Демократична България или „ Възраждане “ посредством негласуване и събаряне на кворума – това ще е оттегляне от твърдите позиции на тези партии, необяснимо за гласоподавателите им.
Политическа партия не споделя какво ще прави с втория мандат, само че наподобява няма съществено предпочитание да опита. Защото това още веднъж значи поддръжка от отсрещния лагер, даже и в случай че готовата за всякаква власт „ Български напредък “ се причисли към Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия - гласовете са едвам 110. Отделно, че Българска социалистическа партия е към този момент мощно неприемлива за Политическа партия и Демократична България поради проруската си ориентировка и хартиения избор. А и не е ясно с вота за Вежди Рашидов дали Корнелия Нинова сама към този момент не откъсва партията си от някогашната управническа коалиция. Но най-опасното за Политическа партия ще е да внесе в пленарна зала план за кабинет и той да получи частична поддръжка - открита или с падащ кворум - от ГЕРБ и/или Движение за права и свободи, с риска да бъде свален, когато те пожелаят. Затова е най-вероятно Политическа партия да върне втория мандат, както направи и в предходния парламент.
Малък, само че по-реалистичен е шансът за кабинет с третия мандат. След като изключим нежеланата от никого и нежелаещата никого „ Възраждане “, малко евентуално е да го получи и успее Движение за права и свободи – тъй като това значи реализация на „ коалиция хартиена бюлетина “ с ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Корнелия Нинова мъчно може да изясни с антикорупционна изразителност за какво е отказала на ГЕРБ, а е приела Движение за права и свободи.
Ако мандата получи Демократична България, няма по какъв начин да го осъществя без твърдата поддръжка най-малко на Политическа партия – другояче при скачените им електорати ще се окаже изменник. Но е нужно надалеч повече – „ обединението на разсъдъка “ би трябвало да изобрети толкоз гениална формула, че да премине от етиката на убежденията в нравственос на отговорността, свеждайки въпроса за антикорупционната религия и виновността за отстъплението от нея до въпроса - какво ще се случи със страната в рецесията? И то пред вероятността след избори през пролетта да получим „ още от същото, само че с повече от неприятното “.
За сходен баланс и преход се желае, по Макс Вебер, да си политик по предопределение, а с това и лидер, и воин. Защото по думите му: „ Само този, който е убеден, че няма да се пречупи, в случай че от негова позиция се окаже, че светът е прекомерно малоумен или прекомерно лицемерен за това, което той желае да му предложи; този, който все пак би споделил – „ и въпреки всичко! " – единствено той има призванието на политик. "
Защо „ Български напредък “ има прочут късмет да стане мандатоносител
Саможертвата на политика и на неговата партия обаче е надалеч по-осезаема вероятност и тази отговорност надали би поел някой партиен водач и някоя партия. Затова по-големи са възможностите за мандат на най-малката – „ Български напредък “, която да бъде единствено инструмент за кабинет. Тя и с сходна цел бе пробутана в Народното събрание с бонуси от следен избор. Точно по този начин инструментално ръководител на Народното събрание стана и Вежди Рашидов. Стефан Янев може да бъде мандатоносител само на едно „ служебно държавно управление “ в един „ длъжностен парламент “. Правителство, за което никоя партия няма да носи директна отговорност и парламент, който няма да трасира никакви особени политики, скрепени от задачата най-малко за няколко месеца да се отсрочи и размие въпросът, кой ще е отговорен да отидем незабавно отново на избори.
Най-малко заради метода ѝ на попадане в Народното събрание и заради цялостната политическа неумелост на Янев групировката му надали ще получи и обикновено доверие от останалите - по-скоро ще бъде възприета като инструмент в ръцете на ГЕРБ. Затова е най-вероятно да отидем още веднъж на избори. Протакането ще е следващата загуба на време – като закъснялото привикване на Народното събрание и цирковия ажиотаж с контактната група.
Преговорите на контактната група „ Плевнелиев-Паси “, с която 4 от 7-те парламентарни партии даже отхвърлиха да се срещнат, се трансформира в бодряшка комедия. Росен Плевнелиев разгласи, че е открито освен болшинство (откликналите ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Български напредък “ имат 115, а не нужните 121 депутати), само че и конституционно болшинство (160 депутати)! Накрая непризнатите от над половината парламент парламентьори излязоха с пожелателна декларация за разговор.
Всевъзможни разграничителни линии
Междувременно разграничителните линии се задълбочиха освен сред някогашни ръководещи и съпротива, само че и вътре в досегашната реформаторска коалиция. Българска социалистическа партия е в съпротива на Демократична България и Политическа партия за оръжието за Украйна и за хартиените бюлетини. Демократична България е в съпротива на Политическа партия и Българска социалистическа партия, които се надцакват за огромни обществени разноски, залагайки още по-голяма инфлация, бюджетен недостиг и външен дълг.
Така в Народното събрание могат да се оформят всевъзможни тематични обединения: сред ГЕРБ, Политическа партия, Движение за права и свободи и Демократична България - за оръжието за Украйна. Между ГЕРБ, Демократична България и Движение за права и свободи - за по-строга бюджетна дисциплинираност. Между Политическа партия, Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ (в конкуренция с наддаване) - за по-високи заплати и пенсии. Между ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи - за връщане на хартиените бюлетини…
Още преди старта на парламентарната рулетка партиите са внесли тридесетина законопроекта, съвсем половината от които на Демократична България. Дори някои от тях да бъдат признати до момента в който вървят мандатите за избор на държавно управление, те не могат да бъдат предмостие към управнически болшинства. Защото Политическа партия и Демократична България оповестиха изрично, че няма да поддържат мандат на ГЕРБ под каквато и да е форма, а „ Възраждане “ се разграничи от всички, прицелена към още по-висок резултат на последващи скоростни избори. При това състояние за някои партии към този момент е безсмислено този парламент даже да одобри бюджет за 2023, тъй като по думите на Йордан Цонев от Движение за права и свободи „ приемането на бюджет без ясно болшинство, което да носи отговорност, е стопански и финансов волунтаризъм “.
Шанс за кабинет?
Почти несъмнено е, че ръководещо болшинство, което да носи отговорност, няма да се роди с първия мандат на ГЕРБ. Нереалистично е и с този мандат да се сътвори кабинет на малцинството в България, тъй като това допуска частична поддръжка от Политическа партия, Демократична България или „ Възраждане “ посредством негласуване и събаряне на кворума – това ще е оттегляне от твърдите позиции на тези партии, необяснимо за гласоподавателите им.
Политическа партия не споделя какво ще прави с втория мандат, само че наподобява няма съществено предпочитание да опита. Защото това още веднъж значи поддръжка от отсрещния лагер, даже и в случай че готовата за всякаква власт „ Български напредък “ се причисли към Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия - гласовете са едвам 110. Отделно, че Българска социалистическа партия е към този момент мощно неприемлива за Политическа партия и Демократична България поради проруската си ориентировка и хартиения избор. А и не е ясно с вота за Вежди Рашидов дали Корнелия Нинова сама към този момент не откъсва партията си от някогашната управническа коалиция. Но най-опасното за Политическа партия ще е да внесе в пленарна зала план за кабинет и той да получи частична поддръжка - открита или с падащ кворум - от ГЕРБ и/или Движение за права и свободи, с риска да бъде свален, когато те пожелаят. Затова е най-вероятно Политическа партия да върне втория мандат, както направи и в предходния парламент.
Малък, само че по-реалистичен е шансът за кабинет с третия мандат. След като изключим нежеланата от никого и нежелаещата никого „ Възраждане “, малко евентуално е да го получи и успее Движение за права и свободи – тъй като това значи реализация на „ коалиция хартиена бюлетина “ с ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Корнелия Нинова мъчно може да изясни с антикорупционна изразителност за какво е отказала на ГЕРБ, а е приела Движение за права и свободи.
Ако мандата получи Демократична България, няма по какъв начин да го осъществя без твърдата поддръжка най-малко на Политическа партия – другояче при скачените им електорати ще се окаже изменник. Но е нужно надалеч повече – „ обединението на разсъдъка “ би трябвало да изобрети толкоз гениална формула, че да премине от етиката на убежденията в нравственос на отговорността, свеждайки въпроса за антикорупционната религия и виновността за отстъплението от нея до въпроса - какво ще се случи със страната в рецесията? И то пред вероятността след избори през пролетта да получим „ още от същото, само че с повече от неприятното “.
За сходен баланс и преход се желае, по Макс Вебер, да си политик по предопределение, а с това и лидер, и воин. Защото по думите му: „ Само този, който е убеден, че няма да се пречупи, в случай че от негова позиция се окаже, че светът е прекомерно малоумен или прекомерно лицемерен за това, което той желае да му предложи; този, който все пак би споделил – „ и въпреки всичко! " – единствено той има призванието на политик. "
Защо „ Български напредък “ има прочут късмет да стане мандатоносител
Саможертвата на политика и на неговата партия обаче е надалеч по-осезаема вероятност и тази отговорност надали би поел някой партиен водач и някоя партия. Затова по-големи са възможностите за мандат на най-малката – „ Български напредък “, която да бъде единствено инструмент за кабинет. Тя и с сходна цел бе пробутана в Народното събрание с бонуси от следен избор. Точно по този начин инструментално ръководител на Народното събрание стана и Вежди Рашидов. Стефан Янев може да бъде мандатоносител само на едно „ служебно държавно управление “ в един „ длъжностен парламент “. Правителство, за което никоя партия няма да носи директна отговорност и парламент, който няма да трасира никакви особени политики, скрепени от задачата най-малко за няколко месеца да се отсрочи и размие въпросът, кой ще е отговорен да отидем незабавно отново на избори.
Най-малко заради метода ѝ на попадане в Народното събрание и заради цялостната политическа неумелост на Янев групировката му надали ще получи и обикновено доверие от останалите - по-скоро ще бъде възприета като инструмент в ръцете на ГЕРБ. Затова е най-вероятно да отидем още веднъж на избори. Протакането ще е следващата загуба на време – като закъснялото привикване на Народното събрание и цирковия ажиотаж с контактната група.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ