БСП вече е много близо до ГЕРБ
Ако изборите за парламент бяха през днешния ден, ГЕРБ остава първа политическа мощ с електорална поддръжка от 20,7%, само че към този момент с минимална преднина пред Българска социалистическа партия (17,3%). Така социалистите съкратяват дистанцията с ръководещата партия едвам на 3,4% спрямо предварителните парламентарни избори в края на март, когато ГЕРБ получи 33,54% от вота на жителите, а Българска социалистическа партия - 27,93%.
Това демонстрират резултатите от новото проучване на „ Маркет Линкс ", извършено през октомври.
Обединени патриоти, съдружен сътрудник в кабинета „ Борисов 3 ", печелят доверието на 4,2% от гласоподавателите в страната, следвани от „ Воля " (3,3%), Движение за права и свободи (3,3%), „ Да, България " (3,2%), Реформаторски блок (1,3%), Коалиция „ Нова република " (1,2%) и АБВ (1%).
Ето какво гласи анализът на социологическата организация:
В навечерието на българското председателство на Съвета на Европейския съюз се регистрира ерозия в публичното доверие към политическия хайлайф на страната. Междуинституционалното напрежение, както и зачестилите през последните месеци кавги, свързани основно със злоупотреби с власт по места (разкритията към роднинските назначения на Делян Добрев в Хасково, случая „ Суджукгейт " и т.н.), осезаемо утежняват политическия климат.
Сред пълнолетното население на страната доминира отрицателно отношение освен към всички политически субекти, само че и към обществените институции - изпълнителната, законодателната и правосъдната власт.
Настоящият недостиг на доверие към политическия хайлайф се обуславя както от демонстрираното незадълбочено отношение от страна на парламентарно показаните партии към основни обществени политики, по този начин и от неналичието на дълготрайна визия за развиване на страната.
Актуалният въпрос за председателството ни на Съвета на Европейски Съюз не е оня крайъгълен камък, към който би следвало да бъде структуриран политическият спор все още. Като цяло, тази тематика се изчерпва с представянето на целите, така наречен „ Трите К ", консенсус, конкурентоспособност и кохезия, както и със свадите към финансирането за ремонта на НДК.
Представянето на България по време на председателството ни в Европейски Съюз би могло и да не предреши ориста на кабинета „ Борисов 3 ", само че сигурно ще бъде от решаващо значение за мястото и ролята на България в Европейски Съюз. А предизвикването е огромно, изключително в подтекста на предстоящото присъединение на страната ни в еврозоната и кандидатстването ни за участие в шенгенското пространство и пречупено през призмата на „ Европа на разнообразни скорости " и на засилващи се протекционистки и националистически настроения в границите на европейската общественост.
Проведеното в интервала 6-16 октомври 2017 година от изследователска организация „ Маркет Линкс " национално-представително изследване обрисува следната електорална картина:
• Оптимистите за развиването на страната в обозримо бъдеще са близо 29%, а песимистите - 65%;
• ГЕРБ е първа политическа мощ с електорална поддръжка от 21%, следвана от Българска социалистическа партия (17%). Обединени патриоти, съдружен сътрудник в кабинета „ Борисов 3 ", печелят доверието на 4% от гласоподавателите в страната, следвани от „ Воля " (3%), Движение за права и свободи (3%), „ Да, България " (3%), Реформаторски блок (1%), Коалиция „ Нова република " (1%) и АБВ (1%).
• Висок е делът на пълнолетните жители на страната, които не се усещат показани от нито един от актуалните политически субекти - общо 43% заявяват, че не биха дали своят вот или не са решили кого да поддържат, в случай че през днешния ден се организират парламентарни избори.
Доверие към институциите
Към момента на осъществяване на актуалното изследване е видно, че президентската институция се употребява с най-високо публично доверие. На този стадий острата борба сред президента и ГЕРБ към момента не оказва значително отрицателно въздействие върху обществения имидж на президента.
Президентът е с най-устойчива поддръжка и най-голям позитивен баланс сред позитивните и отрицателните оценки (съотношение 56:18), следван от обичайно одобряваните институции на българската войска (40:27) и българската православна черква (38:30).
Народното събрание (12% позитивни, 61% негативни оценки) е с най-ниска степен на публично доверие и открояващ се негативен баланс сред положителни и отрицателни оценки.
Приблизително 21% от пълнолетните жители на страната споделят доверие в активността на актуалното държавно управление. На противоположния полюс са близо 54% от хората - те заявяват, че нямат доверие в Кабинета „ Борисов 3 ". Към сегашния миг обаче кабинетът показва политическа непоклатимост, а поради идното европредседателство на страната, през идните шест месеца не се обрисуват условия за предварителен избор.
Министър-председателят е със доста по-висок персонален рейтинг спрямо ръководеното от него съдружно държавно управление сред ГЕРБ и Обединени патриоти. 29% имат позитивно отношение към Бойко Борисов, дължащо се освен на персоналната му политическа харизма, само че и на относително сполучливата му активност в интернационален аспект - срещи с Меркел, Макрон и Ердоган, както и сключване на контракт за другарство, добросъседство и съдействие с Македония.
От своя страна, към половината от пълнолетните поданици на страната споделят сериозни възгледи по отношение на работата на премиера.
Доверие към политическите сили
Всички политически сили са с очебийно негативен баланс сред позитивните и отрицателните оценки.
Преднината на ГЕРБ пред втората политическа мощ Българска социалистическа партия е към 4%. Към сегашния миг ГЕРБ може да разчита на 21% от гласоподавателите, само че електоралният таван на партията е доста по-висок, защото към 33% заявяват, че имат позитивно отношение към ръководещата политическа мощ.
Въпреки вътрешните проблеми в Българска социалистическа партия, социалистическата партия резервира устойчива позиция - 27% от хората имат позитивно отношение към Българска социалистическа партия, а 17% са подготвени да я поддържат с вота си.
Въпреки че електоралната тежест на Обединени патриоти е към 4%, записаното доверие към тях е 21%, дължащо се на сполучливо построената колаборация сред тях и ГЕРБ.
Към сегашния миг останалите политически сили са с ниски стойности на електорална поддръжка.
Прави усещане, че в случай че десните обединения намерят между тях общ език, биха разполагали с електорален капацитет да се трансфорат в трета или четвърта политическа мощ върху политическата карта.
Национално-представително изследване финансирано и извършено от Маркет ЛИНКС. Обем на извадката 1017 лица над 18 година в цялата страна. Период на осъществяване: 06-16 октомври 2017.
Това демонстрират резултатите от новото проучване на „ Маркет Линкс ", извършено през октомври.
Обединени патриоти, съдружен сътрудник в кабинета „ Борисов 3 ", печелят доверието на 4,2% от гласоподавателите в страната, следвани от „ Воля " (3,3%), Движение за права и свободи (3,3%), „ Да, България " (3,2%), Реформаторски блок (1,3%), Коалиция „ Нова република " (1,2%) и АБВ (1%).
Ето какво гласи анализът на социологическата организация:
В навечерието на българското председателство на Съвета на Европейския съюз се регистрира ерозия в публичното доверие към политическия хайлайф на страната. Междуинституционалното напрежение, както и зачестилите през последните месеци кавги, свързани основно със злоупотреби с власт по места (разкритията към роднинските назначения на Делян Добрев в Хасково, случая „ Суджукгейт " и т.н.), осезаемо утежняват политическия климат.
Сред пълнолетното население на страната доминира отрицателно отношение освен към всички политически субекти, само че и към обществените институции - изпълнителната, законодателната и правосъдната власт.
Настоящият недостиг на доверие към политическия хайлайф се обуславя както от демонстрираното незадълбочено отношение от страна на парламентарно показаните партии към основни обществени политики, по този начин и от неналичието на дълготрайна визия за развиване на страната.
Актуалният въпрос за председателството ни на Съвета на Европейски Съюз не е оня крайъгълен камък, към който би следвало да бъде структуриран политическият спор все още. Като цяло, тази тематика се изчерпва с представянето на целите, така наречен „ Трите К ", консенсус, конкурентоспособност и кохезия, както и със свадите към финансирането за ремонта на НДК.
Представянето на България по време на председателството ни в Европейски Съюз би могло и да не предреши ориста на кабинета „ Борисов 3 ", само че сигурно ще бъде от решаващо значение за мястото и ролята на България в Европейски Съюз. А предизвикването е огромно, изключително в подтекста на предстоящото присъединение на страната ни в еврозоната и кандидатстването ни за участие в шенгенското пространство и пречупено през призмата на „ Европа на разнообразни скорости " и на засилващи се протекционистки и националистически настроения в границите на европейската общественост.
Проведеното в интервала 6-16 октомври 2017 година от изследователска организация „ Маркет Линкс " национално-представително изследване обрисува следната електорална картина:
• Оптимистите за развиването на страната в обозримо бъдеще са близо 29%, а песимистите - 65%;
• ГЕРБ е първа политическа мощ с електорална поддръжка от 21%, следвана от Българска социалистическа партия (17%). Обединени патриоти, съдружен сътрудник в кабинета „ Борисов 3 ", печелят доверието на 4% от гласоподавателите в страната, следвани от „ Воля " (3%), Движение за права и свободи (3%), „ Да, България " (3%), Реформаторски блок (1%), Коалиция „ Нова република " (1%) и АБВ (1%).
• Висок е делът на пълнолетните жители на страната, които не се усещат показани от нито един от актуалните политически субекти - общо 43% заявяват, че не биха дали своят вот или не са решили кого да поддържат, в случай че през днешния ден се организират парламентарни избори.
Доверие към институциите
Към момента на осъществяване на актуалното изследване е видно, че президентската институция се употребява с най-високо публично доверие. На този стадий острата борба сред президента и ГЕРБ към момента не оказва значително отрицателно въздействие върху обществения имидж на президента.
Президентът е с най-устойчива поддръжка и най-голям позитивен баланс сред позитивните и отрицателните оценки (съотношение 56:18), следван от обичайно одобряваните институции на българската войска (40:27) и българската православна черква (38:30).
Народното събрание (12% позитивни, 61% негативни оценки) е с най-ниска степен на публично доверие и открояващ се негативен баланс сред положителни и отрицателни оценки.
Приблизително 21% от пълнолетните жители на страната споделят доверие в активността на актуалното държавно управление. На противоположния полюс са близо 54% от хората - те заявяват, че нямат доверие в Кабинета „ Борисов 3 ". Към сегашния миг обаче кабинетът показва политическа непоклатимост, а поради идното европредседателство на страната, през идните шест месеца не се обрисуват условия за предварителен избор.
Министър-председателят е със доста по-висок персонален рейтинг спрямо ръководеното от него съдружно държавно управление сред ГЕРБ и Обединени патриоти. 29% имат позитивно отношение към Бойко Борисов, дължащо се освен на персоналната му политическа харизма, само че и на относително сполучливата му активност в интернационален аспект - срещи с Меркел, Макрон и Ердоган, както и сключване на контракт за другарство, добросъседство и съдействие с Македония.
От своя страна, към половината от пълнолетните поданици на страната споделят сериозни възгледи по отношение на работата на премиера.
Доверие към политическите сили
Всички политически сили са с очебийно негативен баланс сред позитивните и отрицателните оценки.
Преднината на ГЕРБ пред втората политическа мощ Българска социалистическа партия е към 4%. Към сегашния миг ГЕРБ може да разчита на 21% от гласоподавателите, само че електоралният таван на партията е доста по-висок, защото към 33% заявяват, че имат позитивно отношение към ръководещата политическа мощ.
Въпреки вътрешните проблеми в Българска социалистическа партия, социалистическата партия резервира устойчива позиция - 27% от хората имат позитивно отношение към Българска социалистическа партия, а 17% са подготвени да я поддържат с вота си.
Въпреки че електоралната тежест на Обединени патриоти е към 4%, записаното доверие към тях е 21%, дължащо се на сполучливо построената колаборация сред тях и ГЕРБ.
Към сегашния миг останалите политически сили са с ниски стойности на електорална поддръжка.
Прави усещане, че в случай че десните обединения намерят между тях общ език, биха разполагали с електорален капацитет да се трансфорат в трета или четвърта политическа мощ върху политическата карта.
Национално-представително изследване финансирано и извършено от Маркет ЛИНКС. Обем на извадката 1017 лица над 18 година в цялата страна. Период на осъществяване: 06-16 октомври 2017.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ