Ако изборите са сега би получил ГЕРБ -23,3%, ПП -

Ако изборите са в този момент би получил ГЕРБ -23,3%, Политическа партия - Демократична България - 18%, " Възраждане " - 15,4%, Движение за права и свободи - 12,9%. Българска социалистическа партия остава на пета позиция с 9%.

Това са данните на организация " Медиана ".

Изследването е извършено в интервала – 18 - 24 юли 2023 година г. с 976 човека (18+ години) посредством директно стандартизирано изявление и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е проучвателен план на агенция МЕДИАНА и е осъществено със лични средства.

Усещането, че демокрацията е сменена от игра на народна власт (силно деформирана „ представителна народна власт “) дава отражение и на изборните настройки.

Продължава повишаването на партията „ Не поддържам никого! “, която към този момент е пета „ политическа мощ “ с ясна наклонност скоро да се бори за влизане в тройката.

Най-тежък е ударът върху номинално ръководещата коалиция ПП-ДБ, която е към този момент на 5,3% след некоалиционния се „ младши “ сътрудник – ГЕРБ.

Острата опозиционност на „ Възраждане “ и Има Такъв Народ продължава да им носи политически дивиденти, като „ Възраждане “ е към този момент единствено на 2.6% след ръководещата ПП-ДБ. Сред партиите под 4%-ната преграда са забележими „ Български напредък “ (2.5 %), „ Левицата “ (2.1%) и новата групировка (политическа заявка) на Иван Гешев „ Справедливост за България “(1 %).

Рейтинг на политиците

„ СПОРЕД Върховен административен съд, ЗА КОИ ОТ ТЕЗИ ПОЛИТИЦИ (НЕЗАВИСИМО ОТ ВАШИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕДПОЧИТАНИЯ И СИМПАТИИ) БИХТЕ КАЗАЛИ, ЧЕ СА НАИСТИНА ДОБРИ ПОЛИТИЦИ? “

% ОТГОВОРИЛИ
„ ДА, ДОБЪР ПОЛИТИК Е “

РУМЕН РАДЕВ - 53

БОЙКО БОРИСОВ - 29

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ - 23

КОРНЕЛИЯ НИНОВА - 23

СЛАВИ ТРИФОНОВ - 18

КИРИЛ ПЕТКОВ - 17

МУСТАФА КАРАДАЙЪ - 17

НИКОЛАЙ ДЕНКОВ - 17

АСЕН ВАСИЛЕВ -17

СТЕФАН ЯНЕВ - 17

ХРИСТО ИВАНОВ - 11

КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ - 10

АТАНАС АТАНАСОВ - 7
 

Сянката на войната

Основната смяна в публичните настройки е нарасналата тревога във връзка с заплахата от световна, международна война. Само за три месеца хората, които считат, че има сериозна заплаха от международна война (в която и България ще бъде засмукана) се е нараснал с 16 % и към този момент това са близо половината от пълнолетното население (47%).

Това непроменяемо слага въпросите „ Накъде върви Европа и света? “ и „ Какво може и би трябвало да прави България в тази Европа, и в този свят? “. Естествено тези въпроси (и отговорите, които обществото си дава) оказват директно отражение на оценката на партиите, държавното управление, отношението към войната в Украйна, оръжейните доставки, влизането в еврозоната.

Реакцията на българското общество във връзка с тази засилваща се тревога и опасения можем до обобщим като емфатичен блян за изолационизъм – разграничаване на България от спора в Украйна, разграничаване от еднопластовата оценка „ добри-лоши “ (и в този смисъл разграничаване от главния разказ на Европейски Съюз и НАТО), разграничаване от еврозоната. Грубо казано, публичното мнение се консолидира към разбирането „ Светът се тресе, отива на неприятно – в този момент не е времето да се долепваме компактно до който и да било! “

Така, единствено 26 % от пълнолетните правят оценка експанзията на Русия като непредизвикана и неоснователна (36 % считат, че Русия е била провокирана да нападне); 65 % считат, че България не би трябвало да дава оръжие за Украйна (17 % са „ за “); 60% смятат, че в този спор България не би трябвало да поддържа нито Русия нито Украйна и би трябвало да бъде оптимално неутрална (19 % са за поддръжка на Украйна; 9 % считат, че би трябвало да поддържаме Русия).

Отношение към въвеждане на еврото

По отношение на еврото (еврозоната) публичното мнение също е в изострен дисонанс със декларираните планове на ръководещите. Само 21% считат, че е добре да сменяем лв. с евро в околните 2-3 години против 59%, които споделят: „ Не му е в този момент времето “! Половината от пълнолетните считат, че е наложително да се организира референдум за еврото и единствено 11% считат, че не би трябвало да се организира референдум (каквото решение одобри ръководещото болшинство в парламента). Като повода за отхвърлянето на референдума е елементарно обяснима за обществото – желаят да ни заведат там където не желаеме, без да се преценяват с нас (60% от евентуалните участници в референдум биха дали своят вот „ срещу “, против 23% „ За “)

Изводи

Като цяло проучването обрисува навлизането на страната в нов вид политическа рецесия. Предишната рецесия беше артикул на борбата сред партиите и невъзможността им да реализират най-малък консенсус и да сформират държавно управление. В последна сметка партиите реализираха някакъв консенсус, който обаче влиза в остро несъгласие с волята и упованията на болшинството от гласоподавателите, които декларират – „ Това не е наше държавно управление! “

Получава се изострен дисонанс сред вижданията на болшинството от обществото и всекидневно прокламираните цели на болшинството в Народното събрание. Заедно с изтеклите записи за допустимо присъединяване на външни сили във образуването на „ сглобката “, това слага въпроса за демократичната основа на властта, както и на въпроса за суверенитета на страната. Така, болшинството (56%) от гласоподавателите са уверени, че кой и по какъв начин ръководи страната не зависи (или съвсем не зависи) от избора на хората, а 45% считат, че България не е суверенна страна, която сама дефинира външната и вътрешната си политика (срещу 13%, които считат, че тя е изцяло суверенна държава).

Логично, оценките за държавното управление са извънредно ниски за едно ново държавно управление – 47% смятат, че то разочарова (20% че вдъхва надежда); 40% смятат, че то е нездравословно и би трябвало да си върви час по-скоро (срещу 24%, които го считат за потребно и разчитат то да ръководи по-дълго).