Алфа рисърч: ГЕРБ води с 5% на ПП, Възраждане качва, рейтингът на Радев се срива
Ако изборите са през днешния ден, разликата в електоралната поддръжка сред ГЕРБ и " Продължаваме промяната " е малко над 5%.
Зад третата политическа мощ Движение за права и свободи, едвам на 0.4% разстояние се подрежда " Възраждане ".
На пето място е Българска социалистическа партия с 8,5%, шести са " Демократична България " с 6,5%, а последни са " Български напредък " с 4,3%, сочат данните от последното изследване на социологическата организация " Алфа рисърч ".
Рейтингът на президента Румен Радев също ерозира. Причина за това е борбата с партиите.
Лидерът на партията Бойко Борисов води класацията на на -одобряваните политици като се употребява с 19,6% доверие и 55,7% съмнение.
Отливът при Политическа партия за последните два месеца е към 2,5 пункта. Спада и утвърждението към водачите Кирил Петков и Асен Василев – от 23 на 100 в предходните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на 100.
2022-ра бележи дълготраен спад на публично доверие в институциите - директен резултат от перманентната борба и невъзможността да се откри излаз от политическата рецесия. Ситуацията е неповторима не с това, че хората споделят незадоволеност от активността на обособена институция, а с това, че отрицателната наклонност визира към този момент всички аспекти от ръководството на страната.
Всички съществени субекти на ръководството се възприемат като вкупом виновни за невъзможността страната да посрещне провокациите на рецесиите.
Сформираното след вота през октомври 48-о Народно заседание е първото, което започва активността си с минимално публично доверие от 7% против 63% съмнение. За последните 13 години сходно отношение е записано само в края на 42-ро Народно събрание, излъчило държавното управление на П. Орешарски (8% доверие против 65% недоверие).
Два месеца след предварителните парламентарни избори, партиите и техните водачи също попадат в спиралата на намаляващо публично доверие. Тенденцията визира всички съществени политически играчи. Проучването записва още по-голям отлив от желанията за присъединяване в избори и респективно, загуба на поддръжка от всички политически сили.
Ако идната неделя се организират избори до урните биха отишли едвам 35 на 100 от имащите право на глас пълнолетни българи.
15.2% към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат. Сред тях се открояват последователи на партии, които останаха отвън Народното събрание, само че също и такива на относително нови политически обединения като „ Продължаваме промяната “ и „ Български напредък “.
Макар желанията за гласоподаване да възпроизвеждат структурата на парламентарния избор от 2-ри октомври, настройките на гласоподавателите демонстрират мощно отчаяние от работата на всички парламентарно показани партии, наклонност към спад в изборната интензивност и като разследване - опция за ненадейно разбъркване на позиции при скорошни предварителни избори, показват от " Алфа рисърч ".
Оценка за активността на институциите
Макар да резервира позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира. Причина за това е борбата с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за дейностите на изпълнителната власт. За първи път от избирането на Радев на този пост ножицата сред доверие и съмнение се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември позитивните оценки спадат от 51% до 36%, а негативните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента отдръпват поданици на регионалните градове, младите и междинни генерации.
Отношението към назначеното от президента четвърто служебно държавно управление е мощно поляризирано. Кабинетът получава утвърждение от 24% и отрицание от 29%, а служебният министър председател Г. Донев – 24% утвърждение против 22% отрицание. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната активност са непознати и всеки втори пълновръстен българин не е в положение да изрази мнение за работата им.
Оценка за годината и упования за 2023
България изпраща година на ескалираща политическа и икономическа рецесия, в изискванията на невиждана военна експанзия в Европа, с разграничено и поляризирано общество, с избледняваща вяра политиците да излъчат отговорно държавно управление, способно да реализира значими национални цели.
Разбираеми на този декор са песимистичните упования за 2023г. От 1998г., откогато " Алфа Рисърч " следи този знак, равнището на персонален оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата рецесия от 2009 -2011г. Дори и в бурните политически 2016-2017, даже по време на Ковид пандемията от 2020, обичайният новогодишен оптимизъм и готовност на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта.
Ако във връзка с персоналния живот, изключително измежду младото и междинното потомство, има и оптимисти, то упованията за света и за България през 2023г. са съвсем единомислещо отрицателни. Едва 20% се надяват на положително развиване за Европа и света, разчитайки на неотдавнашен завършек на войната в Украйна. 27%, плануват да се резервира настоящето състояние и споровете да не се разраснат, само че всеки втори се притеснява от отрицателен процес.
Ако отрицателните упования на персонално и световно равнище са сред 27% и 50%, то упованията за страната бият връх по скептицизъм – 58% чакат 2023г. да бъде по-лоша, едвам 18% се надяват на изцяло положително развиване.
Политическата обърканост, в която навлезе България с каскадата от предварителни избори, взаимния блокаж сред партиите, довел до неспособността да се излъчи постоянно държавно управление, както и икономическите паники на хората, имат главен „ принос “ за тези оценки. Показател за това е фактът, че по този въпрос вижданията на съвсем всички обществени групи съответстват. 64% са на мнение, че икономическата обстановка у нас се утежнява, което дружно с политическата рецесия, поражда всеобщо споделен публичен скептицизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти.
Дума на 2023 г
В година на крушения на доста персонални очаквания, национални разочарования, съпреживян смут от войната и от хилядите изгубени и разрушени животи, упованията за 2023г. няма по какъв начин да не бъдат цветен калейдоскоп от упования и опасения, разясняват от " Алфа рисърч ".
Помолени да назоват с една дума упованията си за новата година, 38% от българите избират думата вяра, 24% - паника 21% - оптимизъм, 7% - боязън. Ако към момента е годно правилото, че могат да се самоорганизират и измъкнат от рецесиите тези общества, в които вярата и солидарността преобладават, оптимизъм ще има и за българското общество.
* Данните са от национално представително изследване, част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в интервала 1 – 13 декември 2022 измежду 1023 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Зад третата политическа мощ Движение за права и свободи, едвам на 0.4% разстояние се подрежда " Възраждане ".
На пето място е Българска социалистическа партия с 8,5%, шести са " Демократична България " с 6,5%, а последни са " Български напредък " с 4,3%, сочат данните от последното изследване на социологическата организация " Алфа рисърч ".
Рейтингът на президента Румен Радев също ерозира. Причина за това е борбата с партиите.
Лидерът на партията Бойко Борисов води класацията на на -одобряваните политици като се употребява с 19,6% доверие и 55,7% съмнение.
Отливът при Политическа партия за последните два месеца е към 2,5 пункта. Спада и утвърждението към водачите Кирил Петков и Асен Василев – от 23 на 100 в предходните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на 100.
2022-ра бележи дълготраен спад на публично доверие в институциите - директен резултат от перманентната борба и невъзможността да се откри излаз от политическата рецесия. Ситуацията е неповторима не с това, че хората споделят незадоволеност от активността на обособена институция, а с това, че отрицателната наклонност визира към този момент всички аспекти от ръководството на страната.
Всички съществени субекти на ръководството се възприемат като вкупом виновни за невъзможността страната да посрещне провокациите на рецесиите.
Сформираното след вота през октомври 48-о Народно заседание е първото, което започва активността си с минимално публично доверие от 7% против 63% съмнение. За последните 13 години сходно отношение е записано само в края на 42-ро Народно събрание, излъчило държавното управление на П. Орешарски (8% доверие против 65% недоверие).
Два месеца след предварителните парламентарни избори, партиите и техните водачи също попадат в спиралата на намаляващо публично доверие. Тенденцията визира всички съществени политически играчи. Проучването записва още по-голям отлив от желанията за присъединяване в избори и респективно, загуба на поддръжка от всички политически сили.
Ако идната неделя се организират избори до урните биха отишли едвам 35 на 100 от имащите право на глас пълнолетни българи.
15.2% към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат. Сред тях се открояват последователи на партии, които останаха отвън Народното събрание, само че също и такива на относително нови политически обединения като „ Продължаваме промяната “ и „ Български напредък “.
Макар желанията за гласоподаване да възпроизвеждат структурата на парламентарния избор от 2-ри октомври, настройките на гласоподавателите демонстрират мощно отчаяние от работата на всички парламентарно показани партии, наклонност към спад в изборната интензивност и като разследване - опция за ненадейно разбъркване на позиции при скорошни предварителни избори, показват от " Алфа рисърч ".
Оценка за активността на институциите
Макар да резервира позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира. Причина за това е борбата с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за дейностите на изпълнителната власт. За първи път от избирането на Радев на този пост ножицата сред доверие и съмнение се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември позитивните оценки спадат от 51% до 36%, а негативните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента отдръпват поданици на регионалните градове, младите и междинни генерации.
Отношението към назначеното от президента четвърто служебно държавно управление е мощно поляризирано. Кабинетът получава утвърждение от 24% и отрицание от 29%, а служебният министър председател Г. Донев – 24% утвърждение против 22% отрицание. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната активност са непознати и всеки втори пълновръстен българин не е в положение да изрази мнение за работата им.
Оценка за годината и упования за 2023
България изпраща година на ескалираща политическа и икономическа рецесия, в изискванията на невиждана военна експанзия в Европа, с разграничено и поляризирано общество, с избледняваща вяра политиците да излъчат отговорно държавно управление, способно да реализира значими национални цели.
Разбираеми на този декор са песимистичните упования за 2023г. От 1998г., откогато " Алфа Рисърч " следи този знак, равнището на персонален оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата рецесия от 2009 -2011г. Дори и в бурните политически 2016-2017, даже по време на Ковид пандемията от 2020, обичайният новогодишен оптимизъм и готовност на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта.
Ако във връзка с персоналния живот, изключително измежду младото и междинното потомство, има и оптимисти, то упованията за света и за България през 2023г. са съвсем единомислещо отрицателни. Едва 20% се надяват на положително развиване за Европа и света, разчитайки на неотдавнашен завършек на войната в Украйна. 27%, плануват да се резервира настоящето състояние и споровете да не се разраснат, само че всеки втори се притеснява от отрицателен процес.
Ако отрицателните упования на персонално и световно равнище са сред 27% и 50%, то упованията за страната бият връх по скептицизъм – 58% чакат 2023г. да бъде по-лоша, едвам 18% се надяват на изцяло положително развиване.
Политическата обърканост, в която навлезе България с каскадата от предварителни избори, взаимния блокаж сред партиите, довел до неспособността да се излъчи постоянно държавно управление, както и икономическите паники на хората, имат главен „ принос “ за тези оценки. Показател за това е фактът, че по този въпрос вижданията на съвсем всички обществени групи съответстват. 64% са на мнение, че икономическата обстановка у нас се утежнява, което дружно с политическата рецесия, поражда всеобщо споделен публичен скептицизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти.
Дума на 2023 г
В година на крушения на доста персонални очаквания, национални разочарования, съпреживян смут от войната и от хилядите изгубени и разрушени животи, упованията за 2023г. няма по какъв начин да не бъдат цветен калейдоскоп от упования и опасения, разясняват от " Алфа рисърч ".
Помолени да назоват с една дума упованията си за новата година, 38% от българите избират думата вяра, 24% - паника 21% - оптимизъм, 7% - боязън. Ако към момента е годно правилото, че могат да се самоорганизират и измъкнат от рецесиите тези общества, в които вярата и солидарността преобладават, оптимизъм ще има и за българското общество.
* Данните са от национално представително изследване, част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в интервала 1 – 13 декември 2022 измежду 1023 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ