Галъп: Ако изборите бяха в средата на април,сред основните играчи щеше да бъде и „Възраждане"
Ако изборите бяха в средата на април, още веднъж щеше да се случи оспорвана борба сред двете основни обединения в страната. Сред главните играчи обаче този път щеше да бъде и „ Възраждане ". Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Демократична България биха били принудени да разчитат на в допълнение подсилване на твърдата си поддръжка, вместо на електорална агресия, а обединения като „ ИТН " и Вътрешна македонска революционна организация биха получили моментно „ сгъстяване " на електоратите, евентуално поради известната тематика със Северна Македония. Известно наличие резервира и групировката на Мая Манолова. В Народното събрание биха влезнали същите седем обединения, както в този момент. На база всички евентуални гласоподаватели, малко по-добри още наподобяват възможностите за победа на „ Продължаваме промяната ", само че при тренд на продължаващо „ стесняване на ножицата " с ГЕРБ-СДС. На база действителни упования за гласоподаване обаче ГЕРБ-СДС към този момент се оказва с по-добри изгледи от Политическа партия. По-малките сътрудници в обединението сякаш са прекъснали инерцията на следизборно разколебаване и в последните три месеца по-скоро в друга степен укрепват на своите равнища на поддръжка.
С месеците „ Продължаваме промяната " е наранена от общоприетата ерозия на поддръжка в хода на мандатите на ръководещите обединения в годините, задълбочена от неподходящите интернационалните условия, и към този момент се движи на равнища от 16% от всички имащи право на глас (16,1% този месец), откакто преди време стоеше по-скоро към 20% от всички имащи право на глас. С 14,4% от всички имащи право на глас ГЕРБ-СДС резервира твърди равнища. Когато обаче се погледнат данните измежду тези, за които твърдо може да се чака да гласоподават за някоя партия или коалиция, ГЕРБ-СДС има 25,9%, а Политическа партия - 23,8%. Ситуацията наподобява на онази преди изборите от есента на предходната година, когато ГЕРБ имаше по-твърдата поддръжка, а Политическа партия разчиташе на готовност на не толкоз лоялния си, само че по-широк в капацитета си, електорат. Сега обаче наклонността е по-скоро към разколебаване на този електорат и занапред ще би трябвало да се следи дали основаването на партия Политическа партия ще послужи като мобилизиращ фактор. Затова и към обичайно оповестената в извънизборна обстановка картина на настройките измежду всички, имащи право на глас, значимо е да се проучва и картината на настройките измежду тези, които са заявили, че сигурно ще гласоподават.
Движение за права и свободи резервира обичайните си равнища - 7,2% от имащите право на глас и 10,6% измежду евентуалните гласуващи. Традиционната висока степен на честност, въпреки и измежду намалял електорален корпус, прави по този начин, че Българска социалистическа партия е на алегорична отдалеченост след Движение за права и свободи измежду „ твърдите " последователи - 10,3%. С 5% на база всички имащи право на глас у нас обаче Българска социалистическа партия остава по този индикатор след Има Такъв Народ - които демонстрират признаци на прекъсване на ерозията на поддръжка и имат 6,5% от всички. Подкрепата за Има Такъв Народ въпреки това обаче не е твърда и това ги оставя по-назад в класацията измежду тези, за които в действителност се чака да гласоподават - със 7%. Там Има Такъв Народ са изпреварени и от „ Възраждане " (7,9% поддръжка измежду „ твърдите " ). „ Възраждане " е и единствената групировка, която продължава да отбелязва растеж. Ако измежду всички, имащи право на глас, партията на Костадин Костадинов преди два месеца имаше 2,5%, в този момент към този момент се употребява с поддръжка от 4,4%, а евентуално има и прочут „ прикрит " избор.
Последната групировка в Народното събрание, в случай че изборите бяха през днешния ден, би била „ Демократична България ". Коалицията има 3,5% евентуална електорална поддръжка измежду всички, имащи право на глас, само че измежду тези, които в действителност биха дали своят вот, поддръжката е 4,5%, т.е. над бариерата. Бариерата се счита точно на база гласуващи, а не на база всички имащи право на глас. Известно е, че Демократична България съумява да активизира поддръжка нормално безусловно в последните дни и часове на вотовете. Така че бъдещите изгледи евентуално са по-добри от моментната картина.
Под бариерата пък остават Вътрешна македонска революционна организация и „ Изправи се ", които имат към 1% поддръжка от всички, на са с друга степен на „ неотстъпчивост ": Вътрешна македонска революционна организация има този месец 2,1% измежду „ твърдите " гласоподаватели, а групировката на Мая Манолова - 1,2%. Вероятно, моментната „ неотстъпчивост " при Вътрешна македонска революционна организация идва от коронната им тематика с Македония.
34,1% от пълнолетните българи декларират, че не биха дали своят вот. Няколко % биха предпочели разнообразни по-малки обединения (но с ниски равнища на увереност в сигурността на вота), или пък опцията „ Не поддържам никого ". Малцина са обаче тези, които в действителност биха излезли да гласоподават и отбелязали „ Не поддържам никого "
Изследването е без значение. Вълната на интервюиране бе измежду 809 пълнолетни българи, сред 31 март и 8 април - посредством директно персонално изявление с таблети измежду двустепенна извадка на инцидентен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Възможно отклоняване: ±3.5% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е почти еднакъв на 54 хиляди пълнолетни българи.
С месеците „ Продължаваме промяната " е наранена от общоприетата ерозия на поддръжка в хода на мандатите на ръководещите обединения в годините, задълбочена от неподходящите интернационалните условия, и към този момент се движи на равнища от 16% от всички имащи право на глас (16,1% този месец), откакто преди време стоеше по-скоро към 20% от всички имащи право на глас. С 14,4% от всички имащи право на глас ГЕРБ-СДС резервира твърди равнища. Когато обаче се погледнат данните измежду тези, за които твърдо може да се чака да гласоподават за някоя партия или коалиция, ГЕРБ-СДС има 25,9%, а Политическа партия - 23,8%. Ситуацията наподобява на онази преди изборите от есента на предходната година, когато ГЕРБ имаше по-твърдата поддръжка, а Политическа партия разчиташе на готовност на не толкоз лоялния си, само че по-широк в капацитета си, електорат. Сега обаче наклонността е по-скоро към разколебаване на този електорат и занапред ще би трябвало да се следи дали основаването на партия Политическа партия ще послужи като мобилизиращ фактор. Затова и към обичайно оповестената в извънизборна обстановка картина на настройките измежду всички, имащи право на глас, значимо е да се проучва и картината на настройките измежду тези, които са заявили, че сигурно ще гласоподават.
Движение за права и свободи резервира обичайните си равнища - 7,2% от имащите право на глас и 10,6% измежду евентуалните гласуващи. Традиционната висока степен на честност, въпреки и измежду намалял електорален корпус, прави по този начин, че Българска социалистическа партия е на алегорична отдалеченост след Движение за права и свободи измежду „ твърдите " последователи - 10,3%. С 5% на база всички имащи право на глас у нас обаче Българска социалистическа партия остава по този индикатор след Има Такъв Народ - които демонстрират признаци на прекъсване на ерозията на поддръжка и имат 6,5% от всички. Подкрепата за Има Такъв Народ въпреки това обаче не е твърда и това ги оставя по-назад в класацията измежду тези, за които в действителност се чака да гласоподават - със 7%. Там Има Такъв Народ са изпреварени и от „ Възраждане " (7,9% поддръжка измежду „ твърдите " ). „ Възраждане " е и единствената групировка, която продължава да отбелязва растеж. Ако измежду всички, имащи право на глас, партията на Костадин Костадинов преди два месеца имаше 2,5%, в този момент към този момент се употребява с поддръжка от 4,4%, а евентуално има и прочут „ прикрит " избор.
Последната групировка в Народното събрание, в случай че изборите бяха през днешния ден, би била „ Демократична България ". Коалицията има 3,5% евентуална електорална поддръжка измежду всички, имащи право на глас, само че измежду тези, които в действителност биха дали своят вот, поддръжката е 4,5%, т.е. над бариерата. Бариерата се счита точно на база гласуващи, а не на база всички имащи право на глас. Известно е, че Демократична България съумява да активизира поддръжка нормално безусловно в последните дни и часове на вотовете. Така че бъдещите изгледи евентуално са по-добри от моментната картина.
Под бариерата пък остават Вътрешна македонска революционна организация и „ Изправи се ", които имат към 1% поддръжка от всички, на са с друга степен на „ неотстъпчивост ": Вътрешна македонска революционна организация има този месец 2,1% измежду „ твърдите " гласоподаватели, а групировката на Мая Манолова - 1,2%. Вероятно, моментната „ неотстъпчивост " при Вътрешна македонска революционна организация идва от коронната им тематика с Македония.
34,1% от пълнолетните българи декларират, че не биха дали своят вот. Няколко % биха предпочели разнообразни по-малки обединения (но с ниски равнища на увереност в сигурността на вота), или пък опцията „ Не поддържам никого ". Малцина са обаче тези, които в действителност биха излезли да гласоподават и отбелязали „ Не поддържам никого "
Изследването е без значение. Вълната на интервюиране бе измежду 809 пълнолетни българи, сред 31 март и 8 април - посредством директно персонално изявление с таблети измежду двустепенна извадка на инцидентен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Възможно отклоняване: ±3.5% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е почти еднакъв на 54 хиляди пълнолетни българи.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ