При избори днес: Три партии в борба за второ място
Ако изборите бяха през септември, ГЕРБ-СДС щеше да получи 26,9%. ПП-ДБ – 13,9%, „ Възраждане “ – 13,7% и ДПС-Ново начало – 13,6% се движат в „ пакет “, като интригата за второто място става все по-оспорвана с укрепването на ДПС-НН в последните месеци, с известната ерозия при ПП-ДБ и с одобряване на позициите при „ Възраждане “. Българска социалистическа партия получава 6,7%, МЕЧ – 6,6% и това също демонстрира конспирация. Има Такъв Народ е с 5,3%, а „ Величие “ – 4,5%. Алиансът за права и свободи трайно губи позиции и остава под „ чертата “ с 2,6%.
Данните са от самостоятелната ежемесечна изследователска стратегия на социологическата организация „ Мяра “. Изследването е извършено в интервала 4-12 септември 2025 година по метода „ лице в лице “ с таблети измежду 802 пълнолетни български жители.
След началото на новия политически сезон държавното управление продължава да демонстрира плавна ерозия в оценките. Народното събрание остава на трайно ниски равнища на утвърждение. Президентът резервира позитивно публично отношение при някои съмнения в стойностите през годината. Електоралните настройки сочат възходяща конспирация за второто място, само че и за местата след него.
Към средата на септември позитивното отношение към държавното управление на Росен Желязков е 17,4% против 69,2% негативно. Останалите се двоумят. Въпреки че при започване на мандата си кабинетът получи известна приемливост поради насъбраната отмалялост от политическата рецесия, заемът на доверие към него демонстрира известно понижаване – и в случай че преди време позитивните оценки даже превишаваха 20%, в този момент са по-ниски, до момента в който негативните в последните месеци минаха трайно над 60% и към този момент са близо до равнищата от 70%.
Подобно понижаване на доверието в хода на мандат е предстоящо, само че евентуално се усилва и от бързо насъбраните напрежения от последните месеци, както и от усилване на опълчването с опозиционните сили по обособени тематики и проблеми.
Традиционно, Народното събрание остава една от най-нехаресваните държавни институции в България. Превърналите се в всекидневие междуличностни несъгласия и директни политически конфликти евентуално изиграват своята спомагателна отрицателна роля. След началото на новия политически сезон Народното събрание събира 76,2% публично отрицание против единствено 14% утвърждение. Останалите се двоумят.
След началото на новия политически сезон при президентската институция позитивните оценки надвишават негативните – 44,6% положителни против 37,9% отрицателни. Останалите се двоумят. Това е в контрастност с отношението към останалите институции в България. През годината имаше и съмнения в оценките към президентската институция, да вземем за пример, към позицията на Румен Радев за еврото.
Данните са от без значение проучване от постоянната изследователската стратегия на социологическата организация „ Мяра “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 4 и 12 септември 2025 година измежду 802 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Данните са от самостоятелната ежемесечна изследователска стратегия на социологическата организация „ Мяра “. Изследването е извършено в интервала 4-12 септември 2025 година по метода „ лице в лице “ с таблети измежду 802 пълнолетни български жители.
След началото на новия политически сезон държавното управление продължава да демонстрира плавна ерозия в оценките. Народното събрание остава на трайно ниски равнища на утвърждение. Президентът резервира позитивно публично отношение при някои съмнения в стойностите през годината. Електоралните настройки сочат възходяща конспирация за второто място, само че и за местата след него.
Към средата на септември позитивното отношение към държавното управление на Росен Желязков е 17,4% против 69,2% негативно. Останалите се двоумят. Въпреки че при започване на мандата си кабинетът получи известна приемливост поради насъбраната отмалялост от политическата рецесия, заемът на доверие към него демонстрира известно понижаване – и в случай че преди време позитивните оценки даже превишаваха 20%, в този момент са по-ниски, до момента в който негативните в последните месеци минаха трайно над 60% и към този момент са близо до равнищата от 70%.
Подобно понижаване на доверието в хода на мандат е предстоящо, само че евентуално се усилва и от бързо насъбраните напрежения от последните месеци, както и от усилване на опълчването с опозиционните сили по обособени тематики и проблеми.
Традиционно, Народното събрание остава една от най-нехаресваните държавни институции в България. Превърналите се в всекидневие междуличностни несъгласия и директни политически конфликти евентуално изиграват своята спомагателна отрицателна роля. След началото на новия политически сезон Народното събрание събира 76,2% публично отрицание против единствено 14% утвърждение. Останалите се двоумят.
След началото на новия политически сезон при президентската институция позитивните оценки надвишават негативните – 44,6% положителни против 37,9% отрицателни. Останалите се двоумят. Това е в контрастност с отношението към останалите институции в България. През годината имаше и съмнения в оценките към президентската институция, да вземем за пример, към позицията на Румен Радев за еврото.
Данните са от без значение проучване от постоянната изследователската стратегия на социологическата организация „ Мяра “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 4 и 12 септември 2025 година измежду 802 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ