СИНПИ: 8 партии в парламента и 8% разлика между ГЕРБ и ПП - Политика
Ако изборите бяха през днешния ден, в Народното събрание ще влязат осем партии, като разликата сред ГЕРБ-СДС и " Продължаваме промяната " се усилва до 8%, демонстрира изследване на електоралните настройки, извършено от основания от Калоян Паргов (БСП) Стратегически институт за национални политики и идеи (СИНПИ) сред 1104 пълнолетни лица в интервала 16-21 септември по метода CAPI (в дома на респондента). Проучването е осъществено със лични средства на института.
Според резултатите поддръжката за ГЕРБ-СДС доближава до 24,5%, а " Продължаваме промяната " изостава с съвсем 8% и получава 16,6%. На трето място се подрежда Движение за права и свободи с 13,8%. " Възраждане " е четвърта политическа мощ с 12,1%, следвана от Българска социалистическа партия с 9,7%. " Демократична България " събира 7,8%, а " ИТН " и " Български напредък " са на ръба със надлежно 4,6% и 4,1%.
От СИНПИ означават, че трите парламентарни избора през предходната година се отличаваха със относително високи дялове на колебаещи се гласоподаватели (между 12 и 15 на сто), които в анкетна обстановка и в непосредствена непосредственост до изборния ден твърдяха, че ще вземат решение за кого да гласоподават или да не гласоподават в последния миг. Два пъти (през юли и ноември) тези дялове се материализираха, освен това преди всичко в интерес на избрани обединения (през юли – за Има Такъв Народ, през ноември – за „ Продължаваме промяната “). Това и в двата случая докара до изненадващо преподреждане на парламентарно показаните политически сили, разминаващо се значително с предварителните прогнози.
Под линията на 4-процентовия предел са още две обединения, които притеглят евентуална поддръжка над или към 1%: „ Изправи се България “ (1,8%) и Вътрешна македонска революционна организация (0,9%). Вероятността обаче която и да е от тях да бъде показана в идващото Народно заседание на практика клони към нулева, означават от СИНПИ.
Агенцията предвижда ниска изборна интензивност , която се дължи на следните фактори:
На първо място се откроява умората. През предходната година гласоподавателите на три пъти бяха призовани да се явят пред изборните секции, само че в два от случаите (през април и юли) излъчените парламенти не създадоха власт. В третия случай властта бе краткотрайна. Сега делът на хората, които са уверени, че и този път ще се случи същото или сходно нещо, възлиза на 46,3 на 100. Заради това от ден на ден гласоподаватели заявяват желание да изчакат и да упражнят правото си по-нататък, когато възможностите за лъчение на стабилно болшинство и постоянно държавно управление ще наподобяват по-добри.
На второ мяст о следва да се подчертаят другите по дълбочина и посока публични страхове, които вършат изборите второстепенна грижа за мнозина: обедняване поради инфлацията, битови неволи през зимата поради дефицита на енергоносители, загуба на работни места поради икономическата рецесия, боязън за здравето поради нова пандемична вълна.
На трето място се подрежда факторът „ недостиг на нови лица и обединения “. На идните избори като претенденти „ за славата “ се явяват същите играчи, които по друго време и на разнообразни учредения през предходната година бяха подценени или отхвърлени от гласоподавателите.
На четвърто място играе роля опасението от растящата интернационална неустойчивост, която във всеки миг може да ангажира България директно във военния спор, вилнеещ близо до нашите граници. Освен всичко останало, приключващата предизборна акция оставя усещане, че българският диалог не е политически, а геополитически и, че значимите решения не се вземат тук, а на друго място. Наблюдението върху изявленията в медиите (телевизия, радио, печат) и в онлайн платформите и обществените мрежи разкрива, че думи като „ Русия “, „ Украйна “, „ Америка (САЩ) “ и „ Европа (Европейски съюз) “ са употребявани сред 8 и 10 пъти повече, в сравнение с „ България “.
На пето място е редно да се подсети, че през ноември предходната година, когато бе маркиран връх по ниска изборна интензивност, с изключение на парламент се избираше и президент. Тогава пред урните се явиха близо 5%, които гласоподаваха единствено за президент. Сега няма да ги има.
От СИНПИ означават, че са вероятни промени в подреждането. Прието е да се счита, че при ниска изборна интензивност интригата за електоралния резултат се трансформира в борба на „ твърдите “ партийни ядра. Времевата отдалеченост сред предходните и актуалните парламентарни избори обаче е относително къса, поради което от най-голямо значение е до каква степен участниците в предизборната конкуренция ще съумеят да активизират предходните си гласоподаватели. От организацията са анализирали и потвърждението на предходния избор, като най-стабилна е поддръжката за Движение за права и свободи, " Възраждане " и ГЕРБ-СДС. " Продължаваме промяната " е на дъното на класацията, като единствено 58% от гласувалите за тях през ноември 2021 година ще повторят вота си.
Прави усещане, че три от обединенията (ДПС, „ Възраждане “ и обединението „ ГЕРБ-СДС “) реализират относително висока степен на готовност на предходните си гласоподаватели, като една от тях („ Възраждане “) съвсем удвоява електоралния си капацитет посредством привличането на нови гласове. Сравнително сполучливо с привличането на нови гласове се показва още една групировка („ Демократична България “), само че в това време не съумява да задържи в задоволителна степен предходните си гласоподаватели. Големият „ губещ “ е „ Продължаваме промяната “, от която са отдръпнали поддръжката си близо 40 на 100 от нейните някогашни гласоподаватели, а не се оправя относително сполучливо и с привличането на нови гласове. В цифрата на „ губещите гласове “ следва да се упоменат и „ Българска социалистическа партия за България “, и „ ИТН “, които обаче се радват на относително добра готовност на сегашните си твърди ядра.
СИНПИ са изследвали и предразсъдъците към машинното гласоподаване:
Данните свидетелстват, че всеобщите предубеждения към машинното гласоподаване до известна степен са основателни. Твърдението, че проблемите тук имат ясно обрисуван възрастов профил, е изцяло погрешно. Групите, които изпитват усложнения или се дистанцират от машинното гласоподаване, са разпределени в пропорции, близки до общото систематизиране на демографския състав на пълнолетното население. Безспорни водачи по безпроблемно гласоподаване посредством машини са гласоподавателите на Демократична България и Има Такъв Народ, а в най-голяма степен от този метод на избор са застрашени Движение за права и свободи, „ Българска социалистическа партия за България “ и „ Български Възход “.
През предходната година ниската и спадаща изборна интензивност най-често бе обяснявана със боязън от пандемичната конюнктура и разграничаването от машинното гласоподаване. Данните в този момент не удостоверяват съществуването на сходни страхове или терзания.
Откъде могат да дойдат изненадите?
Потенциалните участници в идващия парламент може да се групират на два типа: обединения с капацитет за възходяща поддръжка и обединения със спадаща електорална поддръжка. Към първата група се отнасят „ Възраждане “, „ Демократична България “ и ГЕРБ-СДС, а към втората – „ Продължаваме промяната “ и „ Българска социалистическа партия за България “. При останалите партии не се следят ясно изразени придвижвания в едната или другата посока.
Коалицията „ ГЕРБ-СДС “ оглавява устойчиво класацията и е извънредно едва евентуално да бъде изместена от първото място. Партията на Борисов реализира относително висока степен на готовност, а дистанцията сред нея и идващите я политически обединения е склонна към повишаване. Освен това близо половината от интервюираните (47,7%), без значение за кого ще гласоподават, чакат точно „ ГЕРБ-СДС “ да завоюва изборите. Това в допълнение окуражава обичайния конформистки избор в интерес на въображаемия победител, сочи анализът на СИНПИ.
За сметка на това разногласието за второто, третото и четвъртото място в класацията е допустимо да остане открит до последния миг. Не е високо евентуално „ Продължаваме промяната “ да отстъпи второто място или на Движение за права и свободи, или на „ Възраждане “, само че не е и невероятно поради низходящия тренд на поддръжка за групировката на Петков. От друга страна, гласоподавателите на „ Възраждане “ и изключително на Движение за права и свободи имат избрани проблеми с машинното гласоподаване.
Интрига има и за петото и шестото място. Ако равнищата на поддръжка за „ Българска социалистическа партия за България “ и „ Демократична България “ продължат да се сближават, може да се получи изненадващо преподреждане на крайния резултат.
Ще бъде открит до последния миг отговорът на въпроса дали Има Такъв Народ и „ Български напредък “ ще бъдат показани в идващия парламент, като възможностите за това на партията на Трифонов са по-високи, в сравнение с групировката на Янев поради по-високия дял на колебаещи се гласоподаватели на „ Български напредък “ и относително по-неустойчивото и неравномерно районно систематизиране на поддръжката за тази групировка.
Разпределение на мандатите
Дали идващото Народно заседание ще се сформира от 6, 7 или 8 политически фракции, не е от голяма важност за отговора на най-важния въпрос – допустимо ли е образуването на устойчиво и стабилно парламентарно болшинство и съставянето на постоянно държавно управление? Защото и при 6, и при 7, и при 8 парламентарно показани политически сили болшинство този път ще имат така наречен „ партии на статуквото “ (ГЕРБ-СДС и ДПС), плюс „ Възраждане “, а е ясно, че коалиция сред тези три обединения е невъзможна, а с тях – нежелана. По-точно е да назовем това болшинство „ блокиращо “, защото няма да разреши на така наречен „ партии на смяната “ (ПП, Българска социалистическа партия и ДБ) да реализират оповестената си цел – най-малко 121 депутатски мандата, даже и да причислят към своята възможна коалиция и останалите две политически сили (ИТН и „ Български напредък “), в случай че те съумеят да прекрачат парламентарния предел.
Какви са останалите разновидности? Да допуснем, че до изборния ден настъпят основни промени в класацията, които да оставят трите представени обединения (ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и „ Възраждане “) в малцинство, а болшинството се образува от останалите три, четири или пет политически сили. В този случай от значително значение ще бъде дали така наречен „ партии на смяната (ПП, „ Българска социалистическа партия за България “ и „ Демократична България “) ще имат независимо болшинство или ще би трябвало да притеглят поддръжката на Има Такъв Народ и „ Български напредък “ или на една от тях. Тук обаче има проблем. „ Партиите на смяната “ авансово декларират, че Има Такъв Народ е нежелателен сътрудник за тях. Никой не знае какво мисли по въпроса Стефан Янев („ Български напредък “), а и не е ясно какво другите мислят за него.
Накратко – възможностите за развръзка на политическата рецесия не наподобяват обещаващи. Единствена опция остава „ необятна коалиция “ сред партиите на „ смяната “ и на „ статуквото “ или на части от тях, само че това не проличава, че може да се случи, в случай че за ориентир ни служат предизборните послания.
Какво е СИНПИ?
Лидер на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания е Калоян Паргов. СИНПИ представлява неправителствена организация, построена от специалисти. Тя бе основана в средата на август, като тогава бе стартирана като мозъчен концерн, построен от хора, които със своя капацитет желаят да работят за страната.
В Управителния съвет на СИНПИ са някогашният здравен министър доктор Таня Андреева - Райнова, проф. доктор Ваня Добрева, която бе зам.-министър на образованието, преподавателят по политически науки Христо Господинов и дипломат Чавдар Минчев, ръководител на Национална асоциация за интернационалните връзки.
Членове на института има от всевъзможни цветове в политиката и от разнообразни институции и бизнеса.
Сред тях са някогашните министри от второто служебно държавно управление на Стефан Янев - Даниела Вeзиева и Валери Белчев, актуалният зам.-министър на електронното ръководство Благовест Кирилов, Дора Янкова - някогашен народен представител и кмет на Смолян, ексдепутатът от Вътрешна македонска революционна организация Мирослав Мурджов, някогашният евродепутат от Движение за права и свободи член кор. проф. Владко Панайотов, Иван Велков - някогашен общински консултант в СОС, ръководител на FIABCI България – българската част на Международната федерация за недвижими парцели, член на УС на БСК, шефът на Камарата на строителите в България Валентин Николов, политологът Татяна Буруджиева, социологът Юрий Асланов и други
Според резултатите поддръжката за ГЕРБ-СДС доближава до 24,5%, а " Продължаваме промяната " изостава с съвсем 8% и получава 16,6%. На трето място се подрежда Движение за права и свободи с 13,8%. " Възраждане " е четвърта политическа мощ с 12,1%, следвана от Българска социалистическа партия с 9,7%. " Демократична България " събира 7,8%, а " ИТН " и " Български напредък " са на ръба със надлежно 4,6% и 4,1%.
От СИНПИ означават, че трите парламентарни избора през предходната година се отличаваха със относително високи дялове на колебаещи се гласоподаватели (между 12 и 15 на сто), които в анкетна обстановка и в непосредствена непосредственост до изборния ден твърдяха, че ще вземат решение за кого да гласоподават или да не гласоподават в последния миг. Два пъти (през юли и ноември) тези дялове се материализираха, освен това преди всичко в интерес на избрани обединения (през юли – за Има Такъв Народ, през ноември – за „ Продължаваме промяната “). Това и в двата случая докара до изненадващо преподреждане на парламентарно показаните политически сили, разминаващо се значително с предварителните прогнози.
Под линията на 4-процентовия предел са още две обединения, които притеглят евентуална поддръжка над или към 1%: „ Изправи се България “ (1,8%) и Вътрешна македонска революционна организация (0,9%). Вероятността обаче която и да е от тях да бъде показана в идващото Народно заседание на практика клони към нулева, означават от СИНПИ.
Агенцията предвижда ниска изборна интензивност , която се дължи на следните фактори:
На първо място се откроява умората. През предходната година гласоподавателите на три пъти бяха призовани да се явят пред изборните секции, само че в два от случаите (през април и юли) излъчените парламенти не създадоха власт. В третия случай властта бе краткотрайна. Сега делът на хората, които са уверени, че и този път ще се случи същото или сходно нещо, възлиза на 46,3 на 100. Заради това от ден на ден гласоподаватели заявяват желание да изчакат и да упражнят правото си по-нататък, когато възможностите за лъчение на стабилно болшинство и постоянно държавно управление ще наподобяват по-добри.
На второ мяст о следва да се подчертаят другите по дълбочина и посока публични страхове, които вършат изборите второстепенна грижа за мнозина: обедняване поради инфлацията, битови неволи през зимата поради дефицита на енергоносители, загуба на работни места поради икономическата рецесия, боязън за здравето поради нова пандемична вълна.
На трето място се подрежда факторът „ недостиг на нови лица и обединения “. На идните избори като претенденти „ за славата “ се явяват същите играчи, които по друго време и на разнообразни учредения през предходната година бяха подценени или отхвърлени от гласоподавателите.
На четвърто място играе роля опасението от растящата интернационална неустойчивост, която във всеки миг може да ангажира България директно във военния спор, вилнеещ близо до нашите граници. Освен всичко останало, приключващата предизборна акция оставя усещане, че българският диалог не е политически, а геополитически и, че значимите решения не се вземат тук, а на друго място. Наблюдението върху изявленията в медиите (телевизия, радио, печат) и в онлайн платформите и обществените мрежи разкрива, че думи като „ Русия “, „ Украйна “, „ Америка (САЩ) “ и „ Европа (Европейски съюз) “ са употребявани сред 8 и 10 пъти повече, в сравнение с „ България “.
На пето място е редно да се подсети, че през ноември предходната година, когато бе маркиран връх по ниска изборна интензивност, с изключение на парламент се избираше и президент. Тогава пред урните се явиха близо 5%, които гласоподаваха единствено за президент. Сега няма да ги има.
От СИНПИ означават, че са вероятни промени в подреждането. Прието е да се счита, че при ниска изборна интензивност интригата за електоралния резултат се трансформира в борба на „ твърдите “ партийни ядра. Времевата отдалеченост сред предходните и актуалните парламентарни избори обаче е относително къса, поради което от най-голямо значение е до каква степен участниците в предизборната конкуренция ще съумеят да активизират предходните си гласоподаватели. От организацията са анализирали и потвърждението на предходния избор, като най-стабилна е поддръжката за Движение за права и свободи, " Възраждане " и ГЕРБ-СДС. " Продължаваме промяната " е на дъното на класацията, като единствено 58% от гласувалите за тях през ноември 2021 година ще повторят вота си.
Прави усещане, че три от обединенията (ДПС, „ Възраждане “ и обединението „ ГЕРБ-СДС “) реализират относително висока степен на готовност на предходните си гласоподаватели, като една от тях („ Възраждане “) съвсем удвоява електоралния си капацитет посредством привличането на нови гласове. Сравнително сполучливо с привличането на нови гласове се показва още една групировка („ Демократична България “), само че в това време не съумява да задържи в задоволителна степен предходните си гласоподаватели. Големият „ губещ “ е „ Продължаваме промяната “, от която са отдръпнали поддръжката си близо 40 на 100 от нейните някогашни гласоподаватели, а не се оправя относително сполучливо и с привличането на нови гласове. В цифрата на „ губещите гласове “ следва да се упоменат и „ Българска социалистическа партия за България “, и „ ИТН “, които обаче се радват на относително добра готовност на сегашните си твърди ядра.
СИНПИ са изследвали и предразсъдъците към машинното гласоподаване:
Данните свидетелстват, че всеобщите предубеждения към машинното гласоподаване до известна степен са основателни. Твърдението, че проблемите тук имат ясно обрисуван възрастов профил, е изцяло погрешно. Групите, които изпитват усложнения или се дистанцират от машинното гласоподаване, са разпределени в пропорции, близки до общото систематизиране на демографския състав на пълнолетното население. Безспорни водачи по безпроблемно гласоподаване посредством машини са гласоподавателите на Демократична България и Има Такъв Народ, а в най-голяма степен от този метод на избор са застрашени Движение за права и свободи, „ Българска социалистическа партия за България “ и „ Български Възход “.
През предходната година ниската и спадаща изборна интензивност най-често бе обяснявана със боязън от пандемичната конюнктура и разграничаването от машинното гласоподаване. Данните в този момент не удостоверяват съществуването на сходни страхове или терзания.
Откъде могат да дойдат изненадите?
Потенциалните участници в идващия парламент може да се групират на два типа: обединения с капацитет за възходяща поддръжка и обединения със спадаща електорална поддръжка. Към първата група се отнасят „ Възраждане “, „ Демократична България “ и ГЕРБ-СДС, а към втората – „ Продължаваме промяната “ и „ Българска социалистическа партия за България “. При останалите партии не се следят ясно изразени придвижвания в едната или другата посока.
Коалицията „ ГЕРБ-СДС “ оглавява устойчиво класацията и е извънредно едва евентуално да бъде изместена от първото място. Партията на Борисов реализира относително висока степен на готовност, а дистанцията сред нея и идващите я политически обединения е склонна към повишаване. Освен това близо половината от интервюираните (47,7%), без значение за кого ще гласоподават, чакат точно „ ГЕРБ-СДС “ да завоюва изборите. Това в допълнение окуражава обичайния конформистки избор в интерес на въображаемия победител, сочи анализът на СИНПИ.
За сметка на това разногласието за второто, третото и четвъртото място в класацията е допустимо да остане открит до последния миг. Не е високо евентуално „ Продължаваме промяната “ да отстъпи второто място или на Движение за права и свободи, или на „ Възраждане “, само че не е и невероятно поради низходящия тренд на поддръжка за групировката на Петков. От друга страна, гласоподавателите на „ Възраждане “ и изключително на Движение за права и свободи имат избрани проблеми с машинното гласоподаване.
Интрига има и за петото и шестото място. Ако равнищата на поддръжка за „ Българска социалистическа партия за България “ и „ Демократична България “ продължат да се сближават, може да се получи изненадващо преподреждане на крайния резултат.
Ще бъде открит до последния миг отговорът на въпроса дали Има Такъв Народ и „ Български напредък “ ще бъдат показани в идващия парламент, като възможностите за това на партията на Трифонов са по-високи, в сравнение с групировката на Янев поради по-високия дял на колебаещи се гласоподаватели на „ Български напредък “ и относително по-неустойчивото и неравномерно районно систематизиране на поддръжката за тази групировка.
Разпределение на мандатите
Дали идващото Народно заседание ще се сформира от 6, 7 или 8 политически фракции, не е от голяма важност за отговора на най-важния въпрос – допустимо ли е образуването на устойчиво и стабилно парламентарно болшинство и съставянето на постоянно държавно управление? Защото и при 6, и при 7, и при 8 парламентарно показани политически сили болшинство този път ще имат така наречен „ партии на статуквото “ (ГЕРБ-СДС и ДПС), плюс „ Възраждане “, а е ясно, че коалиция сред тези три обединения е невъзможна, а с тях – нежелана. По-точно е да назовем това болшинство „ блокиращо “, защото няма да разреши на така наречен „ партии на смяната “ (ПП, Българска социалистическа партия и ДБ) да реализират оповестената си цел – най-малко 121 депутатски мандата, даже и да причислят към своята възможна коалиция и останалите две политически сили (ИТН и „ Български напредък “), в случай че те съумеят да прекрачат парламентарния предел.
Какви са останалите разновидности? Да допуснем, че до изборния ден настъпят основни промени в класацията, които да оставят трите представени обединения (ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и „ Възраждане “) в малцинство, а болшинството се образува от останалите три, четири или пет политически сили. В този случай от значително значение ще бъде дали така наречен „ партии на смяната (ПП, „ Българска социалистическа партия за България “ и „ Демократична България “) ще имат независимо болшинство или ще би трябвало да притеглят поддръжката на Има Такъв Народ и „ Български напредък “ или на една от тях. Тук обаче има проблем. „ Партиите на смяната “ авансово декларират, че Има Такъв Народ е нежелателен сътрудник за тях. Никой не знае какво мисли по въпроса Стефан Янев („ Български напредък “), а и не е ясно какво другите мислят за него.
Накратко – възможностите за развръзка на политическата рецесия не наподобяват обещаващи. Единствена опция остава „ необятна коалиция “ сред партиите на „ смяната “ и на „ статуквото “ или на части от тях, само че това не проличава, че може да се случи, в случай че за ориентир ни служат предизборните послания.
Какво е СИНПИ?
Лидер на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания е Калоян Паргов. СИНПИ представлява неправителствена организация, построена от специалисти. Тя бе основана в средата на август, като тогава бе стартирана като мозъчен концерн, построен от хора, които със своя капацитет желаят да работят за страната.
В Управителния съвет на СИНПИ са някогашният здравен министър доктор Таня Андреева - Райнова, проф. доктор Ваня Добрева, която бе зам.-министър на образованието, преподавателят по политически науки Христо Господинов и дипломат Чавдар Минчев, ръководител на Национална асоциация за интернационалните връзки.
Членове на института има от всевъзможни цветове в политиката и от разнообразни институции и бизнеса.
Сред тях са някогашните министри от второто служебно държавно управление на Стефан Янев - Даниела Вeзиева и Валери Белчев, актуалният зам.-министър на електронното ръководство Благовест Кирилов, Дора Янкова - някогашен народен представител и кмет на Смолян, ексдепутатът от Вътрешна македонска революционна организация Мирослав Мурджов, някогашният евродепутат от Движение за права и свободи член кор. проф. Владко Панайотов, Иван Велков - някогашен общински консултант в СОС, ръководител на FIABCI България – българската част на Международната федерация за недвижими парцели, член на УС на БСК, шефът на Камарата на строителите в България Валентин Николов, политологът Татяна Буруджиева, социологът Юрий Асланов и други
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ