Тренд: ГЕРБ - 23,8%, БСП - 23,4%, хората раздвоени за конституцията
Ако изборите бяха през днешния ден, то ГЕРБ има поддръжка от 23,8%, а Българска социалистическа партия - 23,4%. Хората обаче са раздвоени за конституцията. Това сочи националното представително изследване на " Тренд " през юли, поръчано от " 24 часа ", което е приключило ден преди да стартират митингите в страната. То дава отлична изходна точка, с която можехме да съпоставим динамичността в публичните настройки по отношение на изследването ни през август.
Протестите провокираха спад в оценката за работата на Народното събрание и държавното управление и в публичната поддръжка към главната ръководеща партия, което беше един от изводите в разбора на предходното ни изследване, оповестено в средата на август.
Сравнението сред проучванията на " Тренд " през август и септември не регистрира смяна в тази наклонност, само че се следи известна стабилизация в динамичността на публичните настройки.
Снимка: Тренд
Оценката за работата на Народното събрание и държавното управление още веднъж се утежнява, само че този месец с минималните 2-3%, а поддръжката за ГЕРБ се задържа на сходни равнища.
Оценката за работата на президентската институция също се задържа на идентични равнища с тези, които регистрирахме през август. И тук разликите са в границите на статистическата неточност.
Друг знак, който следим всеки месец, е нуждата от предварителни парламентарни избори. При него също липсва динамичност, като през септември
47% желаят предварителни парламентарни избори, а 37% - не.
Подкрепата за митингите също стои непроменена (62% ги поддържат, а 30% - не), както и е налице скептицизмът, че те ще доведат до оставка на държавното управление - 42% са уверени, че няма да стане по този начин, а една трета - че по този начин или другояче оставка ще има.
Няколко седмици преди да стартира теренът на това изследване, стартира и нова форма на митинг с непрестанно блокиране на основни кръстовища в София и други градове, поради което взехме решение да тестваме поддръжката за този вид протестни дейности. Мнозинството от интервюираните (55%) не поддържат блокадите, а 35% - противоположното, утвърждават такива дейности.
Тествахме и настройките на българите към самодейността на Бойко Борисов за нова конституция. Най-общо по данните проличава, че на немалка част от българските жители тази тематика по-скоро им е непозната.
На въпрос има ли потребност, или не да се приема нова конституция на България, над една трета дават отговор с " не знам / не мога да преценява ". 29% считат, че има потребност от нова конституция, а 37% - че не належащо.
Тествахме всяка една от главните препоръчани промени. Несъмнено най-сериозна поддръжка (83%) събира намаляването на броя на народните представители от 240 на 120. Другата смяна, която събира висока поддръжка, е намаляването на мандатите на " тримата огромни " в правосъдната система от 7 на 5 години, като 72% застават зад тази смяна, а 7% не я поддържат.
Останалите начинания остават по-чужди на респондентите. Напълно разумно е сходна комплицирана конституционна проблематика да поражда повече натрупвания в отговорите " Не знам/ Не мога да преценява ".
Така да вземем за пример половината от запитаните нямат мнение за въвеждането на самостоятелна конституционна тъжба, само че измежду тези, които са осведомени с процедурата, 43% я поддържат, а единствено 6% са срещу.
Премахването на институцията Велико национално заседание пък е единствената смяна, за която по-голямата част са срещу (32%) против поддръжка за нея от 28%. Най-голям дял обаче не познават тази материя или не могат да преценяват кое е по-доброто решение. Близо половината (46%) пък не вземат отношение и към основаването на правосъден и прокурорски съвет, които да имат законодателна самодейност.
Изследването на " Тренд " през септември не регистрира сериозна динамичност в електоралните настройки измежду гласуващите съпоставено с изследването през август. Регистрираме на практика паритет сред ГЕРБ (23,8%) и Българска социалистическа партия (23,4%) и лек растеж на " ИТН " (15,9%). Движение за права и свободи (10,4%) и " Демократична България " (9,9%) остават на сходни равнища.
Към днешна дата пет партии са сигурни участници в идващия парламент, като групировката към Мая Манолова и " Обединени патриоти " резервират шансове за посланичество в него.
Данните са от национално представително изследване на проучвателен център " Тред " по поръчка на " 24 часа " в интервала 29 август - 5 септември, в което са интервюирани по метода " лице в лице " 1008 пълнолетни българи.
Протестите провокираха спад в оценката за работата на Народното събрание и държавното управление и в публичната поддръжка към главната ръководеща партия, което беше един от изводите в разбора на предходното ни изследване, оповестено в средата на август.
Сравнението сред проучванията на " Тренд " през август и септември не регистрира смяна в тази наклонност, само че се следи известна стабилизация в динамичността на публичните настройки.
Снимка: Тренд Оценката за работата на Народното събрание и държавното управление още веднъж се утежнява, само че този месец с минималните 2-3%, а поддръжката за ГЕРБ се задържа на сходни равнища.
Оценката за работата на президентската институция също се задържа на идентични равнища с тези, които регистрирахме през август. И тук разликите са в границите на статистическата неточност.
Друг знак, който следим всеки месец, е нуждата от предварителни парламентарни избори. При него също липсва динамичност, като през септември
47% желаят предварителни парламентарни избори, а 37% - не.
Подкрепата за митингите също стои непроменена (62% ги поддържат, а 30% - не), както и е налице скептицизмът, че те ще доведат до оставка на държавното управление - 42% са уверени, че няма да стане по този начин, а една трета - че по този начин или другояче оставка ще има.
Няколко седмици преди да стартира теренът на това изследване, стартира и нова форма на митинг с непрестанно блокиране на основни кръстовища в София и други градове, поради което взехме решение да тестваме поддръжката за този вид протестни дейности. Мнозинството от интервюираните (55%) не поддържат блокадите, а 35% - противоположното, утвърждават такива дейности.
Тествахме и настройките на българите към самодейността на Бойко Борисов за нова конституция. Най-общо по данните проличава, че на немалка част от българските жители тази тематика по-скоро им е непозната.
На въпрос има ли потребност, или не да се приема нова конституция на България, над една трета дават отговор с " не знам / не мога да преценява ". 29% считат, че има потребност от нова конституция, а 37% - че не належащо.
Тествахме всяка една от главните препоръчани промени. Несъмнено най-сериозна поддръжка (83%) събира намаляването на броя на народните представители от 240 на 120. Другата смяна, която събира висока поддръжка, е намаляването на мандатите на " тримата огромни " в правосъдната система от 7 на 5 години, като 72% застават зад тази смяна, а 7% не я поддържат.
Останалите начинания остават по-чужди на респондентите. Напълно разумно е сходна комплицирана конституционна проблематика да поражда повече натрупвания в отговорите " Не знам/ Не мога да преценява ".
Така да вземем за пример половината от запитаните нямат мнение за въвеждането на самостоятелна конституционна тъжба, само че измежду тези, които са осведомени с процедурата, 43% я поддържат, а единствено 6% са срещу.
Премахването на институцията Велико национално заседание пък е единствената смяна, за която по-голямата част са срещу (32%) против поддръжка за нея от 28%. Най-голям дял обаче не познават тази материя или не могат да преценяват кое е по-доброто решение. Близо половината (46%) пък не вземат отношение и към основаването на правосъден и прокурорски съвет, които да имат законодателна самодейност.
Изследването на " Тренд " през септември не регистрира сериозна динамичност в електоралните настройки измежду гласуващите съпоставено с изследването през август. Регистрираме на практика паритет сред ГЕРБ (23,8%) и Българска социалистическа партия (23,4%) и лек растеж на " ИТН " (15,9%). Движение за права и свободи (10,4%) и " Демократична България " (9,9%) остават на сходни равнища.
Към днешна дата пет партии са сигурни участници в идващия парламент, като групировката към Мая Манолова и " Обединени патриоти " резервират шансове за посланичество в него.
Данните са от национално представително изследване на проучвателен център " Тред " по поръчка на " 24 часа " в интервала 29 август - 5 септември, в което са интервюирани по метода " лице в лице " 1008 пълнолетни българи.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ