Галъп: 7 партии могат да влязат в парламента, за 2 от тях предизборната кампания е решаваща
Ако изборите бяха през днешния ден, седем са обединенията, които биха попаднали в Народното събрание, като за две от тях акцията ще е решаваща. Има и още няколко, които ще се надяват да приближат или даже преминат бариерата (особено в случай че тя е ниска поради предстоящата по-ниска активност) или пък да се борят за дотация. Това демонстрират данните последното проучване на " Галъп интернешънъл болкан “, извършено сред 4 и 12 февруари.
С 25,8% от тези, за които може да се чака да гласоподават и са решили за кого, ГЕРБ и Съюз на демократичните сили са преди всичко, следвани от Българска социалистическа партия с 21,9%.
„ ИТН “ е с 13,1%, а Движение за права и свободи е близо – с 12,4%.
„ Демократична България “ е със 6,8%, групировката към Мая Манолова и Отровното трио с 4,7%, а Вътрешна македонска революционна организация е с 4,2%. При последните две обединения акцията ще е решаваща за възможностите да са в Народното събрание.
Такива шансове може да получи и обединението " Воля " -НФСБ. Обобщеният резултат на експлицитните споменавания на двете партии е 2,7% евентуален избор, само че занапред би трябвало да се види дали обединяването на двете партии ще даде и бонус, или в противен случай. Теренът на проучването нямаше по какъв начин да улови това, акцентират социолозите.
С над % в битката влиза „ Възраждане “, близо към един % се движат и обединения като АБВ, „ Атака “ и партията на Цветан Цветанов. При всички сходни партии и обединения решаваща ще е акцията и не са изключени изненади. Има и редица други обединения в десетите от %.
Графика: "Галъп интернешънъл "
Разбира се, данните са моментна фотография и не са прогноза за избирателен резултат. Най-трудно за прогнозиране ще бъде присъединяване. Данните в средата на февруари разрешават да се пресметна, че към 2,9 милиона души биха дали своят вот, в случай че изборите са в този момент. На фона на условния прелиминарен изборен лист това е към 43%. Това е по-малко от интензивността в предишните избори, само че още веднъж следва да се подсети обичайна неизясненост към изборните описи, разясняват от " Галъп ".
В същото време данните от изследването демонстрират, че държавното управление приключва мандата си с равнища на доверие от 19% и съмнение от 69% . Парламентът има доверие от 14% и съмнение 73%. Двете институции са съумели ненапълно да преодолеят вредата по облика си от лятото и есента. Това „ наваксване “ обаче не е огромно и на фона на равнищата на доверие в кабинета и Народното събрание в последното десетилетие, в този момент сме очевидци на едни от най-ниските. Последните месеци демонстрираха равнища на известност на двете институции, които за последно бяха засичани в края на мандата „ Орешарски “.
Графика: "Галъп интернешънъл "
Графика: "Галъп интернешънъл "
В този мандат армията имаше растеж на доверието, с цел да доближи при започване на тази година до най-високото в последните десетилетия равнище от 54% доверие, при 28% съмнение.
Графика: "Галъп интернешънъл "
В края на този мандат полицията също приключва на плюс. Традиционно при нея равнищата на доверие и съмнение са сходни – към 40-50%. На фона на доста други институции у нас, това е добър отзив. В последния месец доверието там е 54%, а недоверието е 36%.
Графика: "Галъп интернешънъл "
Данните са от вълните на проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “ на ежемесечна база. Последните две талази на проучване са надлежно сред 4 и 12 февруари (1011 души) и 7 и 15 януари (1010 души) по метода „ лице в лице “. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 52 хиляди души.
С 25,8% от тези, за които може да се чака да гласоподават и са решили за кого, ГЕРБ и Съюз на демократичните сили са преди всичко, следвани от Българска социалистическа партия с 21,9%.
„ ИТН “ е с 13,1%, а Движение за права и свободи е близо – с 12,4%.
„ Демократична България “ е със 6,8%, групировката към Мая Манолова и Отровното трио с 4,7%, а Вътрешна македонска революционна организация е с 4,2%. При последните две обединения акцията ще е решаваща за възможностите да са в Народното събрание.
Такива шансове може да получи и обединението " Воля " -НФСБ. Обобщеният резултат на експлицитните споменавания на двете партии е 2,7% евентуален избор, само че занапред би трябвало да се види дали обединяването на двете партии ще даде и бонус, или в противен случай. Теренът на проучването нямаше по какъв начин да улови това, акцентират социолозите.
С над % в битката влиза „ Възраждане “, близо към един % се движат и обединения като АБВ, „ Атака “ и партията на Цветан Цветанов. При всички сходни партии и обединения решаваща ще е акцията и не са изключени изненади. Има и редица други обединения в десетите от %.
Графика: "Галъп интернешънъл " Разбира се, данните са моментна фотография и не са прогноза за избирателен резултат. Най-трудно за прогнозиране ще бъде присъединяване. Данните в средата на февруари разрешават да се пресметна, че към 2,9 милиона души биха дали своят вот, в случай че изборите са в този момент. На фона на условния прелиминарен изборен лист това е към 43%. Това е по-малко от интензивността в предишните избори, само че още веднъж следва да се подсети обичайна неизясненост към изборните описи, разясняват от " Галъп ".
В същото време данните от изследването демонстрират, че държавното управление приключва мандата си с равнища на доверие от 19% и съмнение от 69% . Парламентът има доверие от 14% и съмнение 73%. Двете институции са съумели ненапълно да преодолеят вредата по облика си от лятото и есента. Това „ наваксване “ обаче не е огромно и на фона на равнищата на доверие в кабинета и Народното събрание в последното десетилетие, в този момент сме очевидци на едни от най-ниските. Последните месеци демонстрираха равнища на известност на двете институции, които за последно бяха засичани в края на мандата „ Орешарски “.
Графика: "Галъп интернешънъл " Графика: "Галъп интернешънъл " В този мандат армията имаше растеж на доверието, с цел да доближи при започване на тази година до най-високото в последните десетилетия равнище от 54% доверие, при 28% съмнение.
Графика: "Галъп интернешънъл " В края на този мандат полицията също приключва на плюс. Традиционно при нея равнищата на доверие и съмнение са сходни – към 40-50%. На фона на доста други институции у нас, това е добър отзив. В последния месец доверието там е 54%, а недоверието е 36%.
Графика: "Галъп интернешънъл " Данните са от вълните на проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “ на ежемесечна база. Последните две талази на проучване са надлежно сред 4 и 12 февруари (1011 души) и 7 и 15 януари (1010 души) по метода „ лице в лице “. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 52 хиляди души.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ