Ако изборите бяха днес ГЕРБ-СДС отново са начело с 26,5%.

Ако изборите бяха през днешния ден ГЕРБ-СДС още веднъж са отпред с 26,5%. Не водачът на партията Бойко Борисов обаче е политикът с най-голямо публично доверие. Друг политик е с максимален рейтинг и това е президентът Румен Радев. Това демонстрират данните от национално представително проучване от самостоятелната ежемесечна стратегия „ лице в лице “ на новата социологическа организация „ Мяра “, учредена неотдавна от екипа на Първан Симеонов. Изследването е извършено с таблети сред 6 и 16 февруари 2025 година измежду 803 пълнолетни български жители.

Като персонален и като институционален рейтинг, президентът остава отпред в отношението на българите.

Макар да не са напълно уверени, българите по-скоро имат вяра, че страната има по какъв начин да ограничи наркотичните субстанции измежду младежите, макар изобретателността на разпространителите. Психичните проблеми са забележими измежду обществото ни, а поколенията са разграничени в отношението си към инжектиране на субстанции за естетични корекции. Висока е декларативната подготвеност за протести на търговски обекти, само че остава въпросът до каква степен ще се осъществя.

Ако изборите бяха през днешния ден

Ако изборите бяха през днешния ден, 26,5% от участващите бяха дали своят вот за ГЕРБ-СДС, 13,9% – за „ Продължаваме промяната-Демократична България “, 13,5% за „ Възраждане “, 10,1% за Движение за права и свободи – Ново начало, 7,0% – за ДПС-Демокрация, права и свободи, 6,8% – за Българска социалистическа партия, 6,4% – за Има Такъв Народ, 5,9% – за МЕЧ, 4% за „ Величие “, а 5,9% – за други по-малки обединения. Отделно, 3,1% от цялата извадка декларират, че биха дали своят вот с „ Не поддържам никого “.

Данните към момента не демонстрират сериозна динамичност по отношение на резултатите от отминалите избори. Тепърва ще оказва въздействие настоящият политически живот.

Институциите

Президентът остава с най-голям институционален рейтинг – 47,6% са с позитивно отношение, а 38,4% – с негативно. Отношението към държавното управление седмици след основаването му е позитивно в 26,8% от случаите, само че негативно в 56,7% от случаите. Останалите се двоумят. Данните са относително допустими на фона на нормалните равнища на доверие в институциите у нас и са начален заем на доверие. По традиция Народното събрание се употребява с по-ниско утвърждение – 11,2% имат, само че 76,7% нямат. Трудно е към парламент да се чака по-добро отношение – по предписание доверието следва партийните пристрастия, а в Народното събрание с изключение на „ нашите “ постоянно са показани и „ другите “.

Личности

По отношение на персоналното доверие още веднъж – както и при институционалното – най-високи индикатори има президентът Румен Радев – с 46,7% доверие, следван от премиера Росен Желязков (18,9%), водача на най-добре показаната партия ГЕРБ Бойко Борисов (15,9%), председателката на Народното събрание Наталия Киселова (15,3%). При Киселова обаче известността към момента не е най-голямата допустима. Следват партийни водачи.

Трябва постоянно да се регистрира, че по предписание политиците у нас събират повече отрицателно, в сравнение с положително отношение и персоналните рейтинги рядко са „ на плюс “.

Запознатостта с някои – като, да вземем за пример, новия ръководител на Българска социалистическа партия Атанас Зафиров – също е още ниска и това пречи на отчитането в цялост.

По тази причина при обединения като Движение за права и свободи на Ахмед Доган, или даже „ Да, България “, най-удачно остава, сякаш, отчитането на рейтинга на самите Ахмед Доган или Христо Иванов, в случай че и да не са оперативни ръководители на своите партии.

Рейтингите не дават изясненост толкоз за работата на една или друга фигура, а за логиката на всеобщите желания. По традиция личностите, които са оттатък ежедневната политическа битка, са с по-висок рейтинг, по-малките партии генерират и по-малка поддръжка за водачите си, множеството политически стаж значи и понижаване на рейтинга.

Текущи проблеми

Обществото ни въпреки всичко по-скоро има вяра, че когато става дума за продаването измежду подрастващи на наркотични и упойващи субстанции във вейп устройства, дъвки, бонбони и така нататък, страната има своите механизми за влияние и не всичко зависи само от пазара. „ Има ограничения, които страната може да вземе и търговията да бъде дефинитивно прекъсната “, споделят 46,1%. „ Търговците постоянно намират способи и търговията не може да бъде дефинитивно прекъсната “, избират 36,4%. 13,6% признават, че не са задоволително осведомени с този въпрос, а останалите се двоумят.

„ Мяра “ зададе и най-общ въпрос: „ При повишение на цените склонни ли сте или, не сте склонни, Вие персонално да участвате в цивилен протест на супермаркети, да вземем за пример? “.

Заявяват податливост 65,1%. 21,8% не декларират такава податливост. Така, в последна сметка, декларативната подготвеност е висока. Съвсем различен е въпросът каква част от склонните са фактически подготвени.

Любопитното е, че делът на въздържащите се от протест е по-сериозен точно измежду по-уязвимите групи и пенсионерите. Там поддръжниците също доминират, само че с по-малко. Вероятната причина е ценовата политика на част от супермаркетите – обвързвана с понижения на цените. Друга евентуална причина е по-слабата допустима осведоменост за подобен вид дейности, по-различния персонален дневен ред в другите възрастови групи.

Проблемите с естетични процедури също породиха сериозна социална полемика.

21,1% по принцип одобряват въпросния вид естетични процедури, в които се инжектират субстанции, да вземем за пример за размер на устни, оформяне на скули и така нататък На срещуположното мнение обаче са 67,2%. Останалите се двоумят.

Демографските разбивки демонстрират, че най-младите са преди всичко толерантни, а най-възрастните са съвсем напълно срещу. Налице е класическа поколенска смяна.

Междувременно, става известно, че над една трета от запитаните свидетелстват, че познават човек с психологични разстройства.

Темата също закупи гражданственост в последния месец и докара до съществени диспути. Данните би следвало да се четат с известна конвенционалност на тематика откровеност, само че са задоволително ясно удостоверение за разпространяването на казуса.

Данните са от самостоятелната изследователска стратегия на социологическата организация „ Мяра “.

Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 6 и 16 февруари 2025 година измежду 803 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.

 

Източник – организация Мяра

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News