Сова Харис: Четири партии влизат в парламента, ако изборите бяха днес
Ако изборите бяха през днешния ден, четири партии щяха да влязат сигурно в Народното събрание. Това сочат данните на организация " Сова Харис " от изследване по поръчка на вестник " Труд ", извършено от 26 до 31 януари 2021 година измежду 1000 пълнолетни български жители по метода " лице в лице ".
Според изследването първа политическа мощ е ГЕРБ със 17,2%, следвана от Българска социалистическа партия с 15,8% и " ИТН " на Слави Трифонов с 9,8%. На четвърто място е Движение за права и свободи с 5,9%, " Изправи се.БГ " събира 3% от гласовете, Вътрешна македонска революционна организация - 2,8%, а " Да, България " - 2%, сочи още изследването. Това съгласно специалистите значи, че към сегашния миг съотношението сред главните политически сили се резервира, само че с нещо друго - съществуването на два нови политически субекта с опция за наличие в идващия парламент.
22,4% от гласоподавателите не са решили за кого да дадат своя избор. А 14% декларират, че няма да гласоподават.
Данните от извършеното изследване демонстрират, че изцяло сигурните, че ще гласоподават, са намалели до 40% от гласоподавателите. Това значи, че сега твърдо решилите да отидат до урните са към 2,2 млн. души. Други 25% (ок. 1,375 млн. души) настояват, че са в известна степен сигурни, само че имат съмнения.
Ако всички от последната група гласоподават, ще се получи интензивност, близка до тази на последните парламентарни избори през 2017 година, означават от " СОВА ХАРИС ".
Около 1/4 от гласоподавателите имат опасения, че гласуването съставлява евентуална заплаха за тях и могат да се заразят с Ковид-19, въпреки вероятността за заразяване по време на избори да се съпоставя с тази по време на извършване на покупки или потребление на градски превоз. При настоящето равнище на разпространяване на болестта специалистите на организацията можем да предположим, че епидемията няма да окаже директно въздействие върху изборната интензивност.
Агенцията преглежда и какво друго може да въздейства на желанието за гласоподаване.
По-съществена роля съгласно специалистите ще играят други фактори от съдържателно естество. Например това, че съгласно доста хора (44% от избирателите) изборите няма да излъчат устойчиво ръководство, което да ни преведе през рецесията - както в епидемиологичен, по този начин и стопански проект.
също така от ден на ден жители изпитват компликация при установяване на техния политически представител във властта, което е проблем при легитимността на държавното ръководство у нас. Както разбираме от резултатите, 25% от гласоподавателите, дали своят вот на предходните парламентарни избори, имат проблем не толкоз с това, за кого да гласоподават на 4 април, а с това, дали да гласоподават изобщо. Този дял съставлява към 40% от дейните гласоподаватели.
Това прави обстановката към идните избори неопределена и сложна за прогнозиране. Колебливостта измежду толкоз огромна група хора и неопределеността за крайния резултат ще създадат предизборната битка извънредно оспорвана.
Виж още
В сегашното проучване за следващ се записва и че очакванията на българската общност за разцвет и по-добър живот са свързани с Европейския съюз. Нивото на доверие в Европейски Съюз (56%) доста надвишава това към българските институции. От вътрешните организации по този индикатор Президентството обичайно заема първото място с 42% доверие. Следват силовите министерства, отговарящи за реда и сигурността, като Министерство на вътрешните работи (37%) и Министерство на защитата (36,8%).
Доверието към Правителството всекидневно се свежда до поддръжката на електоратите на съставляващите го партии (25,6%). При Прокуратурата означаваме известно покачване по отношение на предходни индикатори (18.7% ). В дъното на тази самобитна ранглиста са Съдът (14,7%) и към този момент отиващият си Парламент (13,7%).
СОВА ХАРИС
СОВА ХАРИС
СОВА ХАРИС
СОВА ХАРИС
Според изследването първа политическа мощ е ГЕРБ със 17,2%, следвана от Българска социалистическа партия с 15,8% и " ИТН " на Слави Трифонов с 9,8%. На четвърто място е Движение за права и свободи с 5,9%, " Изправи се.БГ " събира 3% от гласовете, Вътрешна македонска революционна организация - 2,8%, а " Да, България " - 2%, сочи още изследването. Това съгласно специалистите значи, че към сегашния миг съотношението сред главните политически сили се резервира, само че с нещо друго - съществуването на два нови политически субекта с опция за наличие в идващия парламент.
22,4% от гласоподавателите не са решили за кого да дадат своя избор. А 14% декларират, че няма да гласоподават.
Данните от извършеното изследване демонстрират, че изцяло сигурните, че ще гласоподават, са намалели до 40% от гласоподавателите. Това значи, че сега твърдо решилите да отидат до урните са към 2,2 млн. души. Други 25% (ок. 1,375 млн. души) настояват, че са в известна степен сигурни, само че имат съмнения.
Ако всички от последната група гласоподават, ще се получи интензивност, близка до тази на последните парламентарни избори през 2017 година, означават от " СОВА ХАРИС ".
Около 1/4 от гласоподавателите имат опасения, че гласуването съставлява евентуална заплаха за тях и могат да се заразят с Ковид-19, въпреки вероятността за заразяване по време на избори да се съпоставя с тази по време на извършване на покупки или потребление на градски превоз. При настоящето равнище на разпространяване на болестта специалистите на организацията можем да предположим, че епидемията няма да окаже директно въздействие върху изборната интензивност.
Агенцията преглежда и какво друго може да въздейства на желанието за гласоподаване.
По-съществена роля съгласно специалистите ще играят други фактори от съдържателно естество. Например това, че съгласно доста хора (44% от избирателите) изборите няма да излъчат устойчиво ръководство, което да ни преведе през рецесията - както в епидемиологичен, по този начин и стопански проект.
също така от ден на ден жители изпитват компликация при установяване на техния политически представител във властта, което е проблем при легитимността на държавното ръководство у нас. Както разбираме от резултатите, 25% от гласоподавателите, дали своят вот на предходните парламентарни избори, имат проблем не толкоз с това, за кого да гласоподават на 4 април, а с това, дали да гласоподават изобщо. Този дял съставлява към 40% от дейните гласоподаватели.
Това прави обстановката към идните избори неопределена и сложна за прогнозиране. Колебливостта измежду толкоз огромна група хора и неопределеността за крайния резултат ще създадат предизборната битка извънредно оспорвана.
Виж още В сегашното проучване за следващ се записва и че очакванията на българската общност за разцвет и по-добър живот са свързани с Европейския съюз. Нивото на доверие в Европейски Съюз (56%) доста надвишава това към българските институции. От вътрешните организации по този индикатор Президентството обичайно заема първото място с 42% доверие. Следват силовите министерства, отговарящи за реда и сигурността, като Министерство на вътрешните работи (37%) и Министерство на защитата (36,8%).
Доверието към Правителството всекидневно се свежда до поддръжката на електоратите на съставляващите го партии (25,6%). При Прокуратурата означаваме известно покачване по отношение на предходни индикатори (18.7% ). В дъното на тази самобитна ранглиста са Съдът (14,7%) и към този момент отиващият си Парламент (13,7%).
СОВА ХАРИС СОВА ХАРИС СОВА ХАРИС СОВА ХАРИСИзточник: dir.bg
КОМЕНТАРИ