Ако искате да звучите по-уверено, просто избягвайте тези три неща в разговор и преговори
Ако желаете разговаряйки, да проявявате убеденост и меродавност (особено в случай че водите някакви преговори), то следва да спазвате избрани правила. Кои са те, сме систематизирали за вас:
1. Не използвайте условното наклонение, изключително когато при общуването с близките желаете да изтъкнете своето себеутвърждаване – формите „ може би “, „ евентуално “, „ би трябвало “ – нормално са предопределени, с цел да придадат на речта ви уместност и обективност, само че прекомерно постоянно се одобряват като сигнали за нерешителност или неустановеност. А това подронва престижа ви! Вместо това използвайте „ явно “, „ безспорно “, „ сигурно “, „ ясно е, че… “ и по този начин ще убедите събеседника си, че сте наясно с проблематиката!
2. Не използвайте уговоръчни изрази (особено в композиция с частицата „ само че “) като: „ не съм изцяло сигурен, но… “ „ не съм специалист по въпроса, но… “ „ може да бъркам, но… “, тъй като по този метод се оказвате в областта на несигурността! Вместо това употребете някои от следните оптимистично утвърдителни изрази: „ сигурен съм, че… “ „ неотдавна научих, че… “ „ няма да е неточност, ако… “.
3. Не търсете у събеседника да валидира мнението ви по даден проблем, тъй като това, още веднъж, е индиректно удостоверение за вашата нерешителност! Затова изключете безусловно ненужните изрази като: „ не сте ли съгласни? “, „ по какъв начин ви се коства? “, „ нали? “ С една дума – не завършвайте изказванията си с въпрос, друг от „ Имате ли някакви въпроси? “. Помнете сентенцията, че по-малкото значи повече!
