Лазарев: Отчаянието е самоубийство и саморазрушение
Ако желаете нещо, то към този момент се е сбъднало на различен проект. Оказва се, че нашите дълбоки стремежи идват при нас от бъдещето.
Тоест, те към този момент са се сбъднали някъде или могат действително да се осъществен. Защо по този начин се случва?
Желанията ми са свързани с живота ми. Ако желая нещо и имам вяра в него, знам, че може да се случи, да се реализира и така нататък Не се отхвърлям от желанията си – значи не се отхвърлям от живота си. Това се назовава оптимизъм.
Песимизмът е невярване в моето бъдеще, невярване в моите стремежи. А това значи заличаване на бъдещето ми. Така се оказва. Концепцията на сегашното е заблуда, в действителност има два потока от време: един от бъдещето и един от предишното. Сега сме в сегашното, само че се състоим от предишното на бъдещето. И в този момент, в случай че не имаме вяра в себе си в бъдещето, ние унищожаваме тази конструкция на нашия „ Аз “, нашето краткотрайно тяло в бъдещето.
Следователно отчаянието е самоубийство на тънък проект, заличаване на бъдещето.
Следователно унинието е заличаване на фините структури на бъдещето, а там са нашите потомци. Ако човек изпитва обезсърчение, обезверение в себе си, в случай че приказва неприятно за бъдещето си, тогава той унищожава освен себе си, само че и своите потомци.
След това започнах да споделям: не може да се самокритикувам. Вие би трябвало да се обичате като дете. Вие сте несъвършени, вашето тяло, вашият човешки Аз е посредствен. Трябва да го образовате.
Ако едно дете бърка, спъва се, не може да направи нещо, ние няма да стоим със скръстени ръце и няма да стартираме да го упрекваме, осъждаме и така нататък Ние ще му помогнем. Ще го научим, по този начин би трябвало да учим и себе си, душата си, да я възпитаваме, в случай че вършим груби неточности, значи сме просто несъвършени.
Съвършенството идва посредством любовта.
Това значи, че доколкото разбираме несъвършенството и работим по него, дотолкоз се и развиваме. Следователно не можете да се критикувате! Още повече не можете да критикувате личната си орис. Тъй като ориста ни – това са нашите стремежи, животът ни е в по-голям мащаб от единствено един живот.
Лазарев С. Н.
