Кръстоносният поход срещу идентичността или защо аз съм българче в държавата България
Ако желаете картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там вечно.
Джордж Оруел
Борбата на човека срещу властта е битка на паметта срещу забравата.
Милан Кундера
Публикацията в „ Свободна Европа “ за интеграцията на имигрантите и стихотворението „ Аз съм българче “ не е изолиран феномен, а следващата изява на един систематичен и масиран план, един. Стихотворението на Иван Вазов е самобитна квинтесенция - сакрален знак на тези изконни архетипове – родолюбие, обич към родната земя и природа, а оттова и по-значимото, принадлежността към
Проблемът, съгласно неолибералната Соросидната логичност, внушаваща мантрата за неприкосновеността на самостоятелните права, както и идентичности, естествено за сметка груповите (демос, мнозинство) е, че това стихотворение провокира положителния политкоректен звук, защото се явява своего рода Този манифест изключително нервира, откакто напоследък българските радетели на евроатлантизма явно имат неотложната и скоропостижна задача да изкоренят принадлежността към
Нима това е допустимо?
Според Милан Кундера, “ Забравата е точно това, към което сегашната власт има изключително ненаситен пиетет. Забравата, а от там - обезличаването на националната еднаквост (обезбългаряването) е в основата на разрушаването на монументи, премахването на национални дати – 3 март, поругаването на най-значимите знаци на националната ни памет, като стартираме с искрено карикатурния “филм “ за Васил Левски, с политкоректна “амнезия “ на СОС (за първи път в историята на съвременна България) за гибелта на Христо Ботев, преминавайки през изхвърлянето на редица български класици от учебниците, т.е. систематичното изчъгъртване на знакови исторически референции от национално значение, дати, имена, знаци, за постигането на една групова и най-важното монолитна историческа амнезия.
Списъкът е потискащо дълъг, както се споделя “ (Надписите са на стената) и очевадната истина е, че кръстоносният поход против българската еднаквост е извънредно богато финансиран развой доста преди скандалната обявата в „ Свободна Европа “.
Малко обстоятелства.
Ако се вгледаме в логото на главните (казионните) медии като Народоосвободителна въстаническа армия и БТВ - те са на латиница, не на кирилица. Ако слушате Българското национално радио, то излъчва главно не-българска музика, в случай че бъдем по-конкретни: едвам 11% на български език, останалите 89% са главно на британски. Този % е даже по-висок, когато става дума за телевизионните канали от предлаганите пакети на А-1 и Виваком, в които американските филми, сериали, сит-коми, „ реалити “ и всевъзможен тв заряд (оставям на страна тяхното качество) напълно преобладават. На процедура става известно, че по своето наличие в страната се гледа главно американска телевизия… на български език. Що се отнася до самия българския език, една къса разходка по стъргалото на Витошка е задоволителна да се означи, че в самия център на столицата надписите на магазините са повече на британски, в сравнение с български. Звучи парадоксално, само че е реалност (?!) че кметства (райони) към Софийската община избират да дават отговор на питане на жители от тези региони на британски. Да оставим всевъзможните фейсбук групи, в които британският необичайно за какво още веднъж господства. Вече не буди удивление, в случай че в публичния превоз станете очевидец по какъв начин подрастващи българчета свободно поддържат връзка напълно на британски, все едно се намират примерно в някой щат на Америка, а не в една далечна страна в Балканския полуостров, дала книжовност на близо 500 милиона, в най-големия континент на планета - Евразия.
Обезбългаряването е функционалност на добре конструирана и поддържана историческа амнезия, на една, върху чийто непокътнат пергамент историята се пренаписва съгласно поръчката на мощните на деня, т.е. на геополитическите спечелили. Нима отводът да защитим националната ни идентичностпри разногласието със РСМ, единствено и единствено с цел да осъществим поръчката на мощните на деня, не бе най-значимото национално изменничество, закононарушение, което ще остане в историята, имащо действителния капацитет за непредсказуеми гео-политически последствия.
Безспорен факт е, че “историята “ се написа от спечелилите: в тази връзка би трябвало ли да се учудваме, в случай че в бъдеще в учебниците срещнем следното пояснение: както преди време сложи въпроса една известна българска публицистка. (Един дребен, само че индикативен фактоид - моите студенти, последващи политически науки, не са чували за Червената армия…)
Мнозина биха споделили, че това е неуместно, защото сходни фалшификации с историята просто не са вероятни, тъй като са изцяло неправдоподобни.
Съмнявам се.
Един паралел непосредствен, както по време по този начин и по място.
Само на 100-тина км от София в това, което преди време се наричаше самостоятелна провинция Косово в състава на Федеративната република Югославия бяха отстранени, разбирай, взривени, булдозирани 100 и петдесет( 150) православни църкви, манастири, параклиси, някои от които на близо 1000 години със статут от ЮНЕСКО на международни монументи на културата. Православните гробища също не бяха пощадени, те бяха булдозирани… една паметна плоча не бе оставена.
Така тази земя с право считана за люлката на сръбската еднаквост, основаваща се на православието, единствено за броени месеци бе преформатирана в мюсюлманска конфесионална принадлежност на бъдещата страна Косово. Оказва се, че в Европа, парадираща с върховенството на човешките права и прочие, една хилядолетна история може въобще да бъде заличена, по-точният израз е пулверизирана, без особени терзания от т.н интернационална общественост, изключително в случай че това се прави с безмълвното (не)одобрение на КФОР ( KFOR - Kosovo Force , ръководена от НАТО интернационална мироопазваща сила).
Извинения постоянно ще се намерят, само че едно от тях наподобява безапелационно – а точно, че изконният, геополитически “грях “ на коренното население на Косово е, че изповядва същата вяра на главният зложелател на Запада - Русия.
Оставям настрани още по-драстичния въпросът с Украйна.
Но да се върнем към Вазовото стихотворение “Аз съм българче “ и към платформата, която реши да разгласява този меко казано провокативен текст – “Свободна Европа “.
Малко подтекст.
Радио Свободна Европа (RFE) е основана от един от архитектите на Студената война - Джордж Ф. Кенън (Държавен департамент), създателят на тъй наречените “Дълга депеша “, “Long telegram “, трансформирала се в Манифест за генерации специалисти, чиято съществена цел е битката против Москва и страните от Варшавския контракт. Другата институция е Централното разследващо ръководство (ЦРУ).
Основното финансиране идва точно от Централно разузнавателно управление на САЩ, само че и от средства от публичната акция със знаковото име “ Кръстоносен поход за независимост “. Дейността на Радио свободна Европа е прекъсната след рухването на Берлинската стена и разширението на НАТО в Източна Европа. От 2019 година “Свободна Европа “ продължава активността си в България като уеб-сайт на, който, както твърди радиото, да “насърчава демокрацията “, без значение че са минали 20 години след края на социализма.
Сега няколко думи за самия създател на обявата в Радио свободна Европа.
Вярна на задачата за поддръжката на евроатлантическите полезностите на “ и “, авторкатаСветла Енчева, базирайки се както на демографската по този начин и на рецесията с работни места, задава въпроса: българските
Но тук се натъкваме на един мъчно заобиколен проблем - като знаем, че точно общите мемоари са “архитектурата на нашата еднаквост “, сходен апел към културно, конфесионално акомодиране, което предлага авторката, значи акцентът да бъде изместен от интеграция към мултикулутрализъм, което неизбежно би довело до ерозирана и разпад на национална еднаквост. В “Четвъртата политическа доктрина “ Дугин апропо споделя: “
Нима точно това не е историята на съвременността, на националните страни, на това, което най-общо назоваваме модерност. Дори в страни, конструирани вследствие на всеобща имиграция като Съединени американски щати идентичността е функционалност на по този начин наречената “Melting Pot theory “ (Теория на претопяването), без значение от кое място идват имигрантите, те се “претопяват “, придобивайки една единствена еднаквост – американската. Авторката предлага друг модел, загърбвайки интеграцията, т.е. давайки преимущество на възможното капсулиране по етнически и конфесионален принцип. Модел, който Западна Европа познава от дълго време и за жалост прекомерно добре и който модел е в положение главно да реформатира националната еднаквост и да взриви гражданския мир в тези страни. Това ли е предлаганият модел, който България би трябвало да следва?
В тази връзка в обществените мрежа се появиха всевъзможни тълкования на “Аз съм българче “ като:
Но истината е, че това, което ни чака, въобще не е смешно и изисква по-сериозен разбор. Защо мисля по този начин. Да напомним - концепцията за приемането на 100 000 имигранти не от кое място да е, а точно от Афганистан и Сирия (в резултат тяхното ‘‘демократизиране " ) съгласно авторката е провокирано заради острата рецесия на пазара за работна ръка вследствие на демографската злополука. Отговорът за какво поощряването на раждаемостта не е решение, а точно внасянето на имигранти, откриваме в същата публикация. Цитирам
„
Тук авторката в допълнение развива тезата по отношение на повода за демографската рецесия в България. Проблемът не е в застаряващото население и емиграцията, в забележителната беднотия (доходите на една трета от българите са публично под прага на бедността), в галопиращата инфлация, не - заради закостенели обичайни разбирания на обществото вследствие на едно демодирано и остаряло законодателство. Как другояче да разбираме следните редове:
“
Тук би трябвало да загатна една дребна детайлност - авторката е притежател на уеб страницата Джендърландия ( Genderland ) и е деятел на джендър идеологията, а от там и на пъкъл този евфемизъм разбирай един изключително демократичен мултикултурализъм.
В тази връзка бих желал да завърша тематиката за през историческата оптика на страната, в която пребивавам - Канада.
Какво имам поради.
В столицата Отава се намира най-импозантният музей в страната, а и в Северна Америка - “Музей на Цивилизацията “, прекръстен в последните години в “Музей на Историята “. В него се намира най-богатата сбирка - над три милиона артефакти на коренното индианско изкуство и просвета: големи тотеми, маски, лодки, типита (индиански вид палатки), както и всевъзможни предмети от бита. Всяка година “Музеят на Цивилизацията “ е посещаван от близо милион и половина (1 500 000) туристи от целия свят, което го прави най-посещавания обект в столицата.
Проблемът е, че големите величествени тотеми хвърлят дълга сянка.
В преносния смисъл на думата.
Тя се назовава културен и физически геноцид над коренното население на Канада, придобило в разговорната тирада термина индианци.
Геноцид е злокобен термин, още повече, когато става дума за страната с най-успешния опит с мултикултутрализма въобще – Канада. Но правните критерии и правната дефиниция на този термин бе доказана от “Комисията за истина и помиряване “. В оповестения през 2015 година отчет на Комисията заключението е, изтъквам: “
Да обобщим: артефактите са в музея, а това, което е останало от коренното население – в резерватите.
Подобна орис наподобява е отредена за България.
Джордж Оруел
Борбата на човека срещу властта е битка на паметта срещу забравата.
Милан Кундера
Публикацията в „ Свободна Европа “ за интеграцията на имигрантите и стихотворението „ Аз съм българче “ не е изолиран феномен, а следващата изява на един систематичен и масиран план, един. Стихотворението на Иван Вазов е самобитна квинтесенция - сакрален знак на тези изконни архетипове – родолюбие, обич към родната земя и природа, а оттова и по-значимото, принадлежността към
Проблемът, съгласно неолибералната Соросидната логичност, внушаваща мантрата за неприкосновеността на самостоятелните права, както и идентичности, естествено за сметка груповите (демос, мнозинство) е, че това стихотворение провокира положителния политкоректен звук, защото се явява своего рода Този манифест изключително нервира, откакто напоследък българските радетели на евроатлантизма явно имат неотложната и скоропостижна задача да изкоренят принадлежността към
Нима това е допустимо?
Според Милан Кундера, “ Забравата е точно това, към което сегашната власт има изключително ненаситен пиетет. Забравата, а от там - обезличаването на националната еднаквост (обезбългаряването) е в основата на разрушаването на монументи, премахването на национални дати – 3 март, поругаването на най-значимите знаци на националната ни памет, като стартираме с искрено карикатурния “филм “ за Васил Левски, с политкоректна “амнезия “ на СОС (за първи път в историята на съвременна България) за гибелта на Христо Ботев, преминавайки през изхвърлянето на редица български класици от учебниците, т.е. систематичното изчъгъртване на знакови исторически референции от национално значение, дати, имена, знаци, за постигането на една групова и най-важното монолитна историческа амнезия.
Списъкът е потискащо дълъг, както се споделя “ (Надписите са на стената) и очевадната истина е, че кръстоносният поход против българската еднаквост е извънредно богато финансиран развой доста преди скандалната обявата в „ Свободна Европа “.
Малко обстоятелства.
Ако се вгледаме в логото на главните (казионните) медии като Народоосвободителна въстаническа армия и БТВ - те са на латиница, не на кирилица. Ако слушате Българското национално радио, то излъчва главно не-българска музика, в случай че бъдем по-конкретни: едвам 11% на български език, останалите 89% са главно на британски. Този % е даже по-висок, когато става дума за телевизионните канали от предлаганите пакети на А-1 и Виваком, в които американските филми, сериали, сит-коми, „ реалити “ и всевъзможен тв заряд (оставям на страна тяхното качество) напълно преобладават. На процедура става известно, че по своето наличие в страната се гледа главно американска телевизия… на български език. Що се отнася до самия българския език, една къса разходка по стъргалото на Витошка е задоволителна да се означи, че в самия център на столицата надписите на магазините са повече на британски, в сравнение с български. Звучи парадоксално, само че е реалност (?!) че кметства (райони) към Софийската община избират да дават отговор на питане на жители от тези региони на британски. Да оставим всевъзможните фейсбук групи, в които британският необичайно за какво още веднъж господства. Вече не буди удивление, в случай че в публичния превоз станете очевидец по какъв начин подрастващи българчета свободно поддържат връзка напълно на британски, все едно се намират примерно в някой щат на Америка, а не в една далечна страна в Балканския полуостров, дала книжовност на близо 500 милиона, в най-големия континент на планета - Евразия.
Обезбългаряването е функционалност на добре конструирана и поддържана историческа амнезия, на една, върху чийто непокътнат пергамент историята се пренаписва съгласно поръчката на мощните на деня, т.е. на геополитическите спечелили. Нима отводът да защитим националната ни идентичностпри разногласието със РСМ, единствено и единствено с цел да осъществим поръчката на мощните на деня, не бе най-значимото национално изменничество, закононарушение, което ще остане в историята, имащо действителния капацитет за непредсказуеми гео-политически последствия.
Безспорен факт е, че “историята “ се написа от спечелилите: в тази връзка би трябвало ли да се учудваме, в случай че в бъдеще в учебниците срещнем следното пояснение: както преди време сложи въпроса една известна българска публицистка. (Един дребен, само че индикативен фактоид - моите студенти, последващи политически науки, не са чували за Червената армия…)
Мнозина биха споделили, че това е неуместно, защото сходни фалшификации с историята просто не са вероятни, тъй като са изцяло неправдоподобни.
Съмнявам се.
Един паралел непосредствен, както по време по този начин и по място.
Само на 100-тина км от София в това, което преди време се наричаше самостоятелна провинция Косово в състава на Федеративната република Югославия бяха отстранени, разбирай, взривени, булдозирани 100 и петдесет( 150) православни църкви, манастири, параклиси, някои от които на близо 1000 години със статут от ЮНЕСКО на международни монументи на културата. Православните гробища също не бяха пощадени, те бяха булдозирани… една паметна плоча не бе оставена.
Така тази земя с право считана за люлката на сръбската еднаквост, основаваща се на православието, единствено за броени месеци бе преформатирана в мюсюлманска конфесионална принадлежност на бъдещата страна Косово. Оказва се, че в Европа, парадираща с върховенството на човешките права и прочие, една хилядолетна история може въобще да бъде заличена, по-точният израз е пулверизирана, без особени терзания от т.н интернационална общественост, изключително в случай че това се прави с безмълвното (не)одобрение на КФОР ( KFOR - Kosovo Force , ръководена от НАТО интернационална мироопазваща сила).
Извинения постоянно ще се намерят, само че едно от тях наподобява безапелационно – а точно, че изконният, геополитически “грях “ на коренното население на Косово е, че изповядва същата вяра на главният зложелател на Запада - Русия.
Оставям настрани още по-драстичния въпросът с Украйна.
Но да се върнем към Вазовото стихотворение “Аз съм българче “ и към платформата, която реши да разгласява този меко казано провокативен текст – “Свободна Европа “.
Малко подтекст.
Радио Свободна Европа (RFE) е основана от един от архитектите на Студената война - Джордж Ф. Кенън (Държавен департамент), създателят на тъй наречените “Дълга депеша “, “Long telegram “, трансформирала се в Манифест за генерации специалисти, чиято съществена цел е битката против Москва и страните от Варшавския контракт. Другата институция е Централното разследващо ръководство (ЦРУ).
Основното финансиране идва точно от Централно разузнавателно управление на САЩ, само че и от средства от публичната акция със знаковото име “ Кръстоносен поход за независимост “. Дейността на Радио свободна Европа е прекъсната след рухването на Берлинската стена и разширението на НАТО в Източна Европа. От 2019 година “Свободна Европа “ продължава активността си в България като уеб-сайт на, който, както твърди радиото, да “насърчава демокрацията “, без значение че са минали 20 години след края на социализма.
Сега няколко думи за самия създател на обявата в Радио свободна Европа.
Вярна на задачата за поддръжката на евроатлантическите полезностите на “ и “, авторкатаСветла Енчева, базирайки се както на демографската по този начин и на рецесията с работни места, задава въпроса: българските
Но тук се натъкваме на един мъчно заобиколен проблем - като знаем, че точно общите мемоари са “архитектурата на нашата еднаквост “, сходен апел към културно, конфесионално акомодиране, което предлага авторката, значи акцентът да бъде изместен от интеграция към мултикулутрализъм, което неизбежно би довело до ерозирана и разпад на национална еднаквост. В “Четвъртата политическа доктрина “ Дугин апропо споделя: “
Нима точно това не е историята на съвременността, на националните страни, на това, което най-общо назоваваме модерност. Дори в страни, конструирани вследствие на всеобща имиграция като Съединени американски щати идентичността е функционалност на по този начин наречената “Melting Pot theory “ (Теория на претопяването), без значение от кое място идват имигрантите, те се “претопяват “, придобивайки една единствена еднаквост – американската. Авторката предлага друг модел, загърбвайки интеграцията, т.е. давайки преимущество на възможното капсулиране по етнически и конфесионален принцип. Модел, който Западна Европа познава от дълго време и за жалост прекомерно добре и който модел е в положение главно да реформатира националната еднаквост и да взриви гражданския мир в тези страни. Това ли е предлаганият модел, който България би трябвало да следва?
В тази връзка в обществените мрежа се появиха всевъзможни тълкования на “Аз съм българче “ като:
Но истината е, че това, което ни чака, въобще не е смешно и изисква по-сериозен разбор. Защо мисля по този начин. Да напомним - концепцията за приемането на 100 000 имигранти не от кое място да е, а точно от Афганистан и Сирия (в резултат тяхното ‘‘демократизиране " ) съгласно авторката е провокирано заради острата рецесия на пазара за работна ръка вследствие на демографската злополука. Отговорът за какво поощряването на раждаемостта не е решение, а точно внасянето на имигранти, откриваме в същата публикация. Цитирам
„
Тук авторката в допълнение развива тезата по отношение на повода за демографската рецесия в България. Проблемът не е в застаряващото население и емиграцията, в забележителната беднотия (доходите на една трета от българите са публично под прага на бедността), в галопиращата инфлация, не - заради закостенели обичайни разбирания на обществото вследствие на едно демодирано и остаряло законодателство. Как другояче да разбираме следните редове:
“
Тук би трябвало да загатна една дребна детайлност - авторката е притежател на уеб страницата Джендърландия ( Genderland ) и е деятел на джендър идеологията, а от там и на пъкъл този евфемизъм разбирай един изключително демократичен мултикултурализъм.
В тази връзка бих желал да завърша тематиката за през историческата оптика на страната, в която пребивавам - Канада.
Какво имам поради.
В столицата Отава се намира най-импозантният музей в страната, а и в Северна Америка - “Музей на Цивилизацията “, прекръстен в последните години в “Музей на Историята “. В него се намира най-богатата сбирка - над три милиона артефакти на коренното индианско изкуство и просвета: големи тотеми, маски, лодки, типита (индиански вид палатки), както и всевъзможни предмети от бита. Всяка година “Музеят на Цивилизацията “ е посещаван от близо милион и половина (1 500 000) туристи от целия свят, което го прави най-посещавания обект в столицата.
Проблемът е, че големите величествени тотеми хвърлят дълга сянка.
В преносния смисъл на думата.
Тя се назовава културен и физически геноцид над коренното население на Канада, придобило в разговорната тирада термина индианци.
Геноцид е злокобен термин, още повече, когато става дума за страната с най-успешния опит с мултикултутрализма въобще – Канада. Но правните критерии и правната дефиниция на този термин бе доказана от “Комисията за истина и помиряване “. В оповестения през 2015 година отчет на Комисията заключението е, изтъквам: “
Да обобщим: артефактите са в музея, а това, което е останало от коренното население – в резерватите.
Подобна орис наподобява е отредена за България.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ