Опозицията достигна линията на Карман
Ако желаете да видите в какво положение се намира една политическа партия, наблюдавайте по какъв начин тя посреща своите изборни резултати. Няма значение дали те са неприятни или положителни - просто вижте по какъв начин националното управление и структурите реагират след вота. И при неприятни резултати партията може да излезе от изборите в добра кондиция, и при положителни резултати тя може да се разпадне на часа.
Сега запазете самообладание и погледнете на следизборния партиен живот в българската съпротива - и лявата, и дясната. Ако сте непредумишлен човек, който мисли с мозък, а не с партийна брошура, несъмнено ще видите същото - Българска социалистическа партия е в развой на разпад, а обединението " Демократична България " се тресе толкоз мощно, че непрекъснато от нея изпада някой огромен деятел.
След като даде оставка и свика конгрес, с цел да отдръпна оставката си,
Нинова дефинитивно мина политическата " линия на Карман " -
т.е. границата сред търпимата партийна атмосфера и безкрайния галактически вакуум. За мнозина бесепари, представители на двата враждуващи лагера, спорът в Българска социалистическа партия бе редуциран до разпознаването и отстрелването на врага с партиен билет. В умерени количества този партиен спорт се практикува постоянно и съвсем постоянно е безвреден. Когато борбата сред партийните крила обаче доближи сериозна точка, когато стартира да се стреля на уволняване, е вероятен огромен партиен разпад - не просто загуба на доверие, а загуба на еднаквост. Тук не става дума за това кой е крив и кой прав в аления спор - разбирам прелестно консервативната социалистка Нинова, не разбирам либералния социалист Станишев, нямам никакво доверие на Гергов, Широката коалиция и няма никакво значение дали социалистите считат като мен, или пък са на друга позиция. Важни са обстоятелствата. А те са ясни - Нинова стартира промяна в Българска социалистическа партия. Тя се свеждаше до възобновяване и подмладяване на управническия състав на партията. За задачата тя прочисти ИБ и ненапълно пленума от вехти социалисти, обкръжи се с млади, само че правилни фрагменти.
В това няма нищо неприятно - мнозина водачи, даже и по-непопулярни от Нинова, са опитвали да вършат по този начин и са успявали. Станишев се раздели с Първанов и групата към него тъкмо по този метод. Нинова обаче не съумя, тя докара смяната до под кривата круша. От " промяната " на Нинова
партията излиза по-слаба и надалеч по-разпокъсана
Още по-лошата вест за Нинова е, че за разлика от Първанов и Румен Петков сегашните врагове на ръководителя знаят прелестно, че не съществува бъдеще отвън Партията и са се вкопчили в нея. Затова борбата там ще продължи, до момента в който едното крило не бъде разкарано напълно. Никой никого не разкара на конгреса - той приключи бързо и безкръвно поради положителната тактичност на кръжока към Нинова - да изкара всеки инакомислещ подкупник. Нинова съумя да отсрочи финалното решение на партийния спор за след локалните избори и по този начин.... прецака Българска социалистическа партия на локалните избори. В това положение Българска социалистическа партия и да желае не може да се показа сполучливо наесен.
В същата тежка обстановка е и градската, достоверната, жълтопаветната десница. Резултатите от изборите не бяха дефинитивно оповестени от ЦИК, когато " Демократична България " стартира да се тресе от кавги. Радан споделил, че като отиде в Брюксел, ще си контактува с Пеевски по национално значимите въпроси. Как може такова нещо?!!!, зареваха чистите като сълза на комсомолка хора от " Да, България ".
Ден след изборите ексминистър Велизар Шаламанов, член на Народно събрание на " Да, България " и член на Управленската опция на " Демократична България " с сектор " Отбрана " (нещо като министър на защитата в сянка), благодари на Красимир Каракачанов и държавното управление на Борисов, че е определен да бъде наш представител в Агенцията по връзки, информация и киберотбрана на НАТО.
Леле като зареваха тези хора от ДСБ....
После - следизборно " Да, България " бе напусната от прочут деятел - доцента по право Христо Христев. Той изясни отдръпването си дипломатично - обединението е цялостна с либерали, социаллиберали и прогресисти, само че другояче споделя, че е десница, ЕНП. Т.е. " не се реализира ясно идейно и ценностно определение, без което не може да съществува пълноценна и устойчива политическа общественост ". Факт.
После си потегли Любо Авджийски, член на управлението на " Да, България ", основател на политическия план. Той написа едно по-директно писмо до Христо Иванов, с което изясни, че му е писнало от " еднополови бракове и " полови (р)еволюции " и приключи участието си в партията. Заради това ли единствено? Не - " поради нарушавания баланс между либерално и консервативно ".
За да удостовери тези размишления, няколко дни по-късно и Радан Кънев изясни, че подкрепя гей парада, само че не и еднополовите бракове. Това провокира следващия тътнеж в " Да, България ", групировка, която не е просто някакъв идеологически тюрлю гювеч, за какъвто я упрекват, а първообраз на идеалното демократично общество, в което всеки си сменя пола с декларация в общината, когато си изиска. Или както споделя Дайнов: " Как въобще може някой да си приписва правото да ме спре, в случай че желая, да речем, да избера друга джендър-идентичност за себе си ".
Всичко това очерта една ясна, забележима и надълбоко разграничителна линия, която съществува в градското дясно. И тази линия не е по-малка от линията на Карман. Тази линия в дясното се задълбочава, защото и то, както и цялото ни общество не могат
да намерят паритета на разсъдъка в този спор
Той, светът, не може да го намери, камо ли нашата десница. В момента " Да, България " остава като островче на българския демократизъм, а ДСБ се пробва да избяга от това злокобно място, което носи единствено невисок рейтинг и сива опозиционност. Новият демократизъм не отваря порти, не печели избори, респективно - не е пътят за смяната. Той единствено почиства и капсулира групата.
Накратко - имаме левица и десница, които се раздират от разногласия за демократичното и консервативното и сякаш са обречени на тежка опозиционност. В същото време ГЕРБ и Борисов сполучливо не позволяват разправиите по тези тематики в своя лагер и това е една от аргументите ръководещите да наподобяват много по-стабилни - значима, въпреки и второстепенна, причина.
Разбира се, нито Българска социалистическа партия, нито градската десница
в миналото са били обединен индивид
И на двете места постоянно са съществували персонални и идейни разлики. Винаги е имало червени кланове вляво и те постоянно са били " на нож ". Ако вдясно бяха единни, щяха да бъдат дружно и нямаше преди всеки избори да вършат нова, шарена коалиция.
Но сегашните разногласия - към мигрантите, Истанбулската спогодба, гей паради, визитата на папата - са нови и те катализираха разделянето. Споровете по тези тематики са умишлено търсени - за разграничаване от " другите ", за обявление на принадлежност към " нашите " и имат всички белези на провокация. Ако вдясно постоянно са знаели, че ГЕРБ интензивно работи в техните редици (поне като от време на време вади играчи оттам), то в този момент и в Българска социалистическа партия започнаха
да търсят дългата ръка на Борисов
За страдание, макар че аргументите за раздорите са кристално ясни, решение мъчно може да се откри. Либералното начало - и вляво, и вдясно, е войнствено, месианско, по марксистки безалтернативно, доктринерско. То не търпи взаимни отстъпки. Консервативното крило - и вляво, и вдясно, пък е прекомерно сговорчиво с външните врагове, прекомерно нерешително към личните си полезности. Единствената мисъл, която го събира и крепи, е тази, че демократичните хрумвания не носят гласове и позиции.
Не че е нужно, само че да припомня - конфликтите в опозицията текат с цялостна мощ в изборна година. Видяхме какво стана на евроизборите, нямаме никакви учредения до подозираме, че на фона на тези партийни войни може да се случи нещо по-различно на локалните избори. Няма да се случи.
Сега запазете самообладание и погледнете на следизборния партиен живот в българската съпротива - и лявата, и дясната. Ако сте непредумишлен човек, който мисли с мозък, а не с партийна брошура, несъмнено ще видите същото - Българска социалистическа партия е в развой на разпад, а обединението " Демократична България " се тресе толкоз мощно, че непрекъснато от нея изпада някой огромен деятел.
След като даде оставка и свика конгрес, с цел да отдръпна оставката си,
Нинова дефинитивно мина политическата " линия на Карман " -
т.е. границата сред търпимата партийна атмосфера и безкрайния галактически вакуум. За мнозина бесепари, представители на двата враждуващи лагера, спорът в Българска социалистическа партия бе редуциран до разпознаването и отстрелването на врага с партиен билет. В умерени количества този партиен спорт се практикува постоянно и съвсем постоянно е безвреден. Когато борбата сред партийните крила обаче доближи сериозна точка, когато стартира да се стреля на уволняване, е вероятен огромен партиен разпад - не просто загуба на доверие, а загуба на еднаквост. Тук не става дума за това кой е крив и кой прав в аления спор - разбирам прелестно консервативната социалистка Нинова, не разбирам либералния социалист Станишев, нямам никакво доверие на Гергов, Широката коалиция и няма никакво значение дали социалистите считат като мен, или пък са на друга позиция. Важни са обстоятелствата. А те са ясни - Нинова стартира промяна в Българска социалистическа партия. Тя се свеждаше до възобновяване и подмладяване на управническия състав на партията. За задачата тя прочисти ИБ и ненапълно пленума от вехти социалисти, обкръжи се с млади, само че правилни фрагменти.
В това няма нищо неприятно - мнозина водачи, даже и по-непопулярни от Нинова, са опитвали да вършат по този начин и са успявали. Станишев се раздели с Първанов и групата към него тъкмо по този метод. Нинова обаче не съумя, тя докара смяната до под кривата круша. От " промяната " на Нинова
партията излиза по-слаба и надалеч по-разпокъсана
Още по-лошата вест за Нинова е, че за разлика от Първанов и Румен Петков сегашните врагове на ръководителя знаят прелестно, че не съществува бъдеще отвън Партията и са се вкопчили в нея. Затова борбата там ще продължи, до момента в който едното крило не бъде разкарано напълно. Никой никого не разкара на конгреса - той приключи бързо и безкръвно поради положителната тактичност на кръжока към Нинова - да изкара всеки инакомислещ подкупник. Нинова съумя да отсрочи финалното решение на партийния спор за след локалните избори и по този начин.... прецака Българска социалистическа партия на локалните избори. В това положение Българска социалистическа партия и да желае не може да се показа сполучливо наесен.
В същата тежка обстановка е и градската, достоверната, жълтопаветната десница. Резултатите от изборите не бяха дефинитивно оповестени от ЦИК, когато " Демократична България " стартира да се тресе от кавги. Радан споделил, че като отиде в Брюксел, ще си контактува с Пеевски по национално значимите въпроси. Как може такова нещо?!!!, зареваха чистите като сълза на комсомолка хора от " Да, България ".
Ден след изборите ексминистър Велизар Шаламанов, член на Народно събрание на " Да, България " и член на Управленската опция на " Демократична България " с сектор " Отбрана " (нещо като министър на защитата в сянка), благодари на Красимир Каракачанов и държавното управление на Борисов, че е определен да бъде наш представител в Агенцията по връзки, информация и киберотбрана на НАТО.
Леле като зареваха тези хора от ДСБ....
После - следизборно " Да, България " бе напусната от прочут деятел - доцента по право Христо Христев. Той изясни отдръпването си дипломатично - обединението е цялостна с либерали, социаллиберали и прогресисти, само че другояче споделя, че е десница, ЕНП. Т.е. " не се реализира ясно идейно и ценностно определение, без което не може да съществува пълноценна и устойчива политическа общественост ". Факт.
После си потегли Любо Авджийски, член на управлението на " Да, България ", основател на политическия план. Той написа едно по-директно писмо до Христо Иванов, с което изясни, че му е писнало от " еднополови бракове и " полови (р)еволюции " и приключи участието си в партията. Заради това ли единствено? Не - " поради нарушавания баланс между либерално и консервативно ".
За да удостовери тези размишления, няколко дни по-късно и Радан Кънев изясни, че подкрепя гей парада, само че не и еднополовите бракове. Това провокира следващия тътнеж в " Да, България ", групировка, която не е просто някакъв идеологически тюрлю гювеч, за какъвто я упрекват, а първообраз на идеалното демократично общество, в което всеки си сменя пола с декларация в общината, когато си изиска. Или както споделя Дайнов: " Как въобще може някой да си приписва правото да ме спре, в случай че желая, да речем, да избера друга джендър-идентичност за себе си ".
Всичко това очерта една ясна, забележима и надълбоко разграничителна линия, която съществува в градското дясно. И тази линия не е по-малка от линията на Карман. Тази линия в дясното се задълбочава, защото и то, както и цялото ни общество не могат
да намерят паритета на разсъдъка в този спор
Той, светът, не може да го намери, камо ли нашата десница. В момента " Да, България " остава като островче на българския демократизъм, а ДСБ се пробва да избяга от това злокобно място, което носи единствено невисок рейтинг и сива опозиционност. Новият демократизъм не отваря порти, не печели избори, респективно - не е пътят за смяната. Той единствено почиства и капсулира групата.
Накратко - имаме левица и десница, които се раздират от разногласия за демократичното и консервативното и сякаш са обречени на тежка опозиционност. В същото време ГЕРБ и Борисов сполучливо не позволяват разправиите по тези тематики в своя лагер и това е една от аргументите ръководещите да наподобяват много по-стабилни - значима, въпреки и второстепенна, причина.
Разбира се, нито Българска социалистическа партия, нито градската десница
в миналото са били обединен индивид
И на двете места постоянно са съществували персонални и идейни разлики. Винаги е имало червени кланове вляво и те постоянно са били " на нож ". Ако вдясно бяха единни, щяха да бъдат дружно и нямаше преди всеки избори да вършат нова, шарена коалиция.
Но сегашните разногласия - към мигрантите, Истанбулската спогодба, гей паради, визитата на папата - са нови и те катализираха разделянето. Споровете по тези тематики са умишлено търсени - за разграничаване от " другите ", за обявление на принадлежност към " нашите " и имат всички белези на провокация. Ако вдясно постоянно са знаели, че ГЕРБ интензивно работи в техните редици (поне като от време на време вади играчи оттам), то в този момент и в Българска социалистическа партия започнаха
да търсят дългата ръка на Борисов
За страдание, макар че аргументите за раздорите са кристално ясни, решение мъчно може да се откри. Либералното начало - и вляво, и вдясно, е войнствено, месианско, по марксистки безалтернативно, доктринерско. То не търпи взаимни отстъпки. Консервативното крило - и вляво, и вдясно, пък е прекомерно сговорчиво с външните врагове, прекомерно нерешително към личните си полезности. Единствената мисъл, която го събира и крепи, е тази, че демократичните хрумвания не носят гласове и позиции.
Не че е нужно, само че да припомня - конфликтите в опозицията текат с цялостна мощ в изборна година. Видяхме какво стана на евроизборите, нямаме никакви учредения до подозираме, че на фона на тези партийни войни може да се случи нещо по-различно на локалните избори. Няма да се случи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ