В зоната на комфорта или в зоната на паниката?
Ако желаете да се развивате, би трябвало да се научите да излизате от зоната си на комфорт – това е един от препоръки за личностен напредък, които специалистите в сферата най-вече обичат да дават.
През по-голямата част от моя живот аз съм следвала този съвет изцяло безусловно. Погледнато като цяло, целенасоченото търсене на провокации и дискомфорт ме е карало да върша неща, които в последна сметка са съдействали по положителен метод за моето развиване какво в персонален, по този начин и в професионален проект, било то под формата на смяна в кариерата, пренасяне в друга страна или тичането на няколкокилометров маратон.
С времето обаче започнах да виждам, че на моменти този метод на мислене ме прави по-податлива на стрес, тревога и безсилие. Истината е, че аз споделях „ да “ на повече провокации, в сравнение с имах капаците да преборят. От друга страна, когато отхвърлях благоприятни условия, които се бяха разкрили пред мен, аз се усещах гузна и разочарована от себе си. Един тип имах вяра, че постоянно би трябвало да споделям да на неща, които ме плашат, тъй като това е единственият метод да се самоусъвършенствам.
Не след дълго разбрах, че в случай че продължа да пребивавам живота си по този метод, единственото нещо, което ще си подсигурявам, е продължителен стрес и възприятие на незадоволство. Това ме накара да стигна до извода, че има моменти, в които е по-добре да се придържате към зоната си на комфорт.
Трите зони на комфорт
Съвременната просвета на самоусъвършенстване издига на пиадестал илизането от зоната на комфорт по няколко метод. Предприемачите реализират прогрес като се провалят и си вземат поучения от своите неуспехи, чиновниците порастват като си основават сами благоприятни условия и поемат спомагателни отговорности, а хората стават по-умни и мъдри, като приказват с други хора, които имат разнообразни визии и разбирания от техните. Положителните страни на тези взаимоотношения са повече от забележими, само че те крият и някои опасности, които постоянно остават в сянката.
Нека вземам за образец чиновник, който приема предизвикването да застане отпред на план, обвързван с активност или сфера, от която си няма никаква визия. Ако той каже „ да “ на това предложение, знаейки, че по този метод рискува да навреди на своя екип и на компанията, може ли да приказваме за позитивен резултат от излизането от зоната на комфорт? Това ли е вярното решение в тази ситуация?
Анди Молински, професор по организационно държание в бизнес учебното заведение на университета Брандис и създател на книгата „ Reach: A New Strategy to Help You Step Outside Your Comfort Zone, Rise to the Challenge, and Build Confidence “, споделя, че в множеството случаи желанието за излизане от зоната на комфорт идва от характерни прекарвания или събития в живота на човек.
„ Вярвам, че то идва от достоверни прекарвания на хора, които са почувствали, че са излезли от зоната си на комфорт и че това им е разрешило да създадат неща, които са считали за невъзможни. “
Според Молински съществуват три „ зони на комфорт “. Първата е зоната на комфорт, в която човек се усеща в позната конюнктура и не изпитва изключително безпокойствие. Втората е „ разтегнатата “ зона, в която изпитвате по-сериозно равнище на тревога и стеснение, което обаче може да бъде преобразувано в мотивация и продуктивност. „ Когато обаче задачата надскочи прага на вашите благоприятни условия, вие навлизате в зоната на суматоха “, споделя Молински.
Значението на подготовката
Молински твърди, че оптималното равнище на дискомфорт е в зоната на разпъване. За да стигнете до нея обаче би трябвало да бъдете доста деликатни в подбора си на провокации. Трябва да сте сигурни, че разполагате с нужното време и сила, с цел да се справите с тях.
Нека се върнем на образеца със служителя, който е приел да управлява план обвързван с активност, от която не схваща нищо. Този човек не е дава отговор на базовите условия и не е направил нещо, с цел да усили възможностите си за триумф. В публикация за Harvard Business Review Молински изяснява двата въпроса, които би трябвало да си зададете, преди да вземете решението да излезете от зоната си на комфорт: дали сте готови за това и дали в този момент е верният миг да го извършите.
„ Може би сте почнали образование, с цел да придобиете нови познания и умения, само че сте подценили времето и силата, които това ще ви коства. Може би сте решили изградите нови контакти с хора от вашата сфера на работа, само че не сте взели поради обстоятелството, че няма да можете да им отделите нужното време и внимание, защото сте покрит със задания в работата. Ако нямате нужното време, с цел да се подготвите за дадена задача и да се фокусирате напълно върху нея, то няма смисъл до я стартирате “, споделя Молински.
Нивото ви на приемливост към дискомфорт
Важно е да се разбере, че „ зоната на комфорт “ е субективна идея. Има разнообразни фактори, които я дефинират, в това число идентичността на индивида и толерантността му към стрес. Например, за един интроверт интроверт обществените срещи и основаването на нови професионални контакти могат да бъдат извънредно стресиращи действия. Същото не важи в такава степен за екстровертите. Някой, който е тренира и има атлетични умения е надалеч по-склонен да се усеща удобно с бягането на дълъг маратон, в сравнение с човек, който няма никаква подготовка за това.
Хората също по този начин реагират по друг метод на провокациите, което значи, че „ зоната на разпъване “ за един човек може да бъде „ зона на суматоха “ за различен. За да разберете до къде се простира персоналната ви зона на комфорт, би трябвало да опознаете по-добре себе си, а това изисква изпробване и вдишване на опасности.
Молински поучава да експериментирате по метод, който ви дава огромен късмет за триумф. Представете си, че би трябвало да извършите някаква презентация пред високопоставени мениджъри във вашата компания. За да си гарантирате триумфа, би трябвало да отделите задоволително време за подготовка, да помислите за въпросите, които могат да ви бъдат заложени и да се уверите, че предложенията, които давате, са по тематики, по които имате необятни знания и опит. Правенето на сходна презентация несъмнено установи „ излизане от зоната на комфорт “, само че то става по метод, който не е отвън вашите благоприятни условия.
Разтягане, само че не прекалено
Излизането от зоната на комфорт несъмнено може да докара до личностно израстване и професионално развиване, само че несъразмерното „ разпъване “ може да донесе отрицателни последици. В моят случай тези последствия бяха под формата на непрекъснат стрес и тревога. Започването на бизнес без задоволително опит или знания за промишлеността може да докара освен до цялостен финансов провал, само че и до съществени проблеми за редица хора. Поемането на пост на основен изпълнителен шеф без нужният управнически опит може да докара до погрешно прехвърляне и създаване на токсична фирмена просвета.
Молински има вяра, че в случай че човек желае да си подсигурява триумф при излизането от зоната си на комфорт, трой би трябвало да подходи към този развой по метод, който е натурален за него. Иначе казано, значимо е да не потискате личната си еднаквост. Вземете за образец интроверта, за които говорихме по-рано. Ако той желае да разшири мрежата си с контакти, вместо да върви на шумни събития, заобиколен от стотици хора, той може да провежда срещи на четири очи с тези персони, които мисли, че могат да му бъдат от изгода.
„ Няма гаранция, че излизането от зоната ви на комфорт ще ви донесе триумф, само че има метод да увеличите възможностите си за реализиране на подобен резултат. Ако в последна се справите с „ неуместната задача “, ще може да се изправите пред още по-големи провокации и да увеличите още повече дивидентите, извлечени от нея(да разтегнете зоната си на комфорт). Тогава стартирате да изграждате възприятие за самодостатъчност и да се учите от компликациите “, споделя Молински.
.................
Аниса Пирбазари Хортън за FastCompany.com
През по-голямата част от моя живот аз съм следвала този съвет изцяло безусловно. Погледнато като цяло, целенасоченото търсене на провокации и дискомфорт ме е карало да върша неща, които в последна сметка са съдействали по положителен метод за моето развиване какво в персонален, по този начин и в професионален проект, било то под формата на смяна в кариерата, пренасяне в друга страна или тичането на няколкокилометров маратон.
С времето обаче започнах да виждам, че на моменти този метод на мислене ме прави по-податлива на стрес, тревога и безсилие. Истината е, че аз споделях „ да “ на повече провокации, в сравнение с имах капаците да преборят. От друга страна, когато отхвърлях благоприятни условия, които се бяха разкрили пред мен, аз се усещах гузна и разочарована от себе си. Един тип имах вяра, че постоянно би трябвало да споделям да на неща, които ме плашат, тъй като това е единственият метод да се самоусъвършенствам.
Не след дълго разбрах, че в случай че продължа да пребивавам живота си по този метод, единственото нещо, което ще си подсигурявам, е продължителен стрес и възприятие на незадоволство. Това ме накара да стигна до извода, че има моменти, в които е по-добре да се придържате към зоната си на комфорт.
Трите зони на комфорт
Съвременната просвета на самоусъвършенстване издига на пиадестал илизането от зоната на комфорт по няколко метод. Предприемачите реализират прогрес като се провалят и си вземат поучения от своите неуспехи, чиновниците порастват като си основават сами благоприятни условия и поемат спомагателни отговорности, а хората стават по-умни и мъдри, като приказват с други хора, които имат разнообразни визии и разбирания от техните. Положителните страни на тези взаимоотношения са повече от забележими, само че те крият и някои опасности, които постоянно остават в сянката.
Нека вземам за образец чиновник, който приема предизвикването да застане отпред на план, обвързван с активност или сфера, от която си няма никаква визия. Ако той каже „ да “ на това предложение, знаейки, че по този метод рискува да навреди на своя екип и на компанията, може ли да приказваме за позитивен резултат от излизането от зоната на комфорт? Това ли е вярното решение в тази ситуация?
Анди Молински, професор по организационно държание в бизнес учебното заведение на университета Брандис и създател на книгата „ Reach: A New Strategy to Help You Step Outside Your Comfort Zone, Rise to the Challenge, and Build Confidence “, споделя, че в множеството случаи желанието за излизане от зоната на комфорт идва от характерни прекарвания или събития в живота на човек.
„ Вярвам, че то идва от достоверни прекарвания на хора, които са почувствали, че са излезли от зоната си на комфорт и че това им е разрешило да създадат неща, които са считали за невъзможни. “
Според Молински съществуват три „ зони на комфорт “. Първата е зоната на комфорт, в която човек се усеща в позната конюнктура и не изпитва изключително безпокойствие. Втората е „ разтегнатата “ зона, в която изпитвате по-сериозно равнище на тревога и стеснение, което обаче може да бъде преобразувано в мотивация и продуктивност. „ Когато обаче задачата надскочи прага на вашите благоприятни условия, вие навлизате в зоната на суматоха “, споделя Молински.
Значението на подготовката
Молински твърди, че оптималното равнище на дискомфорт е в зоната на разпъване. За да стигнете до нея обаче би трябвало да бъдете доста деликатни в подбора си на провокации. Трябва да сте сигурни, че разполагате с нужното време и сила, с цел да се справите с тях.
Нека се върнем на образеца със служителя, който е приел да управлява план обвързван с активност, от която не схваща нищо. Този човек не е дава отговор на базовите условия и не е направил нещо, с цел да усили възможностите си за триумф. В публикация за Harvard Business Review Молински изяснява двата въпроса, които би трябвало да си зададете, преди да вземете решението да излезете от зоната си на комфорт: дали сте готови за това и дали в този момент е верният миг да го извършите.
„ Може би сте почнали образование, с цел да придобиете нови познания и умения, само че сте подценили времето и силата, които това ще ви коства. Може би сте решили изградите нови контакти с хора от вашата сфера на работа, само че не сте взели поради обстоятелството, че няма да можете да им отделите нужното време и внимание, защото сте покрит със задания в работата. Ако нямате нужното време, с цел да се подготвите за дадена задача и да се фокусирате напълно върху нея, то няма смисъл до я стартирате “, споделя Молински.
Нивото ви на приемливост към дискомфорт
Важно е да се разбере, че „ зоната на комфорт “ е субективна идея. Има разнообразни фактори, които я дефинират, в това число идентичността на индивида и толерантността му към стрес. Например, за един интроверт интроверт обществените срещи и основаването на нови професионални контакти могат да бъдат извънредно стресиращи действия. Същото не важи в такава степен за екстровертите. Някой, който е тренира и има атлетични умения е надалеч по-склонен да се усеща удобно с бягането на дълъг маратон, в сравнение с човек, който няма никаква подготовка за това.
Хората също по този начин реагират по друг метод на провокациите, което значи, че „ зоната на разпъване “ за един човек може да бъде „ зона на суматоха “ за различен. За да разберете до къде се простира персоналната ви зона на комфорт, би трябвало да опознаете по-добре себе си, а това изисква изпробване и вдишване на опасности.
Молински поучава да експериментирате по метод, който ви дава огромен късмет за триумф. Представете си, че би трябвало да извършите някаква презентация пред високопоставени мениджъри във вашата компания. За да си гарантирате триумфа, би трябвало да отделите задоволително време за подготовка, да помислите за въпросите, които могат да ви бъдат заложени и да се уверите, че предложенията, които давате, са по тематики, по които имате необятни знания и опит. Правенето на сходна презентация несъмнено установи „ излизане от зоната на комфорт “, само че то става по метод, който не е отвън вашите благоприятни условия.
Разтягане, само че не прекалено
Излизането от зоната на комфорт несъмнено може да докара до личностно израстване и професионално развиване, само че несъразмерното „ разпъване “ може да донесе отрицателни последици. В моят случай тези последствия бяха под формата на непрекъснат стрес и тревога. Започването на бизнес без задоволително опит или знания за промишлеността може да докара освен до цялостен финансов провал, само че и до съществени проблеми за редица хора. Поемането на пост на основен изпълнителен шеф без нужният управнически опит може да докара до погрешно прехвърляне и създаване на токсична фирмена просвета.
Молински има вяра, че в случай че човек желае да си подсигурява триумф при излизането от зоната си на комфорт, трой би трябвало да подходи към този развой по метод, който е натурален за него. Иначе казано, значимо е да не потискате личната си еднаквост. Вземете за образец интроверта, за които говорихме по-рано. Ако той желае да разшири мрежата си с контакти, вместо да върви на шумни събития, заобиколен от стотици хора, той може да провежда срещи на четири очи с тези персони, които мисли, че могат да му бъдат от изгода.
„ Няма гаранция, че излизането от зоната ви на комфорт ще ви донесе триумф, само че има метод да увеличите възможностите си за реализиране на подобен резултат. Ако в последна се справите с „ неуместната задача “, ще може да се изправите пред още по-големи провокации и да увеличите още повече дивидентите, извлечени от нея(да разтегнете зоната си на комфорт). Тогава стартирате да изграждате възприятие за самодостатъчност и да се учите от компликациите “, споделя Молински.
.................
Аниса Пирбазари Хортън за FastCompany.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ