Червената стена се вие над 700-метрова пропаст СНИМКИ
Ако желаете да се докоснете до хубостите на природата, без да пътувате доста и без изморителни и тежки планински преходи, то покрайнините към Асеновград са идеалната локация. Едно такова място е връх Червената стена. То е надалеч от известните туристически дестинации, само че разкрива удивителна панорамна панорама. Оттам се разкрива необятната простор на Родопите и в ясно време се вижда Горнотракийската равнина и Пловдив.
Червената стена е част от биосферен резерват и се намира сред селата Добростан и Бачково. Наречен е по този начин, тъй като по залез слънцето огрява отвесната му стена и я оцветява в алено. Извисява се на внушителните 1501 метра височина. Има няколко метода да се изкачите до него.
Най-лесният маршрут е да хванете пътя Пловдив-Асеновград, а по-късно за село Червен. В края на селото би трябвало да се отбиете за Орешец и Добростан. Колата се стопира на два километра след края на Добростан, като се следва пътят за хижа " Марциганица ". Отбива се край пътя малко след параклиса „ Свети Илия “.
Заставайки на уширението, където може да се паркира, пред очите ви се разкриват обширни поляни и величествени била. Оттам се потегля по черен път, по който
след 55 минути постепенно движение се стига до заветното място.
Денивелацията при този маршрут е 150 метра. Питейна вода по маршрута няма да намерите, тъй че се запасете авансово с най-малко едно шише.
Пътят клати всред върховете и на всички места се усеща мирис на борови гори. Освен остарялата дървесина, в гората са засадени и нови борчета. В местността можете да откриете и значително гъби, брането им обаче е неразрешено. А директно преди връх Червената стена има и горска аптечка, цялостна с всевъзможни медицински произведения. Едва ли ще пропусне да ви направи усещане и надписът тъкмо до нея: „ Противопожарно табло, тел. 160 “.
След това е върхът. Трябва да се внимава, като се върви по ръба на скалата, тъй като изпод зее 700-метрова бездна. Заставайки на тях обаче, гледката си заслужава - пред очите ни се ширят задачите Родопи, доста под краката ни пък остава красивата котловина, чиято гора през есента е пъстроцветна. Оттам се разкрива и идеална панорама към Пловдив. И там, седнали на скалите, е идеалното място за чаша чай през студеното време или кенче бира в топлото. И, несъмнено, наложително би трябвало да си извършите и по една хубава фотография.
Ако преходът до Червената стена ви се стори лек, може да продължите към хижа “Марциганица”
По пътя има табели, които насочват накъде да хванете. Недалеч от хижата има панорамна площадка, от която се открива впечатляваща панорама към дълбоката котловина на Сушица и вътрешността на Родопите. Любителите на дългите преходи пък могат от хижата да тръгнат към село Мостово, да минат през Кръстова гора, Караджов камък и да стигнат до Белинташ. Разстоянието се минава за към 7 часа.
Ако предпочитате по-леки направления, пък на 20 минути от " Марциганица " се намира и благоустроената пещера Добростански бисер, известна и като Ахметьова дупка. По това време на годината, за жалост, тя е затворена за гости, само че на пролет още веднъж ще отвори порти.
Някои от сталагмитите и сталактоните имат зеленикава завивка от водорасли и мъхове. Пещерата не е огромна - сред 500 и 1000 кв.м, а дълбочината на входния отвес е 15 метра. Езерцата в нея са ситуирани като каскада едно под друго, всяко цялостни идващото. В пещерата живеят и дребна колония прилепи.
За пръв път Добростански бисер е проучвана през 1963 година и е отворена за туристически визити през 1990 година. По-късно обаче е затворена, а крадци отмъкват образувалите се пещерни бисери. Повторното й облагородяване за гости е почнало през 2012 година.
Освен в Добростански бисер, прилепи зимуват на колонии в пещерите Иванова дупка, Каргина дупка и Иванова вода. Влизането в тях обаче е неразрешено. В непосредственост с Добростански бисер се намира и живописният връх Попа - 1414 метра, до който също има пътека.
Резерватът е дом за 38 растения от Червената книга
На територията „ Червената стена “, която е най-големият биосферен резерват в България, са открити 645 типа висши растения, като 38 от тях са включени в Червената книга. Една част от тези редки типове са и локални ендемити. Сред тях са родопското лале, родопска съсънка, родопски лен, персийска морина, маслиновидно вълче лико, тис.
Освен безбройните растения, в региона могат да се видят и голям брой редки птици, влечуги и бозайници. Резерватът носи името на солидния връх Червената стена. Той е разгласен за подобен през 1962 година, а през 1977 година е включен в международната мрежа от така наречен “Биосферни резервати”, част от програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. Къмпингуването, ловуването, паленето на огън и брането на билки, гъби и всевъзможни растения е неразрешено.
Червената стена е част от биосферен резерват и се намира сред селата Добростан и Бачково. Наречен е по този начин, тъй като по залез слънцето огрява отвесната му стена и я оцветява в алено. Извисява се на внушителните 1501 метра височина. Има няколко метода да се изкачите до него.
Най-лесният маршрут е да хванете пътя Пловдив-Асеновград, а по-късно за село Червен. В края на селото би трябвало да се отбиете за Орешец и Добростан. Колата се стопира на два километра след края на Добростан, като се следва пътят за хижа " Марциганица ". Отбива се край пътя малко след параклиса „ Свети Илия “.
Заставайки на уширението, където може да се паркира, пред очите ви се разкриват обширни поляни и величествени била. Оттам се потегля по черен път, по който
след 55 минути постепенно движение се стига до заветното място.
Денивелацията при този маршрут е 150 метра. Питейна вода по маршрута няма да намерите, тъй че се запасете авансово с най-малко едно шише.
Пътят клати всред върховете и на всички места се усеща мирис на борови гори. Освен остарялата дървесина, в гората са засадени и нови борчета. В местността можете да откриете и значително гъби, брането им обаче е неразрешено. А директно преди връх Червената стена има и горска аптечка, цялостна с всевъзможни медицински произведения. Едва ли ще пропусне да ви направи усещане и надписът тъкмо до нея: „ Противопожарно табло, тел. 160 “.
След това е върхът. Трябва да се внимава, като се върви по ръба на скалата, тъй като изпод зее 700-метрова бездна. Заставайки на тях обаче, гледката си заслужава - пред очите ни се ширят задачите Родопи, доста под краката ни пък остава красивата котловина, чиято гора през есента е пъстроцветна. Оттам се разкрива и идеална панорама към Пловдив. И там, седнали на скалите, е идеалното място за чаша чай през студеното време или кенче бира в топлото. И, несъмнено, наложително би трябвало да си извършите и по една хубава фотография.
Ако преходът до Червената стена ви се стори лек, може да продължите към хижа “Марциганица”
По пътя има табели, които насочват накъде да хванете. Недалеч от хижата има панорамна площадка, от която се открива впечатляваща панорама към дълбоката котловина на Сушица и вътрешността на Родопите. Любителите на дългите преходи пък могат от хижата да тръгнат към село Мостово, да минат през Кръстова гора, Караджов камък и да стигнат до Белинташ. Разстоянието се минава за към 7 часа.
Ако предпочитате по-леки направления, пък на 20 минути от " Марциганица " се намира и благоустроената пещера Добростански бисер, известна и като Ахметьова дупка. По това време на годината, за жалост, тя е затворена за гости, само че на пролет още веднъж ще отвори порти.
Някои от сталагмитите и сталактоните имат зеленикава завивка от водорасли и мъхове. Пещерата не е огромна - сред 500 и 1000 кв.м, а дълбочината на входния отвес е 15 метра. Езерцата в нея са ситуирани като каскада едно под друго, всяко цялостни идващото. В пещерата живеят и дребна колония прилепи.
За пръв път Добростански бисер е проучвана през 1963 година и е отворена за туристически визити през 1990 година. По-късно обаче е затворена, а крадци отмъкват образувалите се пещерни бисери. Повторното й облагородяване за гости е почнало през 2012 година.
Освен в Добростански бисер, прилепи зимуват на колонии в пещерите Иванова дупка, Каргина дупка и Иванова вода. Влизането в тях обаче е неразрешено. В непосредственост с Добростански бисер се намира и живописният връх Попа - 1414 метра, до който също има пътека.
Резерватът е дом за 38 растения от Червената книга
На територията „ Червената стена “, която е най-големият биосферен резерват в България, са открити 645 типа висши растения, като 38 от тях са включени в Червената книга. Една част от тези редки типове са и локални ендемити. Сред тях са родопското лале, родопска съсънка, родопски лен, персийска морина, маслиновидно вълче лико, тис.
Освен безбройните растения, в региона могат да се видят и голям брой редки птици, влечуги и бозайници. Резерватът носи името на солидния връх Червената стена. Той е разгласен за подобен през 1962 година, а през 1977 година е включен в международната мрежа от така наречен “Биосферни резервати”, част от програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. Къмпингуването, ловуването, паленето на огън и брането на билки, гъби и всевъзможни растения е неразрешено.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ