Кавалер: made in BG
- Ако искаш мога да ти дам чадъра си – споделя другар от ученическите години. Засекли сме се на едно опело. Седим пред църквата, приказваме си с други другари, с които не сме се виждали от дълго време, дъждът не дава признаци, че скоро ще спре.
- О, отлично. Благодаря ти – откликвам.
- Ама, ти съществено ли намерения, че ще ти дам чадъра си? А аз по какъв начин ще се прибера? Българин съм въпреки всичко.
Всички се смеем.
- Гледай ти, каква буквалистка съм. Въобще не ми хрумна ти по какъв начин ще се прибереш.
- Не си буквалистка, а егоистка. Ей, с тези права на дамите, човек към този момент да не посмее да бъде общителен.
- Хайде в този момент, ти предложи, а аз се оказах егоистка! Това в случай че не е мачизъм, здраве му кажи.
Така си се майтапим на тематика обществени функции, с цел да сме в крайник с времето, само че той въпреки всичко се почувства задължен да ми изясни:
- Виж в този момент, когато един български мъж е общителен с българска жена, тя би трябвало сама да се досети, че каквото и да й предложи, първо на него би трябвало да му е комфортно. Българската жена ще каже: О, не, не, благодаря, ти ще се измокриш. “. И след това ще си мисли: „ Гледай какъв доблестен човек, предложи ми чадъра си, само че по какъв начин по този начин, в този момент поради мен момчето да настине “. И ще го запомни като един изтънчен и общителен мъж. Ти напряко ми срина имиджа на благородник.
Edna предлага Направи живота си по-сладък с неповторим буркан Nutella
Интересна идея и в огромна степен вярна. Сетих се за всякакви случаи, в които съм гледала да улесня мъжете, изцяло пренебрегвайки базовия етикет на държание. Например, когато би трябвало да ме вземат с кола: „ Не, няма потребност да влизаш в моята улица, аз ще изляза, където ти е комфортно “. „ Не вдигай толкоз тежко, да не се сецнеш, дай да го хвана от едната страна “ – с моите 50 кила помощта при повдигането на тежки предмети не е нещо феноменално, само че като се замисля, единствено един-двама са ми казвали: „ Ти не пипай, в случай че обичаш “. Само един случай си припомням, в който мъж си смъкна якето, когато времето внезапно обърна на кучи мраз със суграшица и се измокри до кости, до момента в който ме изпрати. Въобще, има истина в това, че българките пазят мъжете да не им стане нещо.
Thinkstock
Вярно е и че доста използваме репликата „ Аз ще се оправя “, „ Остави на мен “, а на общително предложение като това с чадъра, предвидимия отговор е: „ Не, не, а ти по какъв начин ще се прибереш? “. Женската реакция би трябвало да кореспондира със угриженост за мъжа. Такъв е етикетът по нашите ширини.
Но като помислих още малко, се сетих, че това е майчинска реакция, не на жена, която приема, че мъжете са пораснали същества и могат да носят отговорност за това, което оферират, дават обещание или се допуска, че могат по-добре от нея. И евентуално е производна от това, че българките са възпитани да си отглеждат мъжете като деца. Иначе не знаят доста какво да ги вършат тези взаимоотношения. Затова щом се омъжат, стартират да се държат като осиновителки. Фокусират се върху това да е сит, изпран и да му е обезпечен комфорт, когато гледа телевизия, да му се пази тишина, когато спи или работи нещо. Да се преценяват, че може вероятно да свърши някаква потребна работа в дома, в случай че не е изтощен. И да дуднат, когато не е свършена. А то, дудненето е тъй като той е споделил: „ Ще го направя на следващия ден, само че ме подсети, тъй като ще не помни “. И тя, дамата го подсеща, до момента в който на шестия месец, той не стигне прага на изнервяне и не каже: „ Стига си дуднала, ето, върша го “.
Thinkstock
Е, възпитават го също по този начин – да не си хвърля чорапите на топка под леглото, да не оставя мократа хавлия на леглото, да не изстисква пастата за зъби по средата на тубата, да не я оставя отворена, да не се бърше от пердето и покривката. Но чак до деянията на благородство нормално не се стига.
Не знам по какъв начин стоят нещата при младото потомство, само че най-малко ние сме отгледани в фамилии, в които майките ни са се държали тъкмо по този начин с бащите. С този образец разполагам. Ако би трябвало да съм почтена до дъно, и аз не съм възпитала сина си в благородство.Като множеството български майки с едно синче, си го обгрижвах. А когато решавах да го възпитавам в разпоредбите на етикета, баба му разваляше дисциплината. Научих го единствено да носи тежките торби. Но да вземем за пример, когато си вървим по улицата и яде нещо – сандвич, шоколадче, бонбонки, щом завърши, ми подаваше празната опаковка, вместо да се огледа за кошче и да я изхвърли самичък. Правех забележки, само че все тая. Нямаше огромен напредък. Освен едно разсеяно: „ А, да, извинявай “. Надявам се, че до момента в който следва надалеч от преносимото си кошче за отпадък, ще не помни този табиет.
Thinkstock
Не съм сигурна дали изобщо би му хрумнало да предложи чадъра си на момиче, само че това няма по какъв начин да се ревизира в практиката, тъй като той в никакъв случай не носи чадър. Ходи си под дъжда и се прибира като мокра кокошка. По-вероятен е противоположния сюжет. Тя да му предложи чадър, а той да отвърне като една същинска българска майка: „ Не, не, няма потребност. Аз ще се оправя “. Какво да се прави, с този образец разполага.
Въобще, огромно мазало настъпи с тези „ обществени функции “, които до скоро наричахме „ равноправност “. Но най-малко едно е ясно – какъвто и да бъде полът на детето, кавалерството е анулирано като прекомерно старомодно, снобско и създаващо куп неудобства. Особено в епохата на следващия изопачен и кривоприлаган нравствен принцип, че „ любовта към себе си “ би трябвало да е преди всичко. Това няма нищо общо с егоизма, само че още не е ясно.
Thinkstock
В момента, в който изпиташ обич към себе си, тя незабавно се разпростира в емпатия. И ето какво може да се случи, напълно практично – дъждът за малко да спре. Колкото да се придвижиш, без да се намокриш. И освен ти, а всички останали. За лукс, може и някой безоблачен лъч да се провре и да ти намигне.
Не се майтапя. Точно това направих. Да не мислите, че ще се измокря или ще потегли да се апелирам на някой джентълмен с чадър да се отклони от пътя си, с цел да ме изпрати до спирката. Напротив, като една същинска българска майка, се погрижих и за всички мъже, пристигнали без чадър.
Thinkstock
Още от Михаела Петрова:
Не съм вярвала, че ще пребивавам в свят, в който към този момент не поддържаме връзка между тях Къде ми е казусът с „ джендъра “ Няма метод да предозирате с благодарността А ти в кой свят живееш? Червеното, романтиката, традициите, пазителките на „ огъня “ в дома: няколко вълшебства с общ корен Малко почтено упражнение по филтриране: или пренаписването на деня като женски метод за връзка с интуицията
- О, отлично. Благодаря ти – откликвам.
- Ама, ти съществено ли намерения, че ще ти дам чадъра си? А аз по какъв начин ще се прибера? Българин съм въпреки всичко.
Всички се смеем.
- Гледай ти, каква буквалистка съм. Въобще не ми хрумна ти по какъв начин ще се прибереш.
- Не си буквалистка, а егоистка. Ей, с тези права на дамите, човек към този момент да не посмее да бъде общителен.
- Хайде в този момент, ти предложи, а аз се оказах егоистка! Това в случай че не е мачизъм, здраве му кажи.
Така си се майтапим на тематика обществени функции, с цел да сме в крайник с времето, само че той въпреки всичко се почувства задължен да ми изясни:
- Виж в този момент, когато един български мъж е общителен с българска жена, тя би трябвало сама да се досети, че каквото и да й предложи, първо на него би трябвало да му е комфортно. Българската жена ще каже: О, не, не, благодаря, ти ще се измокриш. “. И след това ще си мисли: „ Гледай какъв доблестен човек, предложи ми чадъра си, само че по какъв начин по този начин, в този момент поради мен момчето да настине “. И ще го запомни като един изтънчен и общителен мъж. Ти напряко ми срина имиджа на благородник.
Edna предлага Направи живота си по-сладък с неповторим буркан Nutella Интересна идея и в огромна степен вярна. Сетих се за всякакви случаи, в които съм гледала да улесня мъжете, изцяло пренебрегвайки базовия етикет на държание. Например, когато би трябвало да ме вземат с кола: „ Не, няма потребност да влизаш в моята улица, аз ще изляза, където ти е комфортно “. „ Не вдигай толкоз тежко, да не се сецнеш, дай да го хвана от едната страна “ – с моите 50 кила помощта при повдигането на тежки предмети не е нещо феноменално, само че като се замисля, единствено един-двама са ми казвали: „ Ти не пипай, в случай че обичаш “. Само един случай си припомням, в който мъж си смъкна якето, когато времето внезапно обърна на кучи мраз със суграшица и се измокри до кости, до момента в който ме изпрати. Въобще, има истина в това, че българките пазят мъжете да не им стане нещо.
Thinkstock Вярно е и че доста използваме репликата „ Аз ще се оправя “, „ Остави на мен “, а на общително предложение като това с чадъра, предвидимия отговор е: „ Не, не, а ти по какъв начин ще се прибереш? “. Женската реакция би трябвало да кореспондира със угриженост за мъжа. Такъв е етикетът по нашите ширини.
Но като помислих още малко, се сетих, че това е майчинска реакция, не на жена, която приема, че мъжете са пораснали същества и могат да носят отговорност за това, което оферират, дават обещание или се допуска, че могат по-добре от нея. И евентуално е производна от това, че българките са възпитани да си отглеждат мъжете като деца. Иначе не знаят доста какво да ги вършат тези взаимоотношения. Затова щом се омъжат, стартират да се държат като осиновителки. Фокусират се върху това да е сит, изпран и да му е обезпечен комфорт, когато гледа телевизия, да му се пази тишина, когато спи или работи нещо. Да се преценяват, че може вероятно да свърши някаква потребна работа в дома, в случай че не е изтощен. И да дуднат, когато не е свършена. А то, дудненето е тъй като той е споделил: „ Ще го направя на следващия ден, само че ме подсети, тъй като ще не помни “. И тя, дамата го подсеща, до момента в който на шестия месец, той не стигне прага на изнервяне и не каже: „ Стига си дуднала, ето, върша го “.
Thinkstock Е, възпитават го също по този начин – да не си хвърля чорапите на топка под леглото, да не оставя мократа хавлия на леглото, да не изстисква пастата за зъби по средата на тубата, да не я оставя отворена, да не се бърше от пердето и покривката. Но чак до деянията на благородство нормално не се стига.
Не знам по какъв начин стоят нещата при младото потомство, само че най-малко ние сме отгледани в фамилии, в които майките ни са се държали тъкмо по този начин с бащите. С този образец разполагам. Ако би трябвало да съм почтена до дъно, и аз не съм възпитала сина си в благородство.Като множеството български майки с едно синче, си го обгрижвах. А когато решавах да го възпитавам в разпоредбите на етикета, баба му разваляше дисциплината. Научих го единствено да носи тежките торби. Но да вземем за пример, когато си вървим по улицата и яде нещо – сандвич, шоколадче, бонбонки, щом завърши, ми подаваше празната опаковка, вместо да се огледа за кошче и да я изхвърли самичък. Правех забележки, само че все тая. Нямаше огромен напредък. Освен едно разсеяно: „ А, да, извинявай “. Надявам се, че до момента в който следва надалеч от преносимото си кошче за отпадък, ще не помни този табиет.
Thinkstock Не съм сигурна дали изобщо би му хрумнало да предложи чадъра си на момиче, само че това няма по какъв начин да се ревизира в практиката, тъй като той в никакъв случай не носи чадър. Ходи си под дъжда и се прибира като мокра кокошка. По-вероятен е противоположния сюжет. Тя да му предложи чадър, а той да отвърне като една същинска българска майка: „ Не, не, няма потребност. Аз ще се оправя “. Какво да се прави, с този образец разполага.
Въобще, огромно мазало настъпи с тези „ обществени функции “, които до скоро наричахме „ равноправност “. Но най-малко едно е ясно – какъвто и да бъде полът на детето, кавалерството е анулирано като прекомерно старомодно, снобско и създаващо куп неудобства. Особено в епохата на следващия изопачен и кривоприлаган нравствен принцип, че „ любовта към себе си “ би трябвало да е преди всичко. Това няма нищо общо с егоизма, само че още не е ясно.
Thinkstock В момента, в който изпиташ обич към себе си, тя незабавно се разпростира в емпатия. И ето какво може да се случи, напълно практично – дъждът за малко да спре. Колкото да се придвижиш, без да се намокриш. И освен ти, а всички останали. За лукс, може и някой безоблачен лъч да се провре и да ти намигне.
Не се майтапя. Точно това направих. Да не мислите, че ще се измокря или ще потегли да се апелирам на някой джентълмен с чадър да се отклони от пътя си, с цел да ме изпрати до спирката. Напротив, като една същинска българска майка, се погрижих и за всички мъже, пристигнали без чадър.
Thinkstock Още от Михаела Петрова:
Не съм вярвала, че ще пребивавам в свят, в който към този момент не поддържаме връзка между тях Къде ми е казусът с „ джендъра “ Няма метод да предозирате с благодарността А ти в кой свят живееш? Червеното, романтиката, традициите, пазителките на „ огъня “ в дома: няколко вълшебства с общ корен Малко почтено упражнение по филтриране: или пренаписването на деня като женски метод за връзка с интуицията
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ