Годината на застоя: Влакът от София за Скопие пак не тръгна
Ако има стъпка напред в българо-македонските връзки, тя е към този момент единствено като визия. Очерта я новият български министър председател Кирил Петков. В свое изявление той уточни, че връзките ни с Република Северна Македония би трябвало да следват прагматичната линия, а не да се движат единствено по историческите разногласия.
Неговите планове бяха избрани като бизнес метод, насочен към решение на казуса. Какво в действителност предложи Петков - да се срещнат изпълнителните шефове на български и северномакедонски компании, да създадат контакт и да стартират взаимноизгодно партньорство.
" Искам да мога да хвърча от София до Скопие непосредствено, не желая да хвърча през Виена. Искам да имам първата железопътна връзка, в случай че е допустимо - най-малко проект за нея ", сподели министър председателят.
Той очевидно си дава сметка, че без включването на културата и историята няма по какъв начин да градим бъдещи връзки със Скопие. Затова добави: " Искаме да имаме и взаимен културен календар ".
Какво значат тези хрумвания? Че в България може би е пристигнал моментът, без да се отхвърляме от декларираните до момента позиции, да предложим на братята край Вардаро нещо, което да изведе връзките ни на напълно друг път. Без да се сменя посоката, несъмнено. Премиерът даде времева рамка от 6 месеца за реализиране на единодушие, което беше подкрепено от македонския му сътрудник в оставка Зоран Заев, само че отхвърлено от външния министър на Северна Македония Буяр Османи.
Кирил Петков даже изрази предпочитание да иде до Скопие, с цел да показа концепциите си. Бойко Ноев обаче възрази - в реда на нещата е техният водач да пристигна у нас. По законите на дипломацията несъмнено е по този начин. Но при бизнеса не е наложително. Отиваш където би трябвало, с цел да постигнеш каквото искаш.
Направеното до момента по никакъв начин не е малко. Отстоявали сме една и съща позиция години наред и тя е, че Скопие би трябвало да съблюдава подписания контракт, да спре с езика на омразата към България и да покаже подготвеност за разговор.
Водените досега договаряния обрисуват ясна наклонност, че прогрес по определения път е съвсем неосъществим. Защото, за жалост, взаимната българо-македонска комисия, в това число по признанията на ръководителя проф. Ангел Димитров, нищо не реализира.
Дори без човек да е бизнес управител или министър председател е видно, че е необходим различен метод. Различен от втренчването в историческите елементи. А това беше съществена тематика в полемиките. Очевидно подобен тип полемики са контрапродуктивни. Може обаче по същия модел да се сътвори друга комисия - за бизнес, взаимни предприятия, транспортни планове и всичко, от което и двете страни да завоюват. Кирил Петков към този момент разгласи концепцията си за основаване на работни групи по ресори, само че би било добре те да са част от обща комисия под председателството не на историци, а на министър председатели.
Какво се дочу откъм районен съд Македония през изтеклата година? Основно упреци, несъмнено - какъв брой сме неприятни и по какъв начин " блокираме " европейския път на РСМ. Имаше и лидерски фактори, които надалеч не спомогнаха за стъпка напред. Първо, комичната обстановка с оставката на Заев - неколкократно подавана. На зиг-заг бяха и изявленията му за двустранните ни връзки. Ту сме братя, ту не сме.
Пендаровски беше по-последователен, въпреки и с негативен знак. Според него преброяването е посочило, че в районен съд Македония няма нито един етнически българин.
Опозиционният водач Християн Мицкоски пък изиска взаимност - в случай че Скопие признае българско малцинство, България да признае македонско. Пропуска обаче обстоятелството, че в Силистра в никакъв случай не са живяли македонци, до момента в който много родени в Скопие, Щип, Охрид, Велес, Битоля и Крива паланка са дали живота си за България.
През 2021 година връзките сред двете страни бяха в застой. До огромна степен повода за това е провеждането на трикратни избори у нас. Служебните държавни управления имаха задачата да задържат досегашната позиция и си я извършиха. Новото държавно управление обаче би трябвало да направи крачка напред. И визията на премиера е добра база.
Твърда и поредна е и позицията на президента Радев. Той праволинейно държи да отстояваме личния си народен интерес, който включва и условие към районен съд Македония да спре езика на омразата. Защото това е и държавна политика. Радев съобщи неведнъж при свои визити в Брюксел и в срещи с европейски водачи, че страната ни е подготвена да направи крачка към доближаване на позициите със Скопие, единствено в случай че оттова дойдат не просто планове, а действителни дейности за съблюдаване на Договора за другарство и добросъседство.
На срещата на върха в Брюксел през декември Радев съобщи, че ще свика КСНС по въпроса за Северна Македония: " Ще свикам Консултативния съвет за национална сигурност, на който да бъде разисквано отношението на страната ни към Северна Македония, както и да се търси консенсус по въпроса с всички партии в Европейския парламент ", сподели президентът.
Това също е много съществено желание. Из основи би трябвало да се изследва казусът, тъй като той надалеч не е единствено в дърлянето за езика и историческите неща. Очевидно има сили, които са много удовлетворени от обстановката. Например, Сърбия. Подкокоросвайки Скопие да се държи дръпнато със София, Белград съумява да задържи най-малко една страна от някогашна Югославия в своята орбита.
Впрочем, железопътната линия сред София и Скопие е един много тревясал над стогодишен план. Изоставените мостове и тунели по трасето доста добре илюстрират двустранните връзки. Би било тъпо ситуацията да се резервира в този си тип, а за пряк въздушен превоз единствено да си мечтаем. Стъпки обаче би трябвало да има и от двете страни, с цел да се срещнем някъде по средата.
Автор: Евелина Гечева
Още от БАЛКАНИ:
Неговите планове бяха избрани като бизнес метод, насочен към решение на казуса. Какво в действителност предложи Петков - да се срещнат изпълнителните шефове на български и северномакедонски компании, да създадат контакт и да стартират взаимноизгодно партньорство.
" Искам да мога да хвърча от София до Скопие непосредствено, не желая да хвърча през Виена. Искам да имам първата железопътна връзка, в случай че е допустимо - най-малко проект за нея ", сподели министър председателят.
Той очевидно си дава сметка, че без включването на културата и историята няма по какъв начин да градим бъдещи връзки със Скопие. Затова добави: " Искаме да имаме и взаимен културен календар ".
Какво значат тези хрумвания? Че в България може би е пристигнал моментът, без да се отхвърляме от декларираните до момента позиции, да предложим на братята край Вардаро нещо, което да изведе връзките ни на напълно друг път. Без да се сменя посоката, несъмнено. Премиерът даде времева рамка от 6 месеца за реализиране на единодушие, което беше подкрепено от македонския му сътрудник в оставка Зоран Заев, само че отхвърлено от външния министър на Северна Македония Буяр Османи.
Кирил Петков даже изрази предпочитание да иде до Скопие, с цел да показа концепциите си. Бойко Ноев обаче възрази - в реда на нещата е техният водач да пристигна у нас. По законите на дипломацията несъмнено е по този начин. Но при бизнеса не е наложително. Отиваш където би трябвало, с цел да постигнеш каквото искаш.
Направеното до момента по никакъв начин не е малко. Отстоявали сме една и съща позиция години наред и тя е, че Скопие би трябвало да съблюдава подписания контракт, да спре с езика на омразата към България и да покаже подготвеност за разговор.
Водените досега договаряния обрисуват ясна наклонност, че прогрес по определения път е съвсем неосъществим. Защото, за жалост, взаимната българо-македонска комисия, в това число по признанията на ръководителя проф. Ангел Димитров, нищо не реализира.
Дори без човек да е бизнес управител или министър председател е видно, че е необходим различен метод. Различен от втренчването в историческите елементи. А това беше съществена тематика в полемиките. Очевидно подобен тип полемики са контрапродуктивни. Може обаче по същия модел да се сътвори друга комисия - за бизнес, взаимни предприятия, транспортни планове и всичко, от което и двете страни да завоюват. Кирил Петков към този момент разгласи концепцията си за основаване на работни групи по ресори, само че би било добре те да са част от обща комисия под председателството не на историци, а на министър председатели.
Какво се дочу откъм районен съд Македония през изтеклата година? Основно упреци, несъмнено - какъв брой сме неприятни и по какъв начин " блокираме " европейския път на РСМ. Имаше и лидерски фактори, които надалеч не спомогнаха за стъпка напред. Първо, комичната обстановка с оставката на Заев - неколкократно подавана. На зиг-заг бяха и изявленията му за двустранните ни връзки. Ту сме братя, ту не сме.
Пендаровски беше по-последователен, въпреки и с негативен знак. Според него преброяването е посочило, че в районен съд Македония няма нито един етнически българин.
Опозиционният водач Християн Мицкоски пък изиска взаимност - в случай че Скопие признае българско малцинство, България да признае македонско. Пропуска обаче обстоятелството, че в Силистра в никакъв случай не са живяли македонци, до момента в който много родени в Скопие, Щип, Охрид, Велес, Битоля и Крива паланка са дали живота си за България.
През 2021 година връзките сред двете страни бяха в застой. До огромна степен повода за това е провеждането на трикратни избори у нас. Служебните държавни управления имаха задачата да задържат досегашната позиция и си я извършиха. Новото държавно управление обаче би трябвало да направи крачка напред. И визията на премиера е добра база.
Твърда и поредна е и позицията на президента Радев. Той праволинейно държи да отстояваме личния си народен интерес, който включва и условие към районен съд Македония да спре езика на омразата. Защото това е и държавна политика. Радев съобщи неведнъж при свои визити в Брюксел и в срещи с европейски водачи, че страната ни е подготвена да направи крачка към доближаване на позициите със Скопие, единствено в случай че оттова дойдат не просто планове, а действителни дейности за съблюдаване на Договора за другарство и добросъседство.
На срещата на върха в Брюксел през декември Радев съобщи, че ще свика КСНС по въпроса за Северна Македония: " Ще свикам Консултативния съвет за национална сигурност, на който да бъде разисквано отношението на страната ни към Северна Македония, както и да се търси консенсус по въпроса с всички партии в Европейския парламент ", сподели президентът.
Това също е много съществено желание. Из основи би трябвало да се изследва казусът, тъй като той надалеч не е единствено в дърлянето за езика и историческите неща. Очевидно има сили, които са много удовлетворени от обстановката. Например, Сърбия. Подкокоросвайки Скопие да се държи дръпнато със София, Белград съумява да задържи най-малко една страна от някогашна Югославия в своята орбита.
Впрочем, железопътната линия сред София и Скопие е един много тревясал над стогодишен план. Изоставените мостове и тунели по трасето доста добре илюстрират двустранните връзки. Би било тъпо ситуацията да се резервира в този си тип, а за пряк въздушен превоз единствено да си мечтаем. Стъпки обаче би трябвало да има и от двете страни, с цел да се срещнем някъде по средата.
Автор: Евелина Гечева
Още от БАЛКАНИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ