Десетилетие без Жельо Желев: Бенчо Бенчев си спомня за човека, който промени България
Ако има парадайс, той е индивидът, който най-вече го заслужава, споделя през днешния ден Бенчо Бенчев за близкия си приятел
Днес е печален ден за един от най-популярните и разпознаваеми бургаски общественици и представители на бизнеса –, основна фигура в локалната политика и стопанска система на района през последните три десетилетия. Днес той тъжи за своя безценен другар –, първият демократично определен президент на България, от чиято кончина се навършват 10 години. Желев влезе на " Дондуков " 2 при започване на 90-те години с космическите 2 738 000 гласа – достижение, което нито един президент или партия не можа да усъвършенства, а несъмнено този връх ще си остане безконечен.
Вчера той посети гроба на първия държавен глава, с цел да се поклони пред паметта му. За Бенчев Желев не е просто политик, а другар, който ще помни вечно. В този тежък ден той си спомня за общите им прекарвания, запечатани надълбоко в сърцето му.
„ Познавам Жельо още преди политическите промени “, споделя Бенчев. Запознанството им датира от времето, когато Бенчев е строителен механик, работещ по построяването на пътя Карнобат – Грозден. В студените дни служащите намирали заслон във фургон, а кметът на селото постоянно ги черпел с домашно вино.
Един ден към тях се причислява елементарен на тип човек, който метял на овцете. В неналожителен диалог се схваща, че това е Жельо Желев, изселен в Грозден, тъй като е създател на „ Фашизъм “ – книгата, която в началото е издадена, само че след това неразрешена и конфискувана от книжарниците.
След измененията, когато Желев към този момент е президент, той не не помни старите си другари. Обичащ риболова, той взема решение да посети Карнобат, а локалните му споделят, че „ има един Бенчо с язовир “.
„ Когато чу името ми, си спомни за нашето запознанство в Грозден и пристигна дружно със брачната половинка си “, споделя Бенчев.
Посреща ги с печено агне и домашна ракия, направена през 1994 година Прекарват нощта в диалози, песни и тостове, а на сутринта потеглят на лов на риба на Камчия.
„ Когато се разделяхме, той ми сподели: ‘Каква беше тази ракия, че главата не ме заболя?’ А аз се усмихнах: ‘Тя е направена от шарата на гроздето, по тази причина.’ Дадох му един кашон, който той занесе в президентството, и от този момент я наричахме „ президентската ракия “. “
С времето другарството им става толкоз мощно, че Жельо Желев имал своя стая в къщата на Бенчо Бенчев. „ Винаги, когато идваше в Карнобат, той не отсядаше в хотел, а вкъщи. Имаше си своя стая, където се усещаше комфортно и измежду другари. Беше като част от фамилията. “, споделя предприемачът.
Бенчев е безапелационен: „ Жельо беше човек на народа, надалеч от лицемерието и арогантността. Казвам това не тъй като ми беше другар, а тъй като беше същински честен. Аз не разделям хората на леви и десни, за мен има единствено почтени и нечестни управници. Той беше единственият политик на толкоз високо равнище, който не се поддаде на корупцията. “
Желев е почетен член на „ Балканския клуб “, където водачи от района разискват основни политически въпроси. Въпреки че към този момент не е държавен глава, той продължава да взе участие интензивно в срещите.
През една от годините срещата на клуба се организира в Албания, само че Желев няма средства, с цел да пътува. „ Дядо Жельо, по какъв начин може да си толкоз почтен, че да нямаш 5 лв. в джоба си? “, попитал го Бенчев.
Желев се усмихнал и споделил: „ Приятелю, в случай че можеш да ми окажеш помощ с 3000 лв., ще ти ги върна, не знам по кое време, само че единствено при изискване, че ти ги връщам. “
Без съмнение Бенчев му дава парите, тъй като му има цялостно доверие. Години по-късно, през 2013 година, Бенчев е в болница за лекуване на Паркинсон. Желев незабавно идва да го посети, а преди да си тръгне, му подарява книга.
„ Когато я отворих, вътре бяха поставени същите 3000 лв.. Беше ми ги върнал до стотинка. Това беше същински честен човек. “
На поклонението на Желев Бенчев среща щерка му, която му споделя: „ Баща ми те обичаше. “
„ Жельо Желев беше знак на една цяла ера. Той остави своя ослепителен отпечатък върху новата история на България. Рядко се раждат такива хора. Още като го погледнеш, ти излиза наяве, че той не е хитрец, а същински национален човек. През всичките тези години той остана до мен. Винаги ще го почитам и оценявам. Днешните политици страдат от прекомерна суетност, до момента в който той… нямам думи да го опиша. Нашето другарство стартира още с оня язовир в Карнобат и продължи до през вчерашния ден. На поклонението му не чух нито една неприятна дума за него. Ако има парадайс, той е индивидът, който най-вече го заслужава. “, споделя бургаският бизнесмен.
Стотици другари уважиха през днешния ден паметта на Жельо Желев в катедралния храм Св. Александър Невски, където бе отслужена панахида. Гробът му в Бояна обаче, за жалост, наподобява по този метод. Защо управата на гробищния парк не е разпоредила разчистване, най-малко преди годишнината, остава загадка
Днес е печален ден за един от най-популярните и разпознаваеми бургаски общественици и представители на бизнеса –, основна фигура в локалната политика и стопанска система на района през последните три десетилетия. Днес той тъжи за своя безценен другар –, първият демократично определен президент на България, от чиято кончина се навършват 10 години. Желев влезе на " Дондуков " 2 при започване на 90-те години с космическите 2 738 000 гласа – достижение, което нито един президент или партия не можа да усъвършенства, а несъмнено този връх ще си остане безконечен.
Вчера той посети гроба на първия държавен глава, с цел да се поклони пред паметта му. За Бенчев Желев не е просто политик, а другар, който ще помни вечно. В този тежък ден той си спомня за общите им прекарвания, запечатани надълбоко в сърцето му.
„ Познавам Жельо още преди политическите промени “, споделя Бенчев. Запознанството им датира от времето, когато Бенчев е строителен механик, работещ по построяването на пътя Карнобат – Грозден. В студените дни служащите намирали заслон във фургон, а кметът на селото постоянно ги черпел с домашно вино.
Един ден към тях се причислява елементарен на тип човек, който метял на овцете. В неналожителен диалог се схваща, че това е Жельо Желев, изселен в Грозден, тъй като е създател на „ Фашизъм “ – книгата, която в началото е издадена, само че след това неразрешена и конфискувана от книжарниците.
След измененията, когато Желев към този момент е президент, той не не помни старите си другари. Обичащ риболова, той взема решение да посети Карнобат, а локалните му споделят, че „ има един Бенчо с язовир “.
„ Когато чу името ми, си спомни за нашето запознанство в Грозден и пристигна дружно със брачната половинка си “, споделя Бенчев.
Посреща ги с печено агне и домашна ракия, направена през 1994 година Прекарват нощта в диалози, песни и тостове, а на сутринта потеглят на лов на риба на Камчия.
„ Когато се разделяхме, той ми сподели: ‘Каква беше тази ракия, че главата не ме заболя?’ А аз се усмихнах: ‘Тя е направена от шарата на гроздето, по тази причина.’ Дадох му един кашон, който той занесе в президентството, и от този момент я наричахме „ президентската ракия “. “
С времето другарството им става толкоз мощно, че Жельо Желев имал своя стая в къщата на Бенчо Бенчев. „ Винаги, когато идваше в Карнобат, той не отсядаше в хотел, а вкъщи. Имаше си своя стая, където се усещаше комфортно и измежду другари. Беше като част от фамилията. “, споделя предприемачът.
Бенчев е безапелационен: „ Жельо беше човек на народа, надалеч от лицемерието и арогантността. Казвам това не тъй като ми беше другар, а тъй като беше същински честен. Аз не разделям хората на леви и десни, за мен има единствено почтени и нечестни управници. Той беше единственият политик на толкоз високо равнище, който не се поддаде на корупцията. “
Желев е почетен член на „ Балканския клуб “, където водачи от района разискват основни политически въпроси. Въпреки че към този момент не е държавен глава, той продължава да взе участие интензивно в срещите.
През една от годините срещата на клуба се организира в Албания, само че Желев няма средства, с цел да пътува. „ Дядо Жельо, по какъв начин може да си толкоз почтен, че да нямаш 5 лв. в джоба си? “, попитал го Бенчев.
Желев се усмихнал и споделил: „ Приятелю, в случай че можеш да ми окажеш помощ с 3000 лв., ще ти ги върна, не знам по кое време, само че единствено при изискване, че ти ги връщам. “
Без съмнение Бенчев му дава парите, тъй като му има цялостно доверие. Години по-късно, през 2013 година, Бенчев е в болница за лекуване на Паркинсон. Желев незабавно идва да го посети, а преди да си тръгне, му подарява книга.
„ Когато я отворих, вътре бяха поставени същите 3000 лв.. Беше ми ги върнал до стотинка. Това беше същински честен човек. “
На поклонението на Желев Бенчев среща щерка му, която му споделя: „ Баща ми те обичаше. “
„ Жельо Желев беше знак на една цяла ера. Той остави своя ослепителен отпечатък върху новата история на България. Рядко се раждат такива хора. Още като го погледнеш, ти излиза наяве, че той не е хитрец, а същински национален човек. През всичките тези години той остана до мен. Винаги ще го почитам и оценявам. Днешните политици страдат от прекомерна суетност, до момента в който той… нямам думи да го опиша. Нашето другарство стартира още с оня язовир в Карнобат и продължи до през вчерашния ден. На поклонението му не чух нито една неприятна дума за него. Ако има парадайс, той е индивидът, който най-вече го заслужава. “, споделя бургаският бизнесмен.
Стотици другари уважиха през днешния ден паметта на Жельо Желев в катедралния храм Св. Александър Невски, където бе отслужена панахида. Гробът му в Бояна обаче, за жалост, наподобява по този метод. Защо управата на гробищния парк не е разпоредила разчистване, най-малко преди годишнината, остава загадка Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ