Поседнала ми многострадална Йорданка върху не-пейка за 10 000 лв.
Ако има нещо, в което политиците са майстори, това е извращаването на понятията и изопачаването на обстоятелствата. За тях подправена вест е всяка вест, която разкрива елементи от тяхното неспособно или корумпирано ръководство. И единственият метод да се защитят е като атакуван медиите, които са разкрили, че царят е по-гол от всеки път. Тази тактичност нормално работи. Особено в случай че медиите, които не са закачени на тяхната хранилка, се броят на пръстите на едната ръка, а останалите заедно повтарят фантасмагориите на оклепаните поръчители на музиката.
Точно това се опита да направи кметът Йорданка Фандъкова, когато „ Сега “ разгласява безобразните цени, на които общината купува градски мебели. Кметицата беше безпределно възмутена, че вестникът не е съумял да откри грижливо забутания в девета глуха контракт с „ Джи Пи Груп “, и комфортно пропусна обстоятелството, че седмици наред „ Сега “ чака тази информация да бъде предоставена от подопечния й пресцентър, който явно не е основан да осведоми, а да пренебрегва.
Фандъкова е още по-потресена от – забележете – подзаглавието, в което се споделя, че една скамейка коства 10 000 лева, а тя била „ единствено “ 848 лева И ползва фотоси, на които пейката, която съгласно нея не е скамейка, е разказана като ... скамейка. Всъщност в публикацията написа и за двата типа пейки – монолитни и елементарни, и цените са правилно посочени – надлежно 10 000 и 848 лева Така че не е ясно какво тъкмо опровергава кметицата.
Интересното е, че Фандъкова не споделя нищо за „ златното “ кошче за отпадък от 1000 лева, нито за табелата за 464 лева Или за фрапантната разлика в цените на едни и същи продукти при двете компании, определени да окомплектоват централните елементи на столицата. Как по този начин една и съща класическа дълга скамейка при „ Джи Пи Груп “ коства 4111 лева, а при „ ПСТ Груп “ – 1769 лева (да, пейките са доста, разнородни и все скъпи)? Или за какво 1 кв. м паве на едните излиза 156 лева, а при другите – 562 лева? А една велостоянка се разгръща в диапазона от 674 до 1291 лева? И за какво общината намира фрапантните разлики за естествени и ги е приела без възражения?
След експлоадирането на абсурда Фандъкова просто се задоволи да „ посочи “, че цената включвала и доставка и монтаж. Вероятно едните продукти се доставят от Марс, другите – от Горубляне. А парите били безплатно предоставени от еврофондове, сиреч не са от нашите, а от европейските джобове. Нищо че в тази ситуация европейските пари са и наши пари. И в случай че бъдат открити нередности и се наложи да се връщат пари, няма да ги платят Фандъкова и ко, а отново ние. До този миг не е имало случай, в който ръководещите даже да са се пробвали да възстановят някакви непозволено изхарчени пари от компаниите, които са се облагодетелствали, или от служителите, които са позволили това. Последното доказателство е абсурдът с къщите за посетители, за които бе обществена загадка, че се употребяват като персонални имения, само че за които така наречен виновни институции едва в този момент се раздвижиха. Просто тъй като идват избори.
Точно заради същата причина и Фандъкова стартира да се възмущава по всевъзможни общински безобразия, които 4 (даже 8 г.) години нехайно подминаваше. По традиция ръководещите стартират всеобщо първи копки в годината преди изборите, с цел да могат да режат стремително ленти по време на акцията. При това го вършат без особена мисъл за жителите, трафика, въздуха или качеството. За неприятен „ шанс “ на Фандъкова ремонтите в центъра на София се случват пред очите на всички жители и безумията се озовават стремително в обществените мрежи и медиите. И кметицата трябваше да мине в кръгова защита, успешно систематизирана с израза „ Хубаво е, само че не е готово “. Засега не е ясно какво тъкмо му е хубавото и по кое време то ще бъде готово, тъй като даже да се стигне до някакво рязане на ленти преди изборите наесен, сигурно плочките ще продължат да се пренареждат, прясно ремонтираните улици – да се наводняват, а грозните градски мебели – да се подменят. Защото просто по този начин се работи в София.
Всъщност реконструкцията на „ Граф Игнатиев “ с съображение ще се трансформира в емблема на ръководството на Фандъкова – ремонт без начало и до безкрайност, неведнъж превръщане, закъснение, оскъпяване... И най-после нещо грозно, неефективно и даже рисково (дотук ранените са към десетина). Контролът въобще липсва, а след възмущението настава безмълвие. И всичко това се случва за наша сметка. Каква е тя, към този момент не може да се каже, тъй като „ транспарантната “ Столична община отхвърля да даде доклад. И с цел да не бъде още веднъж неприятно сюрпризирана Фандъкова, обществено й подсещаме въпросите по тази тематика, на които „ Сега “ чака отговор от няколко седмици:
Колко коства направата, доставката, монтажът и демонтажът на стената-водопад на площад „ Славейков “, която се задържа единствено няколко дни, преди да бъде заличена поради възмущението на софиянци? И за чия сметка е целият опит? Колко е санкционирана компанията, ремонтираща „ Граф Игнатиев “, до момента за забавянето на ремонта? (Интересен подробност е, че жител заведе и завоюва дело в съда, с което кметът Фандъкова бе задължена да потвърди санкцията за надзорника на ремонта, с която толкоз постоянно се хвалеше преди няколко месеца. В момента общината апелира това решение.) Колко коства неколкократната замяна на ограничителите по „ Граф Игнатиев “ и кой заплаща сметката? Какво счита персонално тя за цените на градските мебели в централната част - дали намира за обикновено да се заплаща 10 000 лева за скамейка, пък било тя и монолитна, и 1000 лева за кошче? Защо не са оповестени обособени публични поръчки за тези продукти, с цел да се реализира по-изгодна цена?
За възможното обезщетение на банкрутиралите собственици на обекти по улицата няма да питаме, тъй като сумата ще я разберем от съда и ще я платим заедно. Но можем да продължим с въпросите към ремонта на „ Дондуков “, който се наводнява при всеки дъжд, или на пространството към НДК, където плочките бяха подменяни няколко пъти, само че не престават да плават свободно, за улица „ Иван Вазов “, която към този момент година наподобява на Алепо... Или за това какво прави общината за чистотата на въздуха в София, с изключение на да я мери на най-чистите места... И още, и още, и още...
Оттам ще са идващите „ подправени “ вести, от които Йорданка Фандъкова ще е безпределно сюрпризирана и възмутена. И ако и тази информация е налична някъде по уеб страницата на общината, примерно в рубриката „ Рога и копита “, пресцентърът й да бъде по този начин общителен най-малко да ни го заяви навреме. Софиянци имат право да знаят!
Точно това се опита да направи кметът Йорданка Фандъкова, когато „ Сега “ разгласява безобразните цени, на които общината купува градски мебели. Кметицата беше безпределно възмутена, че вестникът не е съумял да откри грижливо забутания в девета глуха контракт с „ Джи Пи Груп “, и комфортно пропусна обстоятелството, че седмици наред „ Сега “ чака тази информация да бъде предоставена от подопечния й пресцентър, който явно не е основан да осведоми, а да пренебрегва.
Фандъкова е още по-потресена от – забележете – подзаглавието, в което се споделя, че една скамейка коства 10 000 лева, а тя била „ единствено “ 848 лева И ползва фотоси, на които пейката, която съгласно нея не е скамейка, е разказана като ... скамейка. Всъщност в публикацията написа и за двата типа пейки – монолитни и елементарни, и цените са правилно посочени – надлежно 10 000 и 848 лева Така че не е ясно какво тъкмо опровергава кметицата.
Интересното е, че Фандъкова не споделя нищо за „ златното “ кошче за отпадък от 1000 лева, нито за табелата за 464 лева Или за фрапантната разлика в цените на едни и същи продукти при двете компании, определени да окомплектоват централните елементи на столицата. Как по този начин една и съща класическа дълга скамейка при „ Джи Пи Груп “ коства 4111 лева, а при „ ПСТ Груп “ – 1769 лева (да, пейките са доста, разнородни и все скъпи)? Или за какво 1 кв. м паве на едните излиза 156 лева, а при другите – 562 лева? А една велостоянка се разгръща в диапазона от 674 до 1291 лева? И за какво общината намира фрапантните разлики за естествени и ги е приела без възражения?
След експлоадирането на абсурда Фандъкова просто се задоволи да „ посочи “, че цената включвала и доставка и монтаж. Вероятно едните продукти се доставят от Марс, другите – от Горубляне. А парите били безплатно предоставени от еврофондове, сиреч не са от нашите, а от европейските джобове. Нищо че в тази ситуация европейските пари са и наши пари. И в случай че бъдат открити нередности и се наложи да се връщат пари, няма да ги платят Фандъкова и ко, а отново ние. До този миг не е имало случай, в който ръководещите даже да са се пробвали да възстановят някакви непозволено изхарчени пари от компаниите, които са се облагодетелствали, или от служителите, които са позволили това. Последното доказателство е абсурдът с къщите за посетители, за които бе обществена загадка, че се употребяват като персонални имения, само че за които така наречен виновни институции едва в този момент се раздвижиха. Просто тъй като идват избори.
Точно заради същата причина и Фандъкова стартира да се възмущава по всевъзможни общински безобразия, които 4 (даже 8 г.) години нехайно подминаваше. По традиция ръководещите стартират всеобщо първи копки в годината преди изборите, с цел да могат да режат стремително ленти по време на акцията. При това го вършат без особена мисъл за жителите, трафика, въздуха или качеството. За неприятен „ шанс “ на Фандъкова ремонтите в центъра на София се случват пред очите на всички жители и безумията се озовават стремително в обществените мрежи и медиите. И кметицата трябваше да мине в кръгова защита, успешно систематизирана с израза „ Хубаво е, само че не е готово “. Засега не е ясно какво тъкмо му е хубавото и по кое време то ще бъде готово, тъй като даже да се стигне до някакво рязане на ленти преди изборите наесен, сигурно плочките ще продължат да се пренареждат, прясно ремонтираните улици – да се наводняват, а грозните градски мебели – да се подменят. Защото просто по този начин се работи в София.
Всъщност реконструкцията на „ Граф Игнатиев “ с съображение ще се трансформира в емблема на ръководството на Фандъкова – ремонт без начало и до безкрайност, неведнъж превръщане, закъснение, оскъпяване... И най-после нещо грозно, неефективно и даже рисково (дотук ранените са към десетина). Контролът въобще липсва, а след възмущението настава безмълвие. И всичко това се случва за наша сметка. Каква е тя, към този момент не може да се каже, тъй като „ транспарантната “ Столична община отхвърля да даде доклад. И с цел да не бъде още веднъж неприятно сюрпризирана Фандъкова, обществено й подсещаме въпросите по тази тематика, на които „ Сега “ чака отговор от няколко седмици:
Колко коства направата, доставката, монтажът и демонтажът на стената-водопад на площад „ Славейков “, която се задържа единствено няколко дни, преди да бъде заличена поради възмущението на софиянци? И за чия сметка е целият опит? Колко е санкционирана компанията, ремонтираща „ Граф Игнатиев “, до момента за забавянето на ремонта? (Интересен подробност е, че жител заведе и завоюва дело в съда, с което кметът Фандъкова бе задължена да потвърди санкцията за надзорника на ремонта, с която толкоз постоянно се хвалеше преди няколко месеца. В момента общината апелира това решение.) Колко коства неколкократната замяна на ограничителите по „ Граф Игнатиев “ и кой заплаща сметката? Какво счита персонално тя за цените на градските мебели в централната част - дали намира за обикновено да се заплаща 10 000 лева за скамейка, пък било тя и монолитна, и 1000 лева за кошче? Защо не са оповестени обособени публични поръчки за тези продукти, с цел да се реализира по-изгодна цена?
За възможното обезщетение на банкрутиралите собственици на обекти по улицата няма да питаме, тъй като сумата ще я разберем от съда и ще я платим заедно. Но можем да продължим с въпросите към ремонта на „ Дондуков “, който се наводнява при всеки дъжд, или на пространството към НДК, където плочките бяха подменяни няколко пъти, само че не престават да плават свободно, за улица „ Иван Вазов “, която към този момент година наподобява на Алепо... Или за това какво прави общината за чистотата на въздуха в София, с изключение на да я мери на най-чистите места... И още, и още, и още...
Оттам ще са идващите „ подправени “ вести, от които Йорданка Фандъкова ще е безпределно сюрпризирана и възмутена. И ако и тази информация е налична някъде по уеб страницата на общината, примерно в рубриката „ Рога и копита “, пресцентърът й да бъде по този начин общителен най-малко да ни го заяви навреме. Софиянци имат право да знаят!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ