Ако има нещо, в което американските компании, занимаващи се с

Ако има нещо, в което американските компании, занимаващи се с отбранителна активност, са положителни, то е да измислят нови способи за дейно потребление на старите муниции. Един дълготраен образец за това е взаимният арсенал за директна офанзива (JDAM), който съставлява комплект за ориентиране, който трансформира неуправляемите бомби в точно управляеми муниции (PGM). По създание те взеха остарели 500, 1000 и 2000-килограмови бомби, усъвършенстваха опциите им със система за ориентиране и ги трансфораха във тип оръжия, които могат да поразяват движещи се транспортни средства.

JDAM са на въоръжение от 1999 година, а в този момент AFRL още веднъж модифицира технологията, с цел да трансформира неуправляемите бомби в относително евтини противокорабни оръжия. Компанията е основала QUICKSINK, който съставлява нов комплект, предопределен за старите инвентарни бомби. QUICKSINK включва два съществени съставния елемент: навигационен модул, конфигуриран в опашката на бомбата, и търсещ модул за QUICKSINK, който се конфигурира на предната част. Тези съставни елементи работят в тандем, с цел да насочат неуправляемата преди този момент бомба да порази неподвижни или движещи се военни кораби с невероятна акуратност и съвсем невиждано опустошение.

Макар да не са предопределени да заменят торпедата на Военноморски сили на Съединени американски щати, бомбите QUICKSINK ще разрешат на Военновъздушни сили бързо и на ниска цена да нанасят удари по плавателните съдове, употребявайки по-малко запаси и евентуално по-голяма акуратност. Първото тестване на системата QUICKSINK се състоя през 2022 година, а през юли 2024 година, по време на годишното обучение Rim of the Pacific Exercise (RIMPAC) SinkEX (учение за потапяне), те сполучливо потопиха корабите USS Dubuque (LPD-8) и USS Tarawa (LHA-1). RIMPAC даде опция за експериментиране на голям брой нови оръжейни системи, само че QUICKSINK елементарно може да се назова една от най-впечатляващите вследствие на учението.

Статутът на QUICKSINK

Системата QUICKSINK е създадена, с цел да задоволи потребността от противокорабни оръжия посредством основаване на оръжие за изстрелване от въздуха, което не изисква съществуването на доста скъпи съставни елементи. Според уеб страницата на AFRL „ QUICKSINK е отговор на нуждата от бързо обезвреждане на заплашителните морски закани в обширни региони по света “. Цената е главен фактор, защото един QUICKSINK ще коства към 50 000 $, когато производството премине 1 000 единици. Един 500-килограмов комплект GBU-31/B JDAM коства към 24 000 $, което значи, че една бомба QUICKSINK коства към 74 000 $. Ако това ви се коства доста пари, то това напълно не са доста пари спрямо другите разновидности.

Торпедата Mk. 48 елементарно могат да се нарекат най-смъртоносните стандартни противокорабни оръжия на Съединени американски щати, само че те са скъпи. Едно Mk. 48 коства на американските данъкоплатци към 5,4 млн. $, което го прави надалеч по-скъп вид. Освен това една подводница като USS Seawolf разкрива позицията си, когато изстрелва торпедо, тъй че има и други фактори. Дори най-евтината противокорабна ракета коства към 1 млн. $ и повече, тъй че цената от 74 000 $ наподобява съвсем незначителна спрямо нея. Цената и лесната приложимост на QUICKSINK я вършат идеална за запълване на празнината в системите за противокорабни оръжия.

Тъй като QUICKSINK се инсталира относително елементарно на към този момент съществуващите муниции, трансформацията е евтина и бърза. Търсачът на системата работи, като разпознава евентуалната цел въз основа на дължината, вместо да употребява база данни с известните видове кораби. Това в допълнение понижава разноските, а цялата система е вид „ plug-and-play “, което още повече улеснява нейното инсталиране. Освен това бомбите QUICKSILVER могат да се носят от разнообразни самолети, в това число F-35A Lightning II.

QUICKSINK

Първоначално системата QUICKSINK е конфигурирана и тествана с 2000-килограмови бомби, само че през 2025 година бомбардировач B-2 Spirit Stealth пуска 500-килограмова версия. Това е значимо, защото B-2 има опция да носи до 80 бомби QUICKSINK с подобен размер. Ако подобен претрупан аероплан бъде ситуиран в бойното пространство, той може да бъде употребен за потапяне на цели флотилии от кораби, в това число самолетоносачи, които нормално изискват по-тежки торпеда заради масата си. Това се реализира посредством детониране в непосредствена непосредственост до корпуса на целевия транспортен съд, тъкмо под ватерлинията.

Въпреки че тестванията са потвърдили технологията, към момента има какво да се направи, преди QUICKSINK да е подготвен за бързо внедряване. Ще бъдат извършени още проби, въпреки че детайлностите за това какво е належащо, къде или по кое време ще се случи, остават засекретени, както и детайлностите от теста през юни 2025 година Що се отнася до размера на потребления арсенал, съгласно National Interest потреблението на 500-килограмова бомба е по-евтино, а 2000-килограмовата бомба е пресилена в множеството морски сюжети. Въпреки че системата съставлява по-евтина опция на торпедата, тя няма да ги размени.

Целта не е това, а по-скоро да се добавят и разширят съществуващите противокорабни качества на американската войска за бъдещи евентуални задължения със страни като Китай и Русия, и QUICKSILVER наподобява прави това сносно. Що се отнася до това по кое време QUICKSINK може да бъде разполагаем за потребление, това не е нещо, което AFRL разисква с обществеността. От средата на 2025 година QUICKSINK остава взаимна софтуерна проява на качества (JCTD), а не полева оръжейна система, употребена от военните … към момента.