Ако има нещо притеснително, то е да искаме да излезем

„ Ако има нещо притеснително, то е да желаеме да излезем от свръхдефицита посредством рязане на обществени разноски, ограничение на приходите и понижаване на продуктивните вложения. Това за нас е път към на никое място. “ Това съобщи българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Кристиан Вигенин в предаването „ Референдум “ на Българска национална телевизия, което се излъчи от Брюксел.

По думите му процедурата по свръхдефицит не значи, че България би трябвало неотложно да сведе недостига под 3 % още тази година, а че държавното управление би трябвало да показа безапелационен проект за постигането на тази цел. „ Правителството има известна независимост на деяние. Въпросът е да предложи ограничения и да покаже по какъв начин ще бъде реализирано намаляването на недостига. Първо би трябвало да забележим по какъв начин могат да се съберат повече доходи в бюджета, а не автоматизирано да се протяга ръка към приходите на хората “, предложи Вигенин. Според него една от опциите е промяна в данъчната система. Той напомни, че както Групата на СиД в Европейския парламент, по този начин и Българска социалистическа партия от дълго време поддържат концепцията за преразглеждане на плоския налог.

„ Европейската комисия освен предлага да се намерения за промени в данъчната система, само че и категорично показва сериозните неравенства в българското общество. България е страната с най-голямо разделяне сред небогати и богати в Европейския съюз. Един от методите това да бъде обезщетено е връщането към прогресивно данъчно облагане “, аргументира се евродепутатът. По думите му сходна смяна би засегнала стеснен кръг от най-високодоходните групи, като в същото време би внесла повече правдивост и би осигурила спомагателен запас за бюджета.

„ Най-богатите би трябвало да бъдат обложени с по-висок налог. Това е техният принос към обществото “, счита Вигенин.

В диалога той обърна внимание и на продължаващите районни разлики в България макар забележителните европейски средства, които страната получава. „ Проблемът не е в европейските средства. Проблемът е, че нямаме допълваща национална политика. Северозападният и Северният централен регион не престават да бъдат към 40% от междинното европейско ниво, до момента в който България като цяло към този момент е покрай 70%. Ако не решим тези вътрешни разлики, хората няма да усетят смисъла от европейското участие “, предизвести той.

Според Вигенин усвояването на средства единствено по себе си не е задоволително, в случай че не води до действителни резултати. „ Не е въпросът да построиш стадион или отчасти да обновиш учебно заведение. Трябва да има система, която основава работни места, положителни условия за живот и вероятност хората да останат в своите райони “, подчертава евродепутатът.

Вигенин разяснява и дебата за възходящите разноски за защита и сигурност в идващия европейски бюджет, като акцентира, че те не би трябвало да се свеждат само до закупуване на въоръжение. Според него редица вложения имат по едно и също време отбранително и гражданско значение. „ Ако реформираме здравните системи по този начин, че да могат да реагират бързо при рецесии, това оказва помощ и за сигурността, само че в същото време е инвестиция в интерес на жителите. Същото важи и за военната подвижност - когато модернизираме мостове, тунели и транспортна инфраструктура, това може да бъде финансирано по линия на защитата, само че в всекидневието се употребява главно от жителите и бизнеса “, даде образци евродепутатът. По думите му европейските вложения би трябвало да се преглеждат по-комплексно и да се насочват там, където носят по едно и също време изгоди за сигурността, стопанската система и качеството на живот.

Вигенин означи, че Европейският парламент упорства за по-високо финансиране от в началото препоръчаното от Европейската комисия. „ Поискахме най-малко 10% по-голям европейски бюджет. Настояваме за доста повече средства за кохезионната политика, земеделието и обществената политика. Не би трябвало да се лимитират парите за районите, за качеството на живот и за общественото развиване. Напротив, там би трябвало да има повече благоприятни условия “, счита той.

Кристиан Вигенин уточни, че наред с полемиката за разноските е значимо да се търсят и нови източници на доходи за европейския бюджет. Той даде образец с обсъжданата самодейност за въвеждане на лични запаси на Европейски Съюз посредством облагане на онлайн хазарта на европейско ниво. По думите му тематиката занапред ще се развива, само че е част от по-широкия спор за финансовата резистентност на Съюза. Евродепутатът акцентира и смисъла на положителното съдействие сред българските представители в Европейския парламент и националните институции.

Според Кристиан Вигенин триумфът на европейските политики би трябвало да се мери не с размера на усвоените средства, а с действителния резултат за жителите. „ Средствата би трябвало да се правят оценка по резултата, който реализират, а не по това какъв брой сме съумели да усвоим. Самото асимилиране няма смисъл, в случай че не води до действително развиване и по-добър живот за хората “, заключи евродепутатът.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: https://www.socialistsanddemocrats.eu/