Ако има нещо постоянно у нас, това са лошите пътища

...
Ако има нещо постоянно у нас, това са лошите пътища
Коментари Харесай

Протестите срещу лошите пътища текат с пълна сила навред

Ако има нещо непрекъснато у нас, това са неприятните пътища и улици. Съответно митингите против тях. Хората си търсят правата, без значение дали опитите им стават необятно обществено притежание. Съпротивата против липса на поправки, поправки на ремонтите, изобщо отсъстващи с десетилетия трасета и така нататък, е една от най-характерните черти на публичния живот в страната. А мотивите са в действителност безобразни.

Тия дни избухна непринудено неодобрение на варненската улица " Прилеп ". То е следващото такова за последните към 3 години, а самата улица се трансформира в митична. На нея почна ремонт още при мандата на Иван Портних; аргументи големи неприятности за живущите там, кандидат-кметът Благомир Коцев си направи серия рекламни клипове от неразбориите, само че при неговото ръководство нещата се утежниха още. Просто ремонтът на тази улица не секва - ту почва, ту стопира, придвижването се отваря, затваря, дейностите текат паралелно с него, или пък не - при тотални липса на правила, при опасности, отварящи се отначало дупки, прахуляк, нечистотия, звук... А и ту отхвърлен, ту връщан достъп на колите до адресите на многочислените живущи и работещи там. Като всичко това са единствено част от проблемите за хората. Трудностите за пешеходците, изключително възрастните или децата измежду тях - трета година сред строителна техника, изобщо няма смисъл да се разказват. Писва им понякога на хората, кипват. А големият въпрос по кое време ще завърши цялата тази тъга, остава да виси в пространството като една към този момент комична мистерия.

Протестираха тия дни и жителите на селата Хераково и Пролеша край София. Причината е изумителна - отстранен преди към половин година надлез, заради което те се принудени да се включват в нарушавания и при рискове по пътя за столицата. Мостът бил с повредена структура. И цяла половин година се оказва, че няма кой да контролира придвижването, да вземе ограничения, да помогне на пътуващите.

Това обаче може да бъде счетено и за бял дерт. Отсечката Тамарино - Войника, обслужващ няколко села от пътя Ямбол - Средец в Югоизточна България, е една от стотиците в страната, неремонтирана към 40 години. Траповете по асфалта са чудовищни, хората си трошат колите, стават произшествия. А и учебни рейсове се движат там. Хората се пробват да заобикалят трасето, само че то няма комфортни заобиколни.... На митинга преди няколко дни им бе обяснено, че ще бъде осъществен скоро настоящ ремонт. Но те, заради печалния опит, смятат, че всичко е единствено прахуляк в очите.

Много тежко е ситуацията и при селата Обручище, Искрица, Медникарово, Мъдрец от община Гълъбово. Над 10 години хората там се пробват да издействат ремонт, само че не съумяват. Уж по едно време стартира реорганизация на пътя, само че спря. А трасето е натоварено, движат се камиони от и за комлекса " Мини Марица - изток ". Хората се виждат в знамение и се канят към този момент да стачкуват безсрочно.

Подобна е обстановката и в бургаския квартал „ Горно Езерово “. Ежедневно по връзката им с града стават произшествия поради неремонтирания от десетилетия път.

За Родопите пък цялата тази обстановка е безусловно непоправима заради релефа. Най-новото тия дни: срути се част от пътя Девин - Михалково - Кричим, макар че за рисковете в свлечения сектор се знае от преди година най-малко. А в ремонта на трасето през последните години бяха вложени към 60 млн. лева

Всички тези образци в последна сметка е единствено обособени детайли от картина в страната. Изводите? Хората се борят, само че керванът си върви.... Властта се сепва, единствено когато станат нещастия.
Източник: segabg.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР