Астрономи: Животът на Венера би трябвало да е „нов тип организъм“
Ако има живот на Венера, то най-вероятно става дума за организъм, на който не сме попадали тук на Земята, настояват учени в ново изследване.
В края на 2020-та въпросът за евентуалната обитаемост на Венера излезе на напред във времето с помощта на откриването на фосфин в атмосферата на планетата – съгласно някои учени това може да е доказателство за биосигнатура (поне от хипотетична гледна точка).
Тази находка разпали интереса в концепцията, че изключително токсичната и негостоприемна среда на Венера би могла да поддържа живот. Дали това в действителност е по този начин, занапред ни следва да разберем.
За благополучие, NASA има намерение да изпрати две нови задачи до планетата – първите от десетилетия насам – които ще хвърлят повече изясненост по въпроса. От тяхното пускане ни разделят години, само че ново проучване, оповестено тази седмица, твърди, че не би трябвало да избързваме със заключенията си.
Според разбор, управителен от микробиолога Джон Холсуърт от Кралския университет на Белфаст, неналичието на вода в облаците на Венера е сериозна спънка съществуването на живи организми в тях. Поне не и такива, каквито познаваме на Земята. Там просто не съществува задоволително вода, която да разреши на организмите да действат.
След като правят изчислителни измервания на интензивността на водата, откривателите откриват, че атмосферата на Венера е прекомерно суха, с цел да разреши на земеподобни организми да оцелеят.
„ Активността на водата извършва ролята на мощен определящ фактор във връзка с функционалността на микробните кафези, ето за какво е и основен детайл за обитаемостта “, пишат откривателите в своето изследване.
Активността на водата се мери по канара от 0 (минимум) до 1 (максимум, еквивалентът на 100 % влажност). Доколкото ни е известно, биологическите функционалности в организмите престават да действат при равнища на водната интензивност под 0,585. За страдание, сухите облаци на Венера са формирани най-вече от капчици сярна киселина. Тяхната интензивност на водата даже не се приближава до 0,585 – съгласно учените е ≤0,004. С други думи, атмосферата на Венера е 100 пъти по-суха от хипотетичния предел за битие на живот.
Атмосферата на Марс също е прекомерно суха, с цел да бъде обитаема, въпреки че интензивността на водата е ≤0,537 – т.е. малко под земната.
По отношение на интензивността на водата, облаците на Юпитер демонстрират равнища, годни за биологичен живот, само че единствено сред температури от -10 до 40 градуса по Целзий. Според учените обаче това е едвам първата стъпка при оценката на облачната обитаемост, защото и други химични съставни елементи в тях оказват въздействие.
Водната интензивност в земната атмосфера, явно, е годна за живот, само че единствено в долната тропосфера – горната стратосфера и мезосфера са прекомерно сухи, с цел да бъдат битаеми.
Разбира се, единствено тъй като атмосферите на Марс и Венера са по-сухи от известната на науката граница на обитаемостта за екстремофили на Земята, това не значи, че животът на тези места е неосъществим. Просто той ще бъде извънредно друг от който и да е организъм, прочут на науката.
Откритията са оповестени в Nature Astronomy.
Източник: Science Alert
