Алфа Рисърч: Ако изборите са днес, ГЕРБ ще е с 25.1%, ПП-ДБ - с 20.2%... ЛЕВИЦАТА - 2.7%
Ако иборите са през днешния ден, ГЕРБ получава поддръжката на 25.1% от решените да гласоподават (около 2 пункта по-малко от април), а ПП-ДБ – 20.2% (спад от към 5 пункта). Това сочи изследване на Алфа рисърч.
Три месеца след предварителния парламентарен избор и седмици след излъчването на кабинета „ Денков – Габриел “, обществено-политическите настройки се открояват с здравомислещ натурализъм за мечтаното и вероятното в актуалната обстановка - това сочат резултатите от периодическия мониторинг на Алфа Рисърч, осъществен в интервала 20 – 26 юни 2023г., измежду 1000 пълнолетни поданици на страната по метода на директно стандартизирано изявление с таблети.
Конкретните измерения на тези настройки в края на юни са:
Стартово доверие към кабинета от 20%, към момента висок дял неутрални оценки (43%) и 37% съмнение. По-добър, само че също поляризиран начален персонален рейтинг на премиера Н. Денков (26% доверие, 30% съмнение, 44% неутрално отношение).
Одобрение за активността на 49-то Народно събрание на „ санитарния “ най-малко от 8 на 100, против 53% отрицание и 39% неутрално мнение.
Прогресивен спад в доверието и първа по рода си поляризация в отношението към президента Румен Радев, отразяваща разграничителните линии в обществото: 33% позитивно, 32% негативно и 35% неутрално отношение към него.
Очаквани електорални вреди за водещите политически обединения, само че опазване на цялостните рамки на последния избор. ГЕРБ получава поддръжката на 25.1% от решените да гласоподават (около 2 пункта по-малко от април), а ПП-ДБ – 20.2% (спад от към 5 пункта). Без смяна в поддръжката за останалите партии през последните два месеца: трета позиция за Възраждане с 15.4%, следвани от Движение за права и свободи (12.6%), Българска социалистическа партия (8.8%), Има Такъв Народ (4.1%).
Очертаваща се оспорвана конкуренция в борбата за кметските места наесен. Превес на желанията към избор на нови градоначалници (49%) над желанието за опазване на досегашните (41%) и висока възможност за балотаж в по-голям брой общини спрямо последния локален избор от 2019г.
По-детайлният разбор разкрива следния релеф зад тези систематизирани трендове:
Политически настройки и доверие в институции и партии
Желанието за превъзмогване на политическата рецесия и излизането от цикъла служебни държавни управления е неведнъж записано в експресни социологически изследвания на Алфа Рисърч. Тази позиция продължава да среща най-високо утвърждение измежду обществото, макар острите политически офанзиви, на които беше подложен кабинетът „ Денков-Габриел “ още от деня на гласуването му в Народното събрание. 48% от пълнолетните поданици на страната споделят мнението, че държавно управление сред първите две политически сили не е съвършен, само че е най-хубавият от вероятните разновидности. Двата най-активно стартирани против него аргумента получават доста по-слаб публичен отзив: 14 на 100 считат, че държавното управление сред ГЕРБ и ПП-ДБ е изменничество към личните им гласоподаватели, а 13% - че то е нездравословно за страната. Зад общото ръководство застават 77% от априлските гласоподаватели на ГЕРБ, 76% от тези на ПП-ДБ, над 40 на 100 от гласувалите за други партии и всеки трети от неучаствалите във вота.
Съпътстваните със кавги договаряния сред двете политически сили обаче покачиха напрежението и „ изконсумираха “ първичния заем на доверие към държавното управление. То стартира активността си с утвърждение от 20%, отрицание от 37% и 43% неутрално отношение. По-благоприятен (но същият като структура) е стартовият персонален рейтинг на премиера Н. Денков: 26% позитивни, 30% негативни и 44% неутрални оценки.
Нагласите към другите два центъра на власт в страната – Народното събрание и президентската институция също са наранени от отрицателна наклонност. 49-то Народно заседание стартира работа с рекордно ниска оценка (типична по-скоро за край, в сравнение с за началото на мандат). Едва 8% от българите правят оценка позитивно активността му, 53% - негативно, 39% - без мнение.
Президентът Румен Радев резервира най-високо доверие всред институционалните представители, само че рейтингът му ерозира доста след общественото опълчване на образуването на постоянно държавно управление. За пръв път откогато заема поста, отношението към президента е мощно поляризирано, поддръжката – разколебана, а персоналният му имидж с отрицателен тренд: 33% позитивно, 32% негативно и 35% неутрално.
За разлика от въздействието върху институциите, електоралната картина е по-слабо наранена от политическите турбуленции, най-много заради обстоятелството, че продължава да отразява главно настройките на твърдите ядра, а не на по-широк кръг гласоподаватели. Общата ѝ конструкция повтаря тази от вота при започване на април с предстоящи вреди за ГЕРБ и ПП-ДБ след влизането им в общо ръководство. ГЕРБ губи малко под 2 пункта и сега се употребява с поддръжката на 25.1%. Б. Борисов обаче, макар разтърсванията към личността му през последния месец, съумява да резервира персоналния си рейтинг (20.5% позитивно и 55.6% негативно отношение) и поддръжката на болшинството гласоподаватели на ГЕРБ.
При ПП-ДБ отливът е малко под 5 пункта и заемат втората позиция с 20.2%. Динамиката в поддръжката за обединението, както и тази в доверието към водачите ѝ обрисува наклонност към преразпределение на тежестта сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Съотношението сред последователите на партиите, което преди беше мощно в интерес на Политическа партия, все още е доста по-балансирано (около 60:40). Доверието към Хр. Иванов нараства от 14.5% до 16.9% (46.1% недоверие), към А. Атанасов от 8.3% до 11.0% (49.3% недоверие), към Вл. Панев се резервира в границите на 9.8% (39.5% недоверие). Одобрението за водачите на Политическа партия бележи, въпреки и лек спад и все още К. Петков получава 15.9% позитивни против 58.5% негативни оценки, а А. Василев 16.5% позитивни против 53.6% негативни оценки.
„ Възраждане “ резервира трета позиция в желанията на гласоподавателите с поддръжка от 15.4%. Зад партията застават обществените кръгове, които я поддържаха и на вота през април – междинни генерации, от градските центрове със междинен обществен статус. Доверието към К. Костадинов е 15.1%, само че той е измежду водачите регистриращи едни от най-високите равнища на съмнение – 59.6%.
Симпатизантите на Движение за права и свободи са в границите на всекидневно в неизборна конюнктура ниво от 12.6%. Доверието в водача М. Карадайъ е 11.2% против 53.8% съмнение.
Подкрепата за Българска социалистическа партия също е идентична с тази от последните избори – 8.8%, както и утвърждението за водача К. Нинова – 13.1%.
Има Такъв Народ печели евентуалния избор на 4.1% от гласоподавателите, а водачът Сл. Трифонов – 12.5% утвърждение против 51.7% отрицание.
За момента не се обрисува нов важен състезател на политическия терен. Партиите под бариерата не съумяват да привлекат разочарованите, нито да увлекат негласуващите.
Като цяло, серията от предварителни парламентарни избори, рецесиите и трагичните договаряния по съставяне на постоянно държавно управление изчерпиха до най-много търпението на обществото, а готовността за присъединяване в евентуален нов избор продължава да понижава. Топката е в ръцете на ръководещите и от това по какъв начин ще я разиграят зависи поддръжката, с която ще се употребяват в идващите месеци, включително на локалния избор. Ясният сигнал от обществото обаче е, че не е склонно да поддържа „ бранене на резултата “, а чака „ почтено класиране “.
Ранна диагностика на локалните избори
До локалните избори през есента остават малко над три месеца. Поради това е разбираемо както лансирането на претенденти, които да нападат основни кметски постове, по този начин и открояването на някои значими трендове. Националното изследване не е представително за обособените общини, където настройките изискват независими изследвания, само че демонстрира следните присъщи особености:
Силна поляризация по оста „ последователност или смяна в локалната власт “ – 41% от имащите право на глас биха предпочели в тяхната община да продължи да ръководи сегашния кмет, а 49% са за избор на нов. При очертаващата се оспорвана борба на локално ниво жителите на огромните градове показват преобладаващо предпочитание за нови лица в ръководството, до момента в който в по-малките общини благосклонностите са на страната на актуалните кметове. Предизвикателствата пред новите лица са свързани с по-ниската им известност, а пред настоящите кметове – с възможна протестна вълна на втори тур.
Противоречиви са и разбиранията за това дали градоначалникът би трябвало да бъде партиен или самостоятелен претендент. За партиен претендент са 45%, а за самостоятелен политически - 39%. Близък до президента Румен Радев градоначалник биха подкрепили 7% от интервюираните. Което евентуално значи, че в случай че се осъществя хипотезата за президентски претенденти за кметове, те евентуално ще играят като „ самостоятелни “. Политическите претенденти за кметове са желани от симпатизантите на партиите, показани във властта на локално или национално ниво – ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Зад самостоятелните претенденти застават в преобладаващата си част последователите на Има Такъв Народ и Възраждане, а гласоподавателите на Българска социалистическа партия остават поляризирани.
При идните локални избори се обрисуват няколко базови конфликта - сред статукво и смяна, сред партийни и „ самостоятелни “ претенденти. Резултатите ще се вземат решение във всяка една община поотделно, само че могат да се чакат редица оспорвани борби, изходът от които ще има своето отражение и в народен проект.
Три месеца след предварителния парламентарен избор и седмици след излъчването на кабинета „ Денков – Габриел “, обществено-политическите настройки се открояват с здравомислещ натурализъм за мечтаното и вероятното в актуалната обстановка - това сочат резултатите от периодическия мониторинг на Алфа Рисърч, осъществен в интервала 20 – 26 юни 2023г., измежду 1000 пълнолетни поданици на страната по метода на директно стандартизирано изявление с таблети.
Конкретните измерения на тези настройки в края на юни са:
Стартово доверие към кабинета от 20%, към момента висок дял неутрални оценки (43%) и 37% съмнение. По-добър, само че също поляризиран начален персонален рейтинг на премиера Н. Денков (26% доверие, 30% съмнение, 44% неутрално отношение).
Одобрение за активността на 49-то Народно събрание на „ санитарния “ най-малко от 8 на 100, против 53% отрицание и 39% неутрално мнение.
Прогресивен спад в доверието и първа по рода си поляризация в отношението към президента Румен Радев, отразяваща разграничителните линии в обществото: 33% позитивно, 32% негативно и 35% неутрално отношение към него.
Очаквани електорални вреди за водещите политически обединения, само че опазване на цялостните рамки на последния избор. ГЕРБ получава поддръжката на 25.1% от решените да гласоподават (около 2 пункта по-малко от април), а ПП-ДБ – 20.2% (спад от към 5 пункта). Без смяна в поддръжката за останалите партии през последните два месеца: трета позиция за Възраждане с 15.4%, следвани от Движение за права и свободи (12.6%), Българска социалистическа партия (8.8%), Има Такъв Народ (4.1%).
Очертаваща се оспорвана конкуренция в борбата за кметските места наесен. Превес на желанията към избор на нови градоначалници (49%) над желанието за опазване на досегашните (41%) и висока възможност за балотаж в по-голям брой общини спрямо последния локален избор от 2019г.
По-детайлният разбор разкрива следния релеф зад тези систематизирани трендове:
Политически настройки и доверие в институции и партии
Желанието за превъзмогване на политическата рецесия и излизането от цикъла служебни държавни управления е неведнъж записано в експресни социологически изследвания на Алфа Рисърч. Тази позиция продължава да среща най-високо утвърждение измежду обществото, макар острите политически офанзиви, на които беше подложен кабинетът „ Денков-Габриел “ още от деня на гласуването му в Народното събрание. 48% от пълнолетните поданици на страната споделят мнението, че държавно управление сред първите две политически сили не е съвършен, само че е най-хубавият от вероятните разновидности. Двата най-активно стартирани против него аргумента получават доста по-слаб публичен отзив: 14 на 100 считат, че държавното управление сред ГЕРБ и ПП-ДБ е изменничество към личните им гласоподаватели, а 13% - че то е нездравословно за страната. Зад общото ръководство застават 77% от априлските гласоподаватели на ГЕРБ, 76% от тези на ПП-ДБ, над 40 на 100 от гласувалите за други партии и всеки трети от неучаствалите във вота.
Съпътстваните със кавги договаряния сред двете политически сили обаче покачиха напрежението и „ изконсумираха “ първичния заем на доверие към държавното управление. То стартира активността си с утвърждение от 20%, отрицание от 37% и 43% неутрално отношение. По-благоприятен (но същият като структура) е стартовият персонален рейтинг на премиера Н. Денков: 26% позитивни, 30% негативни и 44% неутрални оценки.
Нагласите към другите два центъра на власт в страната – Народното събрание и президентската институция също са наранени от отрицателна наклонност. 49-то Народно заседание стартира работа с рекордно ниска оценка (типична по-скоро за край, в сравнение с за началото на мандат). Едва 8% от българите правят оценка позитивно активността му, 53% - негативно, 39% - без мнение.
Президентът Румен Радев резервира най-високо доверие всред институционалните представители, само че рейтингът му ерозира доста след общественото опълчване на образуването на постоянно държавно управление. За пръв път откогато заема поста, отношението към президента е мощно поляризирано, поддръжката – разколебана, а персоналният му имидж с отрицателен тренд: 33% позитивно, 32% негативно и 35% неутрално.
За разлика от въздействието върху институциите, електоралната картина е по-слабо наранена от политическите турбуленции, най-много заради обстоятелството, че продължава да отразява главно настройките на твърдите ядра, а не на по-широк кръг гласоподаватели. Общата ѝ конструкция повтаря тази от вота при започване на април с предстоящи вреди за ГЕРБ и ПП-ДБ след влизането им в общо ръководство. ГЕРБ губи малко под 2 пункта и сега се употребява с поддръжката на 25.1%. Б. Борисов обаче, макар разтърсванията към личността му през последния месец, съумява да резервира персоналния си рейтинг (20.5% позитивно и 55.6% негативно отношение) и поддръжката на болшинството гласоподаватели на ГЕРБ.
При ПП-ДБ отливът е малко под 5 пункта и заемат втората позиция с 20.2%. Динамиката в поддръжката за обединението, както и тази в доверието към водачите ѝ обрисува наклонност към преразпределение на тежестта сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Съотношението сред последователите на партиите, което преди беше мощно в интерес на Политическа партия, все още е доста по-балансирано (около 60:40). Доверието към Хр. Иванов нараства от 14.5% до 16.9% (46.1% недоверие), към А. Атанасов от 8.3% до 11.0% (49.3% недоверие), към Вл. Панев се резервира в границите на 9.8% (39.5% недоверие). Одобрението за водачите на Политическа партия бележи, въпреки и лек спад и все още К. Петков получава 15.9% позитивни против 58.5% негативни оценки, а А. Василев 16.5% позитивни против 53.6% негативни оценки.
„ Възраждане “ резервира трета позиция в желанията на гласоподавателите с поддръжка от 15.4%. Зад партията застават обществените кръгове, които я поддържаха и на вота през април – междинни генерации, от градските центрове със междинен обществен статус. Доверието към К. Костадинов е 15.1%, само че той е измежду водачите регистриращи едни от най-високите равнища на съмнение – 59.6%.
Симпатизантите на Движение за права и свободи са в границите на всекидневно в неизборна конюнктура ниво от 12.6%. Доверието в водача М. Карадайъ е 11.2% против 53.8% съмнение.
Подкрепата за Българска социалистическа партия също е идентична с тази от последните избори – 8.8%, както и утвърждението за водача К. Нинова – 13.1%.
Има Такъв Народ печели евентуалния избор на 4.1% от гласоподавателите, а водачът Сл. Трифонов – 12.5% утвърждение против 51.7% отрицание.
За момента не се обрисува нов важен състезател на политическия терен. Партиите под бариерата не съумяват да привлекат разочарованите, нито да увлекат негласуващите.
Като цяло, серията от предварителни парламентарни избори, рецесиите и трагичните договаряния по съставяне на постоянно държавно управление изчерпиха до най-много търпението на обществото, а готовността за присъединяване в евентуален нов избор продължава да понижава. Топката е в ръцете на ръководещите и от това по какъв начин ще я разиграят зависи поддръжката, с която ще се употребяват в идващите месеци, включително на локалния избор. Ясният сигнал от обществото обаче е, че не е склонно да поддържа „ бранене на резултата “, а чака „ почтено класиране “.
Ранна диагностика на локалните избори
До локалните избори през есента остават малко над три месеца. Поради това е разбираемо както лансирането на претенденти, които да нападат основни кметски постове, по този начин и открояването на някои значими трендове. Националното изследване не е представително за обособените общини, където настройките изискват независими изследвания, само че демонстрира следните присъщи особености:
Силна поляризация по оста „ последователност или смяна в локалната власт “ – 41% от имащите право на глас биха предпочели в тяхната община да продължи да ръководи сегашния кмет, а 49% са за избор на нов. При очертаващата се оспорвана борба на локално ниво жителите на огромните градове показват преобладаващо предпочитание за нови лица в ръководството, до момента в който в по-малките общини благосклонностите са на страната на актуалните кметове. Предизвикателствата пред новите лица са свързани с по-ниската им известност, а пред настоящите кметове – с възможна протестна вълна на втори тур.
Противоречиви са и разбиранията за това дали градоначалникът би трябвало да бъде партиен или самостоятелен претендент. За партиен претендент са 45%, а за самостоятелен политически - 39%. Близък до президента Румен Радев градоначалник биха подкрепили 7% от интервюираните. Което евентуално значи, че в случай че се осъществя хипотезата за президентски претенденти за кметове, те евентуално ще играят като „ самостоятелни “. Политическите претенденти за кметове са желани от симпатизантите на партиите, показани във властта на локално или национално ниво – ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Зад самостоятелните претенденти застават в преобладаващата си част последователите на Има Такъв Народ и Възраждане, а гласоподавателите на Българска социалистическа партия остават поляризирани.
При идните локални избори се обрисуват няколко базови конфликта - сред статукво и смяна, сред партийни и „ самостоятелни “ претенденти. Резултатите ще се вземат решение във всяка една община поотделно, само че могат да се чакат редица оспорвани борби, изходът от които ще има своето отражение и в народен проект.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ