Бюджет 2026: Не правете това вкъщи
Ако едно семейство тегли скъпи бързи заеми, с цел да иде на отмора в Тайланд и да си купи по-голям от купения преди година тв приемник, а не, примерно, за саниране на къщата, ясно е – не го чака положително.
Харченето на несъществуващи пари е проблем. Както за бюджетите на фамилиите, по този начин и за държавния бюджет. Парите назаем са положителни, единствено когато се влагат и водят до по-малко пари назаем в бъдеще, а не до повече.
„ 150.6 млн лева ( 77 млн. евро) дневно е цената на бюджета за 2026 година. 1 ден неплатен отпуск на администрацията пести 8.5 млн. евро ”. Не е малко, нали? Откритието е на икономиста Красен Станчев.
Не бива обаче да слагаме държавните служители под общ знаменател. Без тях не може. Но не трябва и по този начин да фаворизириме някои от тях, че техните заплати да деморализират други, които да утежняват качеството на работата си. Само че тъкмо това се прави.
България решително се трансформира в „ рекордьор “ с най-високи разноски за вътрешен ред и сигурност в Европа. Държавата харчи за полиция, пожарна, затвори и правосъдна система общо 2.6% от Брутният вътрешен продукт през 2023г., което ни подрежда на второ място след Румъния.
Това е резултат както от релативно високо равнище на възнагражденията по отношение на междинните за пазара на труда в страната, по този начин и поради релативно (спрямо населението) висок брой наети в тези системи. След забележителните нараствания на заплатите в тези браншове разноските доближават 3.5% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година – и без да чакаме данните от Евростат за другите страни можем да сме уверени, че сме „ първенец “ в Европа. Това твърди Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система.
През 2025-та парите, които са дадени на Висшия правосъден съвет (онзи, с изтеклия мандат), са близо 85 млн. лв.. Затова заплатите на тези служители гонят 20 000 лв. на месец. И по тази причина те не желаят да си сменят местата с нови членове.
За идната 2026 година същите хора от същия този Висш правосъден съвет желаят да им се платят към този момент не 85, а 96 милиона. И не лв., ами евро. Което към този момент е близо 192 милиона лв.. (б.а. – Цифрите са на стената на доктора по конституционно право юрист и някогашен народен представител Петър Славов).
А дали са си ги заслужили тези пари в случай, че правораздаването в България е на равнището на опазването на здравето в България, на равнището на образованието в България, на равнището на родната полиция и това на родния футбол?
Големият проблем е, че на българина като му пуснеш някой лаф за пудели, пачки, джанки и марули… той незабавно лапа въдичката и по този начин се кефи, че въобще не се усеща по какъв начин в това време му вадят парите от задния джоб старите изпечени джебчии, разяснява анализаторката Роси Михова.
Като цяло ръководещите надуват заплатите в бюджетния бранш с 14.5%, от тях на
чиновниците в бранша на защитата и сигурността с 10.8 %. Повтарят същата неточност от тази година- залагат 35% растеж на доходи от Данък добавена стойност (тази година бяха заложили 33.5%, а те набъбнаха с 16.6 процента). И отново остарелият трик да трансферират дължимите заплащания за общините по капиталовия проект към ББР, с цел да ги изключат от недостига.
„ Освен неистини и псевдо-приходи, друго няма. Вървим към злополука ”, разяснява някогашният зам. министър на финансите Георги Кадиев.
„ Според проектобюджета държавният дълг ще продължи да нараства, достигайки до 10,5 милиарда евро през 2026, което е растеж от цели 20.1%, като дългът ни ще стигне 31.3% от Брутният вътрешен продукт. При Орешарски го бяхме свалили на 12%, в този момент взимаме заеми като луди и ги харчим за заплати, пенсии и касичките на Пеевски. Теменужка е за уволняване, както и цялото държавно управление ”, споделя Кадиев.
Също у нас дефицитът на консолидирания държавен бюджет продължи да нараства внезапно на годишна база до 2,7% от упования Брутният вътрешен продукт към 30 септември. Правителството разчита на втория и третия транш по Плана за възобновяване и резистентност, оценени на над 4.4 милиарда лв., с цел да усъвършенства бюджетния баланс. Само че еврокомисарят Домбровскис посочи, че кандидатстването на България за третото заплащане до края на 2025 година е теоретично допустимо, само че загатна, че приемането му е мощно подозрително.
Размерът на второто заплащане ще бъде по-нисък заради незавършената промяна във връзка с Антикорупционната комисия. Фискалният съвет предизвести, че бюджетният недостиг ще доближи 5,1% от Брутният вътрешен продукт за тази година и като че ли даже и това е оптимистично.
А от кое място пари?
Властта настойчиво отхвърля да прави промени. Разчита на суха пара от Брюксел и от
интернационалните финансови пазари. Нито дума да вземем за пример за доходи от концесии, които вървят към нулиране. Може би тъй като при директния конфликт с частника по-трудно се краде.
За последните три години, а и много години преди този момент, плануваните доходи от концесии в Консолидираната фискална стратегия са замръзнали на към 0,1% от Брутният вътрешен продукт, написа членът на УС на Българска народна банка Любомир Каримански. Въпреки повишаването на стопанската система, макар износа на подземни благосъстояния от България, както и опцията доста огромна част от инфраструктурни обекти да бъдат отдадени на концесии посредством публично-частно партньорство. За 2023 година приходите от концесии са планувани на 0.09% от Брутният вътрешен продукт, 2024 – 0.11%, а 2025-та – 0.1 %.
В бюджета за 2025 година се предлага капитализация на държавните сдружения в размер на към 7.5 милиарда лева (една огромна част към този момент е осъществена), а не се плануват доходи от концесии, които могат да усилят постъпленията на средства в хазната.
И става по този начин, че към този момент не знаем на кой свят сме. А икономическата доктрина споделя: в положение на систематичен бюджетен недостиг сме. Това в прав текст значи, че без значение в каква икономическа среда живеем, страната НЕ може да си овладее разноските.
„ Това е нещо като в положение на хазартна взаимозависимост – харчиш нещо, което го нямаш ”, твърди финансистът Бисер Манолов. Неовладеният систематичен бюджетен недостиг е съвсем сигурната стъпка към навлизането в дългова серпантина, тъкмо както при хазарта – взимат задължения, с цел да се продължи играта ……с предстоящ край – банкрут, акцентира той.
Увеличаването през 2026-та на МРЗ с 10%, на пенсионните осигуровки до 16.8% (това държавните чиновници няма да го почувстват щото са богоизбрани) и на оптималния застрахователен приход с 11% е огромна нелепост при съществуване на систематичен недостиг в бюджета. Защото структурният недостиг финансира политическия популизъм, който прави единствено едно – дълбае дъното.
Не правете това у дома!
