Доц. д-р Даниел Вачков: Ако едно общество не си познава историята, то не може да разпознава и проблемите си
Ако едно общество не си познава историята, то не може да разпознава и проблемите си. Това съобщи пред БГНЕС доц.д-р Даниел Вачков, шеф на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките по време на тържественото отбелязване през днешния ден на 70 годишнината от основаването на института, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Честването стартира с научна конференция на тематика: „ Историческата просвета пред актуалните провокации ” и с документалната галерия „ 70 години живяна история ”. Представят се съществени и систематизирани аспекти от развиването на историческата просвета в България и по света през интервала от края на Втората международна война до през днешния ден. Дискутират се актуалните професионални, политически и обществени провокации, пред които са изправени познанието за предишното и историците като негови специалисти.
Участници във форума са учени както от Института за исторически проучвания, по този начин и от други институти на Българска академия на науките, на СУ „ Св. Климент Охридски ” и други Документалната галерия „ 70 години живяна история ” показва развиването на Института за исторически проучвания в облици и дати от неговите първи стъпки до наши дни.
За тези 70 година българската историческа просвета минава през доста премеждия, като начало - мощно доминирана от политическия императив, който задава тематики и способи на пояснение, продължи доцент Вачков. Но след либерализацията се откриха благоприятни условия да се покаже историческата истина,доколкото можем да се доближим до нея, сподели той. Защото работим с един обект от предишното, който изследваме посредством това, което е останало като следи.
Нашият институт, с изключение на да дава първокласен теоретичен артикул, би трябвало и да дава отпор на псевдонауката, която от време на време е доста нападателна, уточни доцент Вачков. Демократизацията на общественото пространство разрешава на всеки да изрича своето мнение и постоянно виждаме хора, които са отвън гилдията, да се произнасят по проблеми на историята. Другото,което е по-опасно- историята да се използва политически, установи той. Тогава имаме една злонамерена псевдонаука- когато се сервира теза за операция на обществото. Понякога това могат да създадат и професионални историци и, несъмнено, персони от политическите среди, продължи доцент Вачков. Затова би трябвало да се отстояват научните позиции, тъй като в случай че едно общество не си познава историята, то не може да разпознава и проблемите си, счита той.
Историята е многоаспектна и от нея могат да се извадят интервали, които удостоверяват тезата, че носим белези, които ни карат да не съумяваме да влезем в крайник с времето, че не на вятъра сме на опашката на страните в Европейски Съюз, които се развиват незадоволително, означи доцент Вачков. От друга страна имаме и други интервали, които можем да използваме като образец и които демонстрират по какъв начин българите съумяваме да преодолеем компликациите и да вървим напред, сподели той.
След Освобождението на България, изключително първото десетилетие на XX век, доста европейски наблюдаващи приказват за България като за „ Българското знамение ”. До Балканските войни се утвърждава мнението, че българите са най-успешно разрастващата се нация на Балканите. Имаме доста примери- въпросът е кои да изберем и на кои да подчертаваме. Смятам, че би трябвало да се обърнем към тези славни страници от историята ни, които ни въодушевяват и ни дават кураж. Докато настоящите ни проблеми не са проблеми на историята, акцентира доцент Вачков. Напускането на страната от младежите, забавянето на стопанската система,демографската рецесия са трудности, които не могат да се решат със средствата на историческата просвета,но можем да окуражим хората като се опрем на достиженията си от предишното, заключи шефът на Института за исторически проучвания. /БГНЕС
Честването стартира с научна конференция на тематика: „ Историческата просвета пред актуалните провокации ” и с документалната галерия „ 70 години живяна история ”. Представят се съществени и систематизирани аспекти от развиването на историческата просвета в България и по света през интервала от края на Втората международна война до през днешния ден. Дискутират се актуалните професионални, политически и обществени провокации, пред които са изправени познанието за предишното и историците като негови специалисти.
Участници във форума са учени както от Института за исторически проучвания, по този начин и от други институти на Българска академия на науките, на СУ „ Св. Климент Охридски ” и други Документалната галерия „ 70 години живяна история ” показва развиването на Института за исторически проучвания в облици и дати от неговите първи стъпки до наши дни.
За тези 70 година българската историческа просвета минава през доста премеждия, като начало - мощно доминирана от политическия императив, който задава тематики и способи на пояснение, продължи доцент Вачков. Но след либерализацията се откриха благоприятни условия да се покаже историческата истина,доколкото можем да се доближим до нея, сподели той. Защото работим с един обект от предишното, който изследваме посредством това, което е останало като следи.
Нашият институт, с изключение на да дава първокласен теоретичен артикул, би трябвало и да дава отпор на псевдонауката, която от време на време е доста нападателна, уточни доцент Вачков. Демократизацията на общественото пространство разрешава на всеки да изрича своето мнение и постоянно виждаме хора, които са отвън гилдията, да се произнасят по проблеми на историята. Другото,което е по-опасно- историята да се използва политически, установи той. Тогава имаме една злонамерена псевдонаука- когато се сервира теза за операция на обществото. Понякога това могат да създадат и професионални историци и, несъмнено, персони от политическите среди, продължи доцент Вачков. Затова би трябвало да се отстояват научните позиции, тъй като в случай че едно общество не си познава историята, то не може да разпознава и проблемите си, счита той.
Историята е многоаспектна и от нея могат да се извадят интервали, които удостоверяват тезата, че носим белези, които ни карат да не съумяваме да влезем в крайник с времето, че не на вятъра сме на опашката на страните в Европейски Съюз, които се развиват незадоволително, означи доцент Вачков. От друга страна имаме и други интервали, които можем да използваме като образец и които демонстрират по какъв начин българите съумяваме да преодолеем компликациите и да вървим напред, сподели той.
След Освобождението на България, изключително първото десетилетие на XX век, доста европейски наблюдаващи приказват за България като за „ Българското знамение ”. До Балканските войни се утвърждава мнението, че българите са най-успешно разрастващата се нация на Балканите. Имаме доста примери- въпросът е кои да изберем и на кои да подчертаваме. Смятам, че би трябвало да се обърнем към тези славни страници от историята ни, които ни въодушевяват и ни дават кураж. Докато настоящите ни проблеми не са проблеми на историята, акцентира доцент Вачков. Напускането на страната от младежите, забавянето на стопанската система,демографската рецесия са трудности, които не могат да се решат със средствата на историческата просвета,но можем да окуражим хората като се опрем на достиженията си от предишното, заключи шефът на Института за исторически проучвания. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ