Ако едно дете не може да пее вярно или да

Ако едно дете не може да пее правилно или да бяга бързо, това не би тормозило никого, само че в случай че има усложнения с четенето и писането, то става обект на насмешки още в началните класове, а по-късно изостава съдбовно в усвояването на материала с придвижване на образованието. Често децата с дислексия се дефинират като „ умни, само че мързеливи ”, „ капризни ”, „ умствено изостанали ” или „ заболели ” от неразбираемо заболяване, което препятства развиването на четенето и писането.

 Статистиката демонстрира, че всяко 10-то дете има друг метод на обработка на информацията. Важно е да се знае, че дислексията не е болест или увреждане, а положение, което оказва въздействие върху развиването на разнообразни области от действието на мозъка като: четене, писане, математически умения и мислене, пространствени ориентации, организационни умения, зрително-моторна съгласуваност, езикова преправка на информация, за сметка на приблизително и над приблизително интелектуално действие, креативен заложби и креативност. Това е заложба.

 Дислексията се назовава още „ Синдром на гениите “. Смята се, че хората с дислексия са изобретателни персони заради другия си вид разбиране и преправка на информация. Човек с дислексия постоянно е със междинна или над междинна просветеност. Той възприема света към себе си по друг метод спрямо останалите, да вземем за пример в картини. Редица известни персони от международната просвета, просвета и политика са имали дислексия. По-известните от тях са: Уинстън Чърчил, Шер, Анди Уърхол, Уолт Дисни, Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсън, Том Крус, Фред Астер, Робин Уилямс, Джон Ленън, Агата Кристи, Пабло Пикасо и други

 Хората с дислексия не вършат идентични неточности. Те вършат, обаче, идентични по смисъл неточности, да вземем за пример дарба да четат дума на една страница, само че на другата не могат да я разпознаят или познават писмената форма на една дума, само че не могат да я разпознаят в гласов тип. Интересно е да се означи, че тези деца са с извънредно бърза мисъл. Те се отегчават да слушат урока в клас, поради бавното поднасяне на информацията. Дислексиците не обичат простаците и ги пренебрегват от своето обграждане. Нивото на разсъдък им го разрешава.

 Във Англия такива деца посещават учебни заведения за гениални деца. Там децата се усъвършенстват към сферата, в която са най-силни. Училището у нас е дебитор на тези деца, защото не им се обезпечава нужното обучение, даже се нарушават правата на децата. Детето не може да покаже капацитета си по образователните ни стратегии. В НАСА във всеки теоретичен отдел наложително се назначава човек с дислексия. Това са хора-изобретатели. Хората с дислексия имат извънредно мощно развито възприятие за правдивост, те са правилни другари за цялостен живот. Сериозните проблеми на тези хора стартират, когато тръгнат на учебно заведение, тъй като не схващат образователния материал по метода, по който им е поднесен. Чисто механически даже текстът на една задача ги затруднява самите те да си го обяснят. Детето е надарено и усеща своята заложба, само че за жалост, нито родителят, нито учителят са готови за нея.

Повече информация дава най-хубавия ни специалист по тематиката - проф. доктор Ваня Матанова, ръководител на Българската асоциация по дислексия и на Българската асоциация по клинична и консултативна логика на психиката.

Какво съставлява дислексията?

 Дислексията не е болест, а положение което се характеризира с особености в преработката на информацията, която постъпва през другите сензорни канали. Тези особености на преработката на информацията са свързани с когнитивните и езикови качества на детето и се демонстрират най-много като компликации в придобиването на просветеност, в преодоляването на главните учебни умения – четене, писане, броене, пространствена и времева ориентировка и други Поради прекарването на крах в преодоляването на тези умения, децата постоянно са обект на подбив и укори заради невъзможността да покрият предстоящите за възрастта умения. Това постоянно предизвика появяването на прочувствени разстройства и поведенчески нарушавания. Такива деца са със съхранен разсъдък и добър капацитет, който остава неразгърнат при неналичието на съответна профилирана помощ и поддръжка както за самото дете, по този начин и за фамилията и учителите.

Как може да се разпознае тя при децата?

 Основните признаци на дислексията ясно могат да бъдат видяни в учебна възраст, само че съществуват редица особености още в предучилищна възраст. Тези особености касаят моторното, когнитивното и езиково развиване. Често децата, които развиват дислексия са с недостиг на вниманието, закъсняло моторно и езиково развиване, нарушена съгласуваност и намалена умелост, компликации в пространствената, времева и ляво-дясна ориентировка и други Много постоянно тези признаци се разпознават като незрялост, обусловена от възрастта. Това схващане отсрочва диагностицирането и забавя профилираните интервенции.

Как може да се помогне на дете с дислексия?

 Помощта изисква профилирани интервенции, провеждани от експерти, подготвени за работа с дислексия. Това могат да бъдат психолози, логопеди, клинични обществени служащи и други експерти от помагащи специалности. Основна неточност, която се позволява при работата с тези деца е обвързвана с недоумение на механизма за придобиване на тези умения. Усвояването на писмената форма на речта е допустимо при несъмнено равнище на когнитивно и езиково действие. Т.е. четенето не се учи с четене, а писането не се научава с писане. Това е най-често употребяваната тактика както от учители, по този начин и от родители - „ Ако не можеш да четеш, би трябвало повече да четеш! “ Това в допълнение травмира така и така травмираните деца, постоянно неправилно етикетирани като глупави, мързеливи или невъзпитани. Поради оказвания напън върху тях от страна на учебното заведение и родителите, те развиват противопоставящо държание, прочувствени и поведенчески нарушавания и реагират отрицателно на всичко обвързвано с учене и научаване. Това оформя картината на едно неуспяващо и нещастно дете.

Какво е недостиг на вниманието?

Вниманието е базов психологичен развой и обезпечава избирателността и насочеността на всички психологични процеси. Дефицитът на внимание се показва в неспособност за концентриране и дълготрайно осъществяване на структурирани задания и действия, които са отвън ползите на детето. Налице е нарушаване на селективното внимание, което разрешава съответен отговор на характерни сигнали, нарушаване на разпределяемостта на вниманието, осигуряваща осъществяването на няколко интервенции по едно и също време, нарушаване в обсега на вниманието, което се отразява на способността за „ обгръщане “ на няколко обекта по едно и също време, нарушаване на превключваемостта от една задача на друга и така нататък Налице е и нараснала отвлекаемост и заплеснатост към странични тласъци, изключително в случай че тези тласъци са ярки и забавни.

Има ли позитиви, които носи дислексията?

 Много от децата с дислексия обезщетително развиват качества и креативност, най-много заради особеностите на усещането и обработката на информацията. Много от тях са с живописен вид мислене и се осъществят в специалности изискващи креативност, построяват тактики отвън общоприетите и демонстрират нетрадиционен метод на мислене и взимане на решение. Според мен консолидираното на този аспект на творчеството ще способства за публичното и групово човешко развиване.

Инфо: www.novini.bg