От КНСБ настояха за ръст на доходите за всички работещи в бюджетната сфера с 10%
Ако една или няколко години по изключение не се съблюдава 3-процентният недостиг, това единствено по себе си не води до нарушение на дълготрайната фискална вероятност пред страната ни. Такава е позицията на КНСБ, показана по време на конференция от президента за конфедерацията Пламен Димитров. Той акцентира, че България съумява да съблюдава и условието за 60% дълг от брутния вътрешен артикул.
От КНСБ настояха за растеж на приходите за всички работещи в бюджетната сфера с 10% от 1 юли т.г., като задачата е компенсиране на прогнозната инфлация до края на актуалната календарна година.
Сред другите претенции са 524 млн. лева за поддържане на междинната заплата за педагогическите експерти на 125% от междинната работна заплата за страната, според подписания Колективен трудов контракт. Конфедерацията отбелязва и нуждата от 248 млн. лева за компенсиране на инфлацията от последните две години за всички министерства и ведомства. 850 лева минимална работна заплата от 1 юли също остава искане на КНСБ.
От КНСБ настояха за растеж на приходите за всички работещи в бюджетната сфера с 10% от 1 юли т.г., като задачата е компенсиране на прогнозната инфлация до края на актуалната календарна година.
Сред другите претенции са 524 млн. лева за поддържане на междинната заплата за педагогическите експерти на 125% от междинната работна заплата за страната, според подписания Колективен трудов контракт. Конфедерацията отбелязва и нуждата от 248 млн. лева за компенсиране на инфлацията от последните две години за всички министерства и ведомства. 850 лева минимална работна заплата от 1 юли също остава искане на КНСБ.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ