Спомени от соца: Таен магазин в склада на магазина – с дефицитни стоки и само за приятели
Ако един млад българин желае да разбере по какъв начин са живели неговите родители и техните родители преди 1989 година, несъмнено ще изпадне в шизофренично положение.
Едни пишат ни убеждават, че магазините били празни.
Други – че имало всичко.
И едните, и другите ползват фотоси.
В рубриката на пловдивската телевизия „ Запомнете Пловдив 2024 “ продължаваме да вървим по следите на носталгията. И търсим истината измежду многото неистини.
За следващ път се опитахме да напишем няколко страници от пловдивската история благодарение на хората, които са били очевидци и участници в събитията от този интервал. Става дума за времето на недостига. Когато невидима ръка „ пускаше “ и спираше една или друга стока. Когато висенето на опашки с часове си беше част от всекидневието.
Другата позиция е, че в магазините имало всичко. Че било на ниска цена. Че храните били качествени – а не като сегашните. Че хлябът, колбасът и доматите си имали несравним усет. И тъй наречените
Не можем да отхвърляме всичко, изречено от носталгиците. Много българи откровено се трудеха да изпълнят магазините с от ден на ден и по-качествени артикули. Но държавната благосъстоятелност и неналичието на действителен пазар и в производството, и в търговията неизбежно водеха до недостиг.
Има и неумишлени фалшификации. Например – разгласява се фотография на цялостен магазин с надпис: „ Ето по какъв начин магазините по времето на бай Тошо бяха цялостни! “ А като се вгледа човек, ще види, че има цели лавици с подредени бутилки оцет и нищо друго.
Едно време фотоси на цялостни със стока магазини се показваха във вестниците и в пропагандните табла, които се изготвяха от Центровете за фотопропаганда. Техните фрагменти преди всяко снимане аранжираха витрините и щандовете по този начин, че да се заблудят хората. Е, тогава съвременниците мъчно можеха да бъдат излъгани, само че в този момент, след толкоз години, има и такива, които имат вяра на видяното.
Обадиха се доста хора – някои ни писаха преди и след предаването. В блога 3nai.blog.bg може да намерите доста забавните и правилни разкази на арх. Олег Каразпрянов.
Ето някои мнения:.
ЕМЕЛКА
„ Записах се и чаках към година реда си за пъстър тв приемник „ Велико Търново “, както и за секционна библиотека, пералня и холова гарнитура – по този начин ги назоваха тогава. Но пък си купувах на съвсем без пари облекла и обувки от детските магазини, тъй като №42 – най-големият за тях ме устройваше идеално.
На един пътуващ панаир в Козлодуй се снабдих с ударна бормашина и си я окомплектовах с бургии видия, тъй като и това нямаше, та си пробих дупки за корнизите без да се апелирам на някого. Припомни ми много неща – какъв брой щастлива бях когато си открих комплект дребни китайски длета, тъй като се занимавах като занимание с изобразяване и дърворезба дребна пластика.. “.
Боян Ранделов описа по какъв начин сме се добирали до по-добри артикули с връзки. Или с дребни неистини.
Отишъл да търси риба в тъй наречените Малки хали. И излъгал, че тази вечер чака посетител – самият Лало Рашев – началник на веригата магазини за риба. И получил 4 скумрии от най-високо качество.
Бай Кольо от село Градина описа по какъв начин е търсил аварийни авточасти и гуми. „ Приключенията на Баш Майстора “ от фамозната кино поредност не могат да се мерят с моите “ – заключи гордо той.
Друг разказа по какъв начин се е добрал до дефицитната автоматизирана пералня Перла 04. Тъй като цялата социалистическа стопанска система не можеше да създаде автоматизирана пералня, ние я „ откраднахме “ от югославски първообраз. А югославяните бяха прекопирали пералнята от италианците…
В складовете на доста магазини имаше успореден скришен магазин – единствено за дефицитни артикули за другари.
По празниците и панаирите пускаха също дефицитни артикули. За малко, само че хората знаеха и чакаха.
Имаше ведомствени магазини и барчета – за наши хора. Там можеха да се намерят „ Пияни вишни “ – примерно.
Гълъб Костадиннов описа за ведомствения магазин в Месокомбината, където пускаха единствено за личния състав наденици, кайма и пушени ребра.
В огромните градове пък имаше „ показни магазини “, където само имаше лимони съвсем цяла година, само че на двойни цени. И домати, и краставици през зимата.
През годините на „ бай Тошо “ имаше интервали, когато се живееше по-нормално, само че и такива, когато магазините – изключително за хранителни артикули – се изпразваха.
Най-вече липсваха артикули, които страната ни купуваше против долари, а доларите не доближиха. Например цитруси, маслини, зехтин, първокласен шоколад, дънки…
Неизвестно по какви аргументи на моменти изчезваха олиото, аленият пипер, чесънът, лещата. Агнешко месо пускаха май единствено за Първи май. Опашките бяха незабравими.
От дистанцията на времето доста неща наподобяват по-различно. И никакви фалшификации не могат да ни заблудят.
Днес има всичко. Това е хубаво. Изчезна обаче насладата, която ни обземаше, когато се добирахме до нещо дефицитно. Нещо “вносничко “. Нещо, за което сме чакали години. Или сме намерили връзка…
Ех, минало незабравимо…
