От какво е направена нашата Вселена?
Ако един извънземен разсъдък от паралелна галактика посети нашата, има огромна възможност даже да не забележи, че съществуваме.
В някакъв смисъл това е явно: Вселената е голяма, а нашата планета е дребна, бледа синя точка. Но има опция извънземните да не виждат даже звездите, и планетите, които обикалят към тях. Могат даже да пропуснат големите облаци от галактически прахуляк, които се носят в пространството.
Всички тези познати неща съставляват единствено дребна част от материята в нашата Вселена. Останалото е нещо друго – материал, който никой на Земята в никакъв случай не е виждал.
Поради липса на по-добро име, физиците назовават това вещество „ тъмна материя “ . Ако го нямаше, галактиките щяха да се разлетят слепешката. Никой не знае какво тъкмо съставлява, само че физиците от дълго време са по следите му.
Всичко, което виждаме към себе си, от личното ни тяло до планетата, която обитаваме, е направено от атоми. Те от своя страна са формирани от по-малки частици, протони и неутрони, доста от които могат да бъдат разрушени на още по-малки.
В началото на ХХ век, когато физиците разкриват състава на атомите, е изглеждало, че сме на път да разберем основата на цялата материя във Вселената. Но през 1933 година швийцарският астроном Фриц Цвики развива аргумента, че по-голямата част от Вселената е направена от нещо напълно друго.
Материята, която може да се следи в избран куп галактики, не е задоволителна, с цел да дава отговор за силата на гравитацията , която ги държи дружно, открива той.
Галактиките, които Цвики следи, също така се въртят толкоз бързо, че би трябвало да се разлетят и разпилян по всички краища на Вселената, изяснява Ричард Маси от Университета Дърам във Англия за BBC Earth. Всяка вселена е като въртележка, която се върти толкоз бързо, че може да изхвърли всички, които се возят на нея.
Цвики осъзнава, че би трябвало да има нещо друго, което не може да се следи директно, само че има задоволително мощно гравитационно притегляне, с цел да държи всичко дружно. Той назовава това „ тъмна материя “. По това време обаче го считат за ексцентрик и не взимат теорията му насериозно. Трудът му общо взето потъва в давност до седемдесетте години на ХХ век, когато астрономът Вера Рубин открива, че околните галактики не се въртят по „ верния “ метод.
