А ако можеха акварелите на Щъркелов да оцветят и някогашния му дом в София
„ Ако един ден България изчезне, можем да я възстановим по акварелите на Константин Щъркелов ”, споделя близкият другар на художника Григор Василев. За думите се сещаме, минавайки около къщата, в която именития художник-пейзажист е живял. Намира се на номер 3 на едноименната улица в столицата, споделя кореспондент на БГНЕС.
Сградата на столичната улица „ К. Щъркелов ” № 3.
За жал гледайки двуетажната постройка с тухлена фасада и кафяви керемиди, които все едно са тръгнали на разходка, не виждаме хубостта на природата или искреността, която е присъща за творбите на Щъркелов. Родна реалност, присъща за редица здания, населявани или благосъстоятелност на значими за културната и историческата ни памет, които тънат в давност и постоянно в съсипия.
На комина на къщата е " кацнал " и един щъркел.
БГНЕС напомня, че Константин Георгиев Щъркелов, роден през март 1889 година е занаятчия на акварела, подрежда се в първата редица на нашите най-големи художници. В годините до 1944 година той има доста независими изложения, употребява се с огромна популярност. Част от неговите акварели са купени от цар Фердинанд I /1887-1918 г./.
След комунистическия прелом от 9 септември неговият живот се трансформира съществено. Щъркелов освен е изключен от Съюза на българските художници, репресиран е и даже влиза в пандиза за няколко месеца.
През 2020 година, по време на първата вълна на коронавирус пандемията, Софийската градска художествена изложба отвари порти с галерия, отдадена на 130 години от рождението на художника.
Именно тази галерия „ Самотникът друмник ” сподели и бохемското лице на Щъркелов, който е имал доста другари от най-различни области на изкуството, обичал да пее и да написа лирика, само че също по този начин и облика му на уединен друмник, който обикаля цяла България, рисува планини, реки, езера и долини.
Центърът на изкуството на Щъркелов е природата. Тя стои в сърцето му. От неговите произведения лъха откровеност.
За страдание, след Втората международна война /1939-1944 г./ ориста на Константин Щъркелов се трансформира. Той е прекършен, а творбите му се изсушават. По това време към този момент се изискват напълно други неща от художниците, не се гледа с положително око на пейзажа, а композициите в възхвала на партията и трудовия народ не са в сърцето на огромния български акварелист. /БГНЕС
Сградата на столичната улица „ К. Щъркелов ” № 3.
За жал гледайки двуетажната постройка с тухлена фасада и кафяви керемиди, които все едно са тръгнали на разходка, не виждаме хубостта на природата или искреността, която е присъща за творбите на Щъркелов. Родна реалност, присъща за редица здания, населявани или благосъстоятелност на значими за културната и историческата ни памет, които тънат в давност и постоянно в съсипия.
На комина на къщата е " кацнал " и един щъркел.
БГНЕС напомня, че Константин Георгиев Щъркелов, роден през март 1889 година е занаятчия на акварела, подрежда се в първата редица на нашите най-големи художници. В годините до 1944 година той има доста независими изложения, употребява се с огромна популярност. Част от неговите акварели са купени от цар Фердинанд I /1887-1918 г./.
След комунистическия прелом от 9 септември неговият живот се трансформира съществено. Щъркелов освен е изключен от Съюза на българските художници, репресиран е и даже влиза в пандиза за няколко месеца.
През 2020 година, по време на първата вълна на коронавирус пандемията, Софийската градска художествена изложба отвари порти с галерия, отдадена на 130 години от рождението на художника.
Именно тази галерия „ Самотникът друмник ” сподели и бохемското лице на Щъркелов, който е имал доста другари от най-различни области на изкуството, обичал да пее и да написа лирика, само че също по този начин и облика му на уединен друмник, който обикаля цяла България, рисува планини, реки, езера и долини.
Центърът на изкуството на Щъркелов е природата. Тя стои в сърцето му. От неговите произведения лъха откровеност.
За страдание, след Втората международна война /1939-1944 г./ ориста на Константин Щъркелов се трансформира. Той е прекършен, а творбите му се изсушават. По това време към този момент се изискват напълно други неща от художниците, не се гледа с положително око на пейзажа, а композициите в възхвала на партията и трудовия народ не са в сърцето на огромния български акварелист. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ