Лопе де Вега: Който не почука на сърцето, напразно чука на вратата.
Ако е казано добре, то не е ли все едно на какъв език?
Да се скрият любовта, парите и грижите е невероятно: любовта – тъй като приказва с очите; парите – тъй като те се издават от разкоша на този, който ги има; грижите – тъй като са написани на челото на индивида.
За да се украсят свежите утринни рози, задоволителна е единствено росата.
Когато обичаме, ние губим зрението си.
Който не почука на сърцето, на вятъра чука на вратата.
Крайната диаметралност на любовта не е раздялата, нито ревността, нито забравата, нито користта, а кавгата.
Любовта има скришен ключ към вратата на ревността.
На несгоди могат да ни обрекат събитията, на обич се обричаме сами.
Най-важното предписание за изкуството гласи, че то не може да подражава на нищо друго с изключение на на истината.
Нима престижът на споделилия е по-значителен от казаното от него?
Нищо не усилва любовта по този начин, както непреодолимите трудности.
Повярвайте ми, симптом на мъдреца е великодушната давност.
Понякога упоритостта сама не знае какво тъкмо желае.
Раздразнението не схваща от полунюанси.
Уважението към дамата е дълг, на който всеки почтен човек е задължен да се подчинява от рождение. Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ




