Учени потвърждават, че маймуните не могат да напишат произведенията на Шекспир – няма да стигне времето
Ако задоволителен брой маймуни седнат пред задоволително пишещи машини и им се даде задоволително време, в последна сметка инцидентното им боричкане ще възпроизведе творбите на Шекспир.
Така твърди Теоремата за безкрайните маймуни – умствен опит, който преглежда опцията натрупването на инцидентни събития в последна сметка да докара до нещо свястно и значимо. Никой не чака, че група дребни космати примати ще основат лирика, която ще възпее душата… и съгласно ново проучване това в действителност е тъкмо по този начин.
Математиците Стивън Уудкок и Джей Фалета от Технологичния университет в Сидни, Австралия, са пресметнали нещата и са открили, че през целия хипотетичен живот на Вселената няма да има задоволително време, с цел да могат маймуните инцидентно да изковат поредност от натискания на клавишите, която да подхожда на Хамлет.
„ Теоремата за безкрайните маймуни преглежда единствено безкрайния лимит, при който има или безконечен брой маймуни, или безконечен интервал от време, през който маймуните се трудят “, изяснява Уудкок. „ Решихме да разгледаме вероятността даден низ от букви да бъде набран от краен брой маймуни в границите на краен интервал от време, подобаващ на оценките за продължителността на живота на нашата Вселена. “
Нови калкулации демонстрират, че времето във Вселената не е задоволително, с цел да се случи хипотетичното инцидентно събитие, при което маймуна написа Шекспир. Проведени са опити за инспекция валидността на теоремата, само че не толкоз известна е теоремата за крайните маймуни, при която броят на маймуните и времето са лимитирани. Това в по-голяма степен подхожда на обстановката в действителния свят, където се чака и маймуните, и времето в последна сметка да свършат.
Изчисленията се основават на друг брой „ маймуни “ – сред 1 и 200 000 – почти толкоз, колкото е сегашната международна популация на шимпанзетата – пред клавиатури с друг брой клавиши, които пишат с по един удар в секунда в продължение на една гугол година – почти времето, до момента в който Вселената претърпи топлинна гибел, което би поставило ефикасен и финален завършек на всяко маймунско писане.
Чрез смяна на тези променливи те съумяха да създадат калкулации какъв брой време ще отнеме основаването на другите творби в границите на разнообразни периоди. Резултатите не са многообещаващи за почитателите на Барда.
Едно шимпанзе, което написа на 30-клавишна клавиатура, има 5 % късмет да измисли думата „ банани “ в границите на личния си живот.
Възпроизвеждането на цялото произведение на Шекспир с 884 647 думи от 200 000 шимпанзета за една година? Това просто няма да се случи. Вероятността е 6.4 x 10-7448254 – може и да е нула.
Всъщност ще бъдем изключителни късметлии, в случай че просто получим целия текст от ~ 1800 думи на детската книга „ Любопитният Джордж “ до края на Вселената. Изчисленията на екипа демонстрират, че вероятността за това е 6.4 x 10-15043.
Според откривателите това изобретение дефинира теоремата като абсурд, наред с други, при които безкрайният и крайният сюжет имат директно противоречащи си резултати. Сред тях са парадоксът от Санкт Петербург, отнасящ се до безкрайните награди в игра на шанса, в която никой не би платил, с цел да участва; парадоксът на дихотомията на Зенон, който допуска, че обект, изминаващ безкрайни елементи от разстояние, в никакъв случай не може да стигне до местоназначението си; и парадоксът на Рос-Литлууд, който допуска, че една чаша може да бъде напълнена с безконечен брой топчета.
Нито един от тези сюжети не действа в действителния свят; и това, както демонстрират Уудкок и Фалета, се отнася и за Теоремата за безкрайната маймуна.
„ Не е правдоподобно, че даже при вероятно възстановяване на скоростта на писане или увеличение на популацията на шимпанзетата, тези степени могат да бъдат обхванати до степен, при която маймунският труд въобще в миналото ще стане жизнеспособно средство за създаване на писмени творби за освен това от тривиалното “, пишат те в своята публикация.
„ Трябва да стигнем до заключението, че самият Шекспир несъзнателно е дал отговора на въпроса дали маймунският труд може да бъде логичен сурогат на човешките старания като източник на просвета или творчество. Цитирам Хамлет, деяние 3, сцена 3, ред 87: „ Не “. “
