“Локалите“ - огледалото на обществото
Ако до момента не бяхме чували за по този начин наречените „ локали “, то най-малко всички сме ги виждали. „ Това са главно възпитаници от 9 до 12 клас, които са се възприели за освен това от другите. Разпознаваеми са. Обличат се с спортни екипи, глезените им се виждат, носят маратонки от тези грозните, стърчащи откъм гърба, късо подстригани с тясно впити къси елеци. Всичко е черно. “
Прочетете още
Описанието и наименованието на тази група младежи придоби по-широка известност посредством пост в обществените мрежи, в който се се разказват дейностите на младежите и за експанзията, която демонстрират. В поста родителят Милен Димов споделя, че техният наследник също е бил жертва на локали.
Това е тревожно - българските учебни заведения и квартали са изправени пред възходящата експанзия измежду младежи. Тези групировки, които се сплотяват, наричани " локали " , са съставени най-вече от възпитаници сред 14 и 18 години, и те не са просто проблематични компании, а получават чертите на улични банди.
Психолози показват пред TrafficNews комплициран комплекс от фактори като корен на казуса. Един от значителните аспекти е дълготрайното влияние на пандемията от COVID-19 , която остави съществени последствия върху психологичното здраве на младежите. Различни проучвания демонстрират, че равнищата на меланхолия и тревога измежду децата са се удвоили. Клиничният психолог Карина Бялкова отбелязва, че макар че към момента няма задоволително проучвания, които да поддържат солидна доктрина, " няма по какъв начин да няма резултат " откакто подрастващи " прекараха друг стадий от развиването си у дома ". Тя добавя, че резултатът от Коронавирус и изолацията, когато всички са били затворени дружно, в действителност са довели до " ужасно доста междуличностни спорове сред родители ", които са били засвидетелствани от децата.
Друг основен фактор е социално-икономическото неравноправие . В епохата на скъпи маркови облекла и технологии, разликите сред " богати " и " небогати " стават все по-очевидни, което основава злоба и експанзия. Някои деца се причисляват към " локалите " от боязън, търсейки отбрана от тормоз.
Семейната среда също играе основна роля. Според Бялкова държанието на децата значително се дефинира от фамилната среда. Наблюдаваната експанзия е позволена в доста среди. „ Това се случва, тъй като го няма разговора вътре в фамилията, тъй като вътре в фамилията има експанзия “, сподели тя за TrafficNews . Тя показва огромния проблем с домашното принуждение като резултат, който се следи от години.
Психологът Лазар Атмаджов пък вижда скуката като честа причина за експанзия, както и превръщането ѝ в " нормален метод за решение на проблеми " . Той изяснява, че децата, на които им е скучно, постоянно " предизвикат проблемите, т.е. търсят да се заяждат с някого, търсят провокация, търсят някаква сензация, т.е. имат потребност от това да се валидират. Един тип през експанзията споделят „ Аз изявявам себе си и се демонстрирам като водачи като някой, който би трябвало да бъде почитан “.
Според него даже неприятната акомодация към неприятна обществена среда е тип акомодация, където " да си неприятното момче или неприятният човек способства да се откроиш и станеш пример за подражателство, тъй като ти демонстрираш някаква мощ, на която хората се възхищават и може би желаят да наподобяват на теб по този метод ".
Агресията на локалите най-често е ориентирана към по-слабия , защото това понижава риска от конкуренция и неуспех. Атмаджов изяснява, че " доминирането над по-слабите ми подсигурява, че аз ще съумея да се оправя. Тоест аз ще имам в моята глава визията, че аз демонстрирам превъзходство, а другият го деградирам просто на човешко създание, без особени качества " . Той също по този начин показва вродения скотски инстинкт за доминация. В днешно време младежите желаят " тази доминантната роля, която обаче не е по мяра на всеки ", и постоянно демонстрират експанзия, с цел да бъдат чути и да подхранят престижа си.
Желанието да бъдат признати и да си наподобяват води до еднотипно държание измежду нападателните групи. Атмаджов счита, че постоянно това се дължи на " липса или ниска самокритика. Когато аз съм облечен и подражавам държанието на групата, аз ставам конформист " . Той цитира българската сентенция " Ако някой ти каже да се хвърлиш от моста, ще се хвърлиш ли? ", с цел да илюстрира по какъв начин конформистите не обмислят рисковете, защото принадлежността към групата е по-важна. Дори евентуалните жертви от време на време се причисляват към такива групи, с цел да избегнат унижението.
" По-добре да си неприятно признат, в сравнение с въобще да не си признат ", счита той. Хората по-лесно се свързват въз основата на сходството и постоянно реагират по-силно на отрицателното. Атмаджов изяснява, че е " еволюционно е заложено заплахата да притегля повече внимание, в сравнение с нещо хубаво. Това е с цел предпазване и оцеляване ". Също по този начин, в днешно време е съвременно да си " алфа " , даже и без съответните качества, като хората се стремят да натрупат " портфолио с действия, които да му удостоверяват, че е алфа ".
Атмаджов загатва и FOMO (Fear of Missing Out) синдрома, където младите желаят да бъдат постоянно и на всички места, и посредством експанзия могат да привлекат внимание, без значение дали е положително или отрицателно.
Училищната среда постоянно се оказва безсилна пред този проблем заради неналичието на задоволително психолози, неразбираеми правила и опити за " замитане " на споровете. Жертвите постоянно избират да не оповестяват за тормоз, тъй като не имат вяра в помощ от институциите.
Технологиите и медиите също играят значима роля, като насилието в обществените мрежи постоянно се придвижва в действителния живот, а известната просвета романтизира " тежкия " метод на живот.
Решението на казуса изисква обединени старания. Училищата би трябвало да бъдат по-активни в битката с експанзията посредством санкции и стратегии за развиване на прочувствената просветеност . Лазар Атмаджов предлага учебните заведения да употребяват националната статистика за осъществени действия и наложени наказания, защото " децата са по-склонни да имат вяра на нещо, което е потвърдено, в сравнение с нещо, което е казано " . Той също по този начин акцентира значимостта на насърчаването на " прочувствена просветеност, демонстрация на емпатия, демонстрация на асертивност, демонстрация на съдействие " и потреблението на образни способи и прекарвания, като да вземем за пример срещи с хора, които са били наказвани от закона. Той добавя, че " те могат да имат резултат едвам когато са комбинирани, т.е. не може да се наложат наказания и да чакаме, че те ще доведат до боязън, а този страх да докара до разсъдък. Обикновено е належащо да има и подкрепяща среда ".
Родителите би трябвало да бъдат по-внимателни към измененията в държанието на децата си и да не подценяват техните недоволства. Карина Бялкова счита, че единственият метод за справяне с казуса у дома е " работа с родителите ", само че акцентира, че " родителстването е една доста необятна тематика " и доста родители нямат задоволително информация, изключително за психическото развиване на децата. Тя заключава, че всичко опира до " прочувствената просветеност на родителите тогава, когато вкъщи децата вместо принуждение виждат преговаряне, почитание, схващане, изложение, независимост на изложение, тъй като това съвсем не попада в доста фамилни връзки, тогава те копират и тези полезности ".
На въпрос дали родителите би трябвало да бъдат наказвани за неприятно образование, Лазар Атмаджов дава отговор, че това е хипотетично, защото родителят може да е положил всички старания. Той отбелязва, че " тийнейджърството е една преходна възраст, в която младежът е на прага на моралния риск, тъй като той го разбира – „ Аз знам, че това държание ще докара до риск и до последици “. От друга страна обаче са водени и от любопитството – „ Да, де, но въпреки всичко желая и да опитвам ". Той акцентира, че не постоянно фамилията е водещият фактор, защото, отвън дома, децата употребяват други механизми за акомодация.
" Локалите " не са просто няколко неуравновесени младежи, а " огледало на минусите в нашата просветителна система, обществената политика и фамилните модели на образование " . И в случай че не се обърне съществено внимание на това събитие в този момент, следствията може да се окажат необратими.
Прочетете още
Описанието и наименованието на тази група младежи придоби по-широка известност посредством пост в обществените мрежи, в който се се разказват дейностите на младежите и за експанзията, която демонстрират. В поста родителят Милен Димов споделя, че техният наследник също е бил жертва на локали.
Това е тревожно - българските учебни заведения и квартали са изправени пред възходящата експанзия измежду младежи. Тези групировки, които се сплотяват, наричани " локали " , са съставени най-вече от възпитаници сред 14 и 18 години, и те не са просто проблематични компании, а получават чертите на улични банди.
Психолози показват пред TrafficNews комплициран комплекс от фактори като корен на казуса. Един от значителните аспекти е дълготрайното влияние на пандемията от COVID-19 , която остави съществени последствия върху психологичното здраве на младежите. Различни проучвания демонстрират, че равнищата на меланхолия и тревога измежду децата са се удвоили. Клиничният психолог Карина Бялкова отбелязва, че макар че към момента няма задоволително проучвания, които да поддържат солидна доктрина, " няма по какъв начин да няма резултат " откакто подрастващи " прекараха друг стадий от развиването си у дома ". Тя добавя, че резултатът от Коронавирус и изолацията, когато всички са били затворени дружно, в действителност са довели до " ужасно доста междуличностни спорове сред родители ", които са били засвидетелствани от децата.
Друг основен фактор е социално-икономическото неравноправие . В епохата на скъпи маркови облекла и технологии, разликите сред " богати " и " небогати " стават все по-очевидни, което основава злоба и експанзия. Някои деца се причисляват към " локалите " от боязън, търсейки отбрана от тормоз.
Семейната среда също играе основна роля. Според Бялкова държанието на децата значително се дефинира от фамилната среда. Наблюдаваната експанзия е позволена в доста среди. „ Това се случва, тъй като го няма разговора вътре в фамилията, тъй като вътре в фамилията има експанзия “, сподели тя за TrafficNews . Тя показва огромния проблем с домашното принуждение като резултат, който се следи от години.
Психологът Лазар Атмаджов пък вижда скуката като честа причина за експанзия, както и превръщането ѝ в " нормален метод за решение на проблеми " . Той изяснява, че децата, на които им е скучно, постоянно " предизвикат проблемите, т.е. търсят да се заяждат с някого, търсят провокация, търсят някаква сензация, т.е. имат потребност от това да се валидират. Един тип през експанзията споделят „ Аз изявявам себе си и се демонстрирам като водачи като някой, който би трябвало да бъде почитан “.
Според него даже неприятната акомодация към неприятна обществена среда е тип акомодация, където " да си неприятното момче или неприятният човек способства да се откроиш и станеш пример за подражателство, тъй като ти демонстрираш някаква мощ, на която хората се възхищават и може би желаят да наподобяват на теб по този метод ".
Агресията на локалите най-често е ориентирана към по-слабия , защото това понижава риска от конкуренция и неуспех. Атмаджов изяснява, че " доминирането над по-слабите ми подсигурява, че аз ще съумея да се оправя. Тоест аз ще имам в моята глава визията, че аз демонстрирам превъзходство, а другият го деградирам просто на човешко създание, без особени качества " . Той също по този начин показва вродения скотски инстинкт за доминация. В днешно време младежите желаят " тази доминантната роля, която обаче не е по мяра на всеки ", и постоянно демонстрират експанзия, с цел да бъдат чути и да подхранят престижа си.
Желанието да бъдат признати и да си наподобяват води до еднотипно държание измежду нападателните групи. Атмаджов счита, че постоянно това се дължи на " липса или ниска самокритика. Когато аз съм облечен и подражавам държанието на групата, аз ставам конформист " . Той цитира българската сентенция " Ако някой ти каже да се хвърлиш от моста, ще се хвърлиш ли? ", с цел да илюстрира по какъв начин конформистите не обмислят рисковете, защото принадлежността към групата е по-важна. Дори евентуалните жертви от време на време се причисляват към такива групи, с цел да избегнат унижението.
" По-добре да си неприятно признат, в сравнение с въобще да не си признат ", счита той. Хората по-лесно се свързват въз основата на сходството и постоянно реагират по-силно на отрицателното. Атмаджов изяснява, че е " еволюционно е заложено заплахата да притегля повече внимание, в сравнение с нещо хубаво. Това е с цел предпазване и оцеляване ". Също по този начин, в днешно време е съвременно да си " алфа " , даже и без съответните качества, като хората се стремят да натрупат " портфолио с действия, които да му удостоверяват, че е алфа ".
Атмаджов загатва и FOMO (Fear of Missing Out) синдрома, където младите желаят да бъдат постоянно и на всички места, и посредством експанзия могат да привлекат внимание, без значение дали е положително или отрицателно.
Училищната среда постоянно се оказва безсилна пред този проблем заради неналичието на задоволително психолози, неразбираеми правила и опити за " замитане " на споровете. Жертвите постоянно избират да не оповестяват за тормоз, тъй като не имат вяра в помощ от институциите.
Технологиите и медиите също играят значима роля, като насилието в обществените мрежи постоянно се придвижва в действителния живот, а известната просвета романтизира " тежкия " метод на живот.
Решението на казуса изисква обединени старания. Училищата би трябвало да бъдат по-активни в битката с експанзията посредством санкции и стратегии за развиване на прочувствената просветеност . Лазар Атмаджов предлага учебните заведения да употребяват националната статистика за осъществени действия и наложени наказания, защото " децата са по-склонни да имат вяра на нещо, което е потвърдено, в сравнение с нещо, което е казано " . Той също по този начин акцентира значимостта на насърчаването на " прочувствена просветеност, демонстрация на емпатия, демонстрация на асертивност, демонстрация на съдействие " и потреблението на образни способи и прекарвания, като да вземем за пример срещи с хора, които са били наказвани от закона. Той добавя, че " те могат да имат резултат едвам когато са комбинирани, т.е. не може да се наложат наказания и да чакаме, че те ще доведат до боязън, а този страх да докара до разсъдък. Обикновено е належащо да има и подкрепяща среда ".
Родителите би трябвало да бъдат по-внимателни към измененията в държанието на децата си и да не подценяват техните недоволства. Карина Бялкова счита, че единственият метод за справяне с казуса у дома е " работа с родителите ", само че акцентира, че " родителстването е една доста необятна тематика " и доста родители нямат задоволително информация, изключително за психическото развиване на децата. Тя заключава, че всичко опира до " прочувствената просветеност на родителите тогава, когато вкъщи децата вместо принуждение виждат преговаряне, почитание, схващане, изложение, независимост на изложение, тъй като това съвсем не попада в доста фамилни връзки, тогава те копират и тези полезности ".
На въпрос дали родителите би трябвало да бъдат наказвани за неприятно образование, Лазар Атмаджов дава отговор, че това е хипотетично, защото родителят може да е положил всички старания. Той отбелязва, че " тийнейджърството е една преходна възраст, в която младежът е на прага на моралния риск, тъй като той го разбира – „ Аз знам, че това държание ще докара до риск и до последици “. От друга страна обаче са водени и от любопитството – „ Да, де, но въпреки всичко желая и да опитвам ". Той акцентира, че не постоянно фамилията е водещият фактор, защото, отвън дома, децата употребяват други механизми за акомодация.
" Локалите " не са просто няколко неуравновесени младежи, а " огледало на минусите в нашата просветителна система, обществената политика и фамилните модели на образование " . И в случай че не се обърне съществено внимание на това събитие в този момент, следствията може да се окажат необратими.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ