Аксаково стана дом на първата момичешка гайдарска група у нас
Ако допреди няколко десетилетия да забележим жена с гайда е било екзотика по нашите ширини, то през днешния ден страната ни към този момент има своята първа напълно момичешка гайдарска група. Това се случва с помощта на Никола Георгиев и неговата Гайдарска школа " Тракия " от град Аксаково, област Варна, съобщи БНР.
Самият той е гайдар от дете. Музиката съпътства фамилията му още преди да се роди, като неговите дядовци и прадядовци също са били гайдари. В края на 2016 година Никола с огромен възторг и обич основава своята школа, в която през днешния ден гайда учат повече от 30 деца и младежи на възраст от 6 до 18 години. " Имаме и по-големи хора на 30+ години, които обичат гайдата и желаят да се занимават с нея " – споделя той пред Радио България. Уникалното за варненската школа е опцията в нея да се образоват и деца в предучилищна възраст.
" Когато ние започвахме, бяхме първата гайдарска школа, която приемаше такива ученици и имахме доста положителни резултати. Всичко стартира поради мощния възторг на едно петгодишно дете, което искаше да свири, само че никоя друга школа в региона не го приемаше. И след мощното гледище от страна на родителите му и когато видях неговото голямо предпочитание, взехме решение да опитаме. Това дете беше опитът, върху който сътворих методиката си на преподаване при най-малките. В началото уроците минаваха повече като игра, с доста импровизации. Вече имам построена методика, разнообразни извършения и тактики, които са премислени и тествани авансово. "
Най-важното е да си отворен към света и изненадите, които той ти сервира. Така един ден, когато дребната сестричка на негов възпитаник показва предпочитание да посещава гайдарската школа на батко си, Никола я приема. След нея идва и последваща госпожица, и последваща. Интересът измежду девойките почнал да се ускорява и един ден Никола на смешка си споделил, че школата му към този момент има цяла група от девойки гайдари. Така, в средата на 2024 година се появява и " Девойко, мари хубава " в осъществяване на джура гайда от Ивелина, Сияна, Сара, Калина, Цветелина и Виктория. Съвременният аранжимент е дело на самия Никола Георгиев. Най-малка в групата е Сияна, единствено на 10 години, а най-голяма е 18-годишната Калина.
Интересът към българския фолклор в обществото ни е все по-голям и от ден на ден девойки протягат ръка към фолклорния инструмент, безапелационен е Никола. Щастлив е, че с модерния прочит на националните ни песни и с превъзмогването на стандарти, като този, че девойките не могат да свирят на гайда, той и възпитаниците му са част от моста сред предишното и сегашното ни. Мост, който ни води към едно по-добро бъдеще за обществото. А шестте девойки към този момент приготвят и идващото си осъществяване – лазарски мелодии в осъществяване на гайди, загатва особено за Радио България техният началник Никола Георгиев.
Гайдата е един от най-характерните национални принадлежности в българския фолклор. Звукът ѝ е добре прочут на Балканите, само че може да бъде открит в мелодии и модерни тълкования на музиканти от редица страни из Европа, Африка през Австралия и даже Близкия изток. У нас съществуват два вида гайди – джура и каба. Каба гайдата е по-голяма по мярка, има по-ниска и мека мелодичност. Характерният й лек екот е кодиран в мелодията на Родопите и е неделим детайл от вълшебството на песни като " Притури се планината " и " Излел е Дельо бунтовник ". Джура гайдата, от своя страна, е по-малка и звучи високо и ясно.
В последните години български майстори съумяват да създават джура гайда и от изкуствени материали, без това да въздейства на качествата й като инструмент, само че я прави доста по-достъпна за владеене и приложимост. Въпреки че живеем в пълноправен свят, постоянно ще чуете изказванието, че гайдата е мъжки инструмент. Факт е, че опитомяването й в красива мелодия изисква физическо изпитание.
Самият той е гайдар от дете. Музиката съпътства фамилията му още преди да се роди, като неговите дядовци и прадядовци също са били гайдари. В края на 2016 година Никола с огромен възторг и обич основава своята школа, в която през днешния ден гайда учат повече от 30 деца и младежи на възраст от 6 до 18 години. " Имаме и по-големи хора на 30+ години, които обичат гайдата и желаят да се занимават с нея " – споделя той пред Радио България. Уникалното за варненската школа е опцията в нея да се образоват и деца в предучилищна възраст.
" Когато ние започвахме, бяхме първата гайдарска школа, която приемаше такива ученици и имахме доста положителни резултати. Всичко стартира поради мощния възторг на едно петгодишно дете, което искаше да свири, само че никоя друга школа в региона не го приемаше. И след мощното гледище от страна на родителите му и когато видях неговото голямо предпочитание, взехме решение да опитаме. Това дете беше опитът, върху който сътворих методиката си на преподаване при най-малките. В началото уроците минаваха повече като игра, с доста импровизации. Вече имам построена методика, разнообразни извършения и тактики, които са премислени и тествани авансово. "
Най-важното е да си отворен към света и изненадите, които той ти сервира. Така един ден, когато дребната сестричка на негов възпитаник показва предпочитание да посещава гайдарската школа на батко си, Никола я приема. След нея идва и последваща госпожица, и последваща. Интересът измежду девойките почнал да се ускорява и един ден Никола на смешка си споделил, че школата му към този момент има цяла група от девойки гайдари. Така, в средата на 2024 година се появява и " Девойко, мари хубава " в осъществяване на джура гайда от Ивелина, Сияна, Сара, Калина, Цветелина и Виктория. Съвременният аранжимент е дело на самия Никола Георгиев. Най-малка в групата е Сияна, единствено на 10 години, а най-голяма е 18-годишната Калина.
Интересът към българския фолклор в обществото ни е все по-голям и от ден на ден девойки протягат ръка към фолклорния инструмент, безапелационен е Никола. Щастлив е, че с модерния прочит на националните ни песни и с превъзмогването на стандарти, като този, че девойките не могат да свирят на гайда, той и възпитаниците му са част от моста сред предишното и сегашното ни. Мост, който ни води към едно по-добро бъдеще за обществото. А шестте девойки към този момент приготвят и идващото си осъществяване – лазарски мелодии в осъществяване на гайди, загатва особено за Радио България техният началник Никола Георгиев.
Гайдата е един от най-характерните национални принадлежности в българския фолклор. Звукът ѝ е добре прочут на Балканите, само че може да бъде открит в мелодии и модерни тълкования на музиканти от редица страни из Европа, Африка през Австралия и даже Близкия изток. У нас съществуват два вида гайди – джура и каба. Каба гайдата е по-голяма по мярка, има по-ниска и мека мелодичност. Характерният й лек екот е кодиран в мелодията на Родопите и е неделим детайл от вълшебството на песни като " Притури се планината " и " Излел е Дельо бунтовник ". Джура гайдата, от своя страна, е по-малка и звучи високо и ясно.
В последните години български майстори съумяват да създават джура гайда и от изкуствени материали, без това да въздейства на качествата й като инструмент, само че я прави доста по-достъпна за владеене и приложимост. Въпреки че живеем в пълноправен свят, постоянно ще чуете изказванието, че гайдата е мъжки инструмент. Факт е, че опитомяването й в красива мелодия изисква физическо изпитание.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ