Захариева: Доходите в България ще достигнат средноевропейските до 10 години
Ако приходите в България продължат да порастват с темповете от предходната година, до десетина години те ще доближат средноевропейските. Тази прогноза направи вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева по време на конгрес за приходите в страните от Западните Балкани, проведен от КНСБ.
Тя напомни, че през предходната година растежът на приходите е над 11.5 на 100, доста по-висок от средноевропейския. По думите на Захариева, в случай че тези темпове се запазят, вероятността е до 10 години да достигнем средноевропейските равнища. Тя обвърза постигнатото в България с европейската вероятност на Западните Балкани, която по думите й ще докара до по-високи приходи в района.
Реформите, които се изискват по пътя на участието, не се вършат единствено поради участието и единствено поради Брюксел, те би трябвало на първо място да се вършат поради жителите, те водят до по-високи приходи, означи Захариева.
По думите й приходите на Балканите към момента изостават, защото ние сме демократични страни единствено от 27 години.
Тя пое ангажимент пред синдикалните представители на страните от Западните Балкани, че поддръжката на българското държавно управление към Западните Балкани няма да завърши с шестте месеца на нашето председателство, а ще е дълготраен приоритет, като задачата е да има на всеки година и половина - две конгрес на високо равнище като идният на 17 май.
Според Екатерина Захариева фокусът към Западните Балкани ще бъде най-голямото достижение на българското председателство. Тя съобщи, че европейската вероятност, благополучието, сигурността и просперитета на Западните Балкани са дълготраен приоритет за България.
Проблемите на работната среда, на приходите, на обезпечаването, на обществената протекция би трябвало да намерят почтено място, съобщи водачът на КНСБ Пламен Димитров. Той уточни, че приходите на Балканите не са доста разнообразни. Нетният междинен приход към декември предходната година в България след облагане е 450 евро, в Сърбия - 456 евро, в Черна гора - 512 евро, в Босна - 440 евро, в Македония - 387 евро, в Косово 457 евро, в Албания - към 300 евро, само в Хърватска и Словения са по-високи към 790-800 евро в Хърватска и много по-нагоре в Словения, означи Пламен Димитров.
Последните данни на КНСБ демонстрират, че междинната работна заплата на Балканите изостава номинално сред 5 и 10 пъти по отношение на старите държави-членки и към 1.8-2.2 пъти по отношение на новите държави-членки.
По отношение на минималната работна заплата, с най-нисък размер са Албания (180,52 евро)и Македония (239,74 евро). На другият полюс е Хърватия с 462 евро. България е с най-ниската минимална заплата в Европейски Съюз - 260,76 евро. За съпоставяне в Люксембург тя е 1999 евро.
Лидерът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов съобщи, че никой не се заблуждава и няма прекомерни упования за времевия небосвод за присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз. По думите му пътят на присъединението няма да е лек и еднопосочен, не би трябвало и да е самоцел, само че би трябвало да се знае, че е от витален интерес за стабилизиране на развиването на района. Нямаме потребност от нови разграничителни линии, а от създаване на мостове - в директния, и в преносния смисъл - от построяването на автомагистрали до обща битка за повишение на приходите и за възстановяване на ситуацията на младежите, сподели синдикалният водач.
Тя напомни, че през предходната година растежът на приходите е над 11.5 на 100, доста по-висок от средноевропейския. По думите на Захариева, в случай че тези темпове се запазят, вероятността е до 10 години да достигнем средноевропейските равнища. Тя обвърза постигнатото в България с европейската вероятност на Западните Балкани, която по думите й ще докара до по-високи приходи в района.
Реформите, които се изискват по пътя на участието, не се вършат единствено поради участието и единствено поради Брюксел, те би трябвало на първо място да се вършат поради жителите, те водят до по-високи приходи, означи Захариева.
По думите й приходите на Балканите към момента изостават, защото ние сме демократични страни единствено от 27 години.
Тя пое ангажимент пред синдикалните представители на страните от Западните Балкани, че поддръжката на българското държавно управление към Западните Балкани няма да завърши с шестте месеца на нашето председателство, а ще е дълготраен приоритет, като задачата е да има на всеки година и половина - две конгрес на високо равнище като идният на 17 май.
Според Екатерина Захариева фокусът към Западните Балкани ще бъде най-голямото достижение на българското председателство. Тя съобщи, че европейската вероятност, благополучието, сигурността и просперитета на Западните Балкани са дълготраен приоритет за България.
Проблемите на работната среда, на приходите, на обезпечаването, на обществената протекция би трябвало да намерят почтено място, съобщи водачът на КНСБ Пламен Димитров. Той уточни, че приходите на Балканите не са доста разнообразни. Нетният междинен приход към декември предходната година в България след облагане е 450 евро, в Сърбия - 456 евро, в Черна гора - 512 евро, в Босна - 440 евро, в Македония - 387 евро, в Косово 457 евро, в Албания - към 300 евро, само в Хърватска и Словения са по-високи към 790-800 евро в Хърватска и много по-нагоре в Словения, означи Пламен Димитров.
Последните данни на КНСБ демонстрират, че междинната работна заплата на Балканите изостава номинално сред 5 и 10 пъти по отношение на старите държави-членки и към 1.8-2.2 пъти по отношение на новите държави-членки.
По отношение на минималната работна заплата, с най-нисък размер са Албания (180,52 евро)и Македония (239,74 евро). На другият полюс е Хърватия с 462 евро. България е с най-ниската минимална заплата в Европейски Съюз - 260,76 евро. За съпоставяне в Люксембург тя е 1999 евро.
Лидерът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов съобщи, че никой не се заблуждава и няма прекомерни упования за времевия небосвод за присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз. По думите му пътят на присъединението няма да е лек и еднопосочен, не би трябвало и да е самоцел, само че би трябвало да се знае, че е от витален интерес за стабилизиране на развиването на района. Нямаме потребност от нови разграничителни линии, а от създаване на мостове - в директния, и в преносния смисъл - от построяването на автомагистрали до обща битка за повишение на приходите и за възстановяване на ситуацията на младежите, сподели синдикалният водач.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ