Политолог: Ако Украйна спре да се сражава, това е краят ѝ
" Ако през днешния ден Русия престане да се бори, това е краят на войната, само че в случай че Украйна спре да се бори, това е краят на Украйна ", споделя известният политолог Иван Кръстев в изявление за Дъждовни води.
Дъждовни води: Кога ще свърши войната съгласно Вас?
Иван Кръстев: Ако някой знае отговора на този въпрос, то сигурно е човек, който не дава изявленията. Русия стартира тази война, само че в случай че деликатно сте слушали речта на президента Путин вероятно ви е направило усещане, че той приказва за една дълга, в никакъв случай не свършваща война. Това ме кара да мисля, че краткотрайно преустановяване на огъня не значи завършек на войната. Ако през днешния ден Русия престане да се бори, това е краят на войната, само че в случай че Украйна спре да се бори, това е краят на Украйна.
Дъждовни води: Напоследък все по-често се приказва за „ Глобалния Изток “, „ Глобалния Запад “ и „ Глобалния Юг “. Руската агитация твърди, че Глобалният Запад е останал самичък против Глобалния Изток в лицето на Русия и Китай, а Глобалният Юг всеобщо подкрепял Глобалния Изток. Така ли е съгласно Вас?
Кръстев: За нас, европейците, тази война е от екзистенциална значимост, за мнозина отвън Европа, тя е просто още една война. Страни като Индия или Бразилия не поддържат Русия, само че това, което ги интересува е не по какъв начин ще свърши войната, а по кое време ще свърши.
Дъждовни води: А Китай?
Кръстев: Позицията на Китай е по-сложна. Ние не знаем дали китайската мирна самодейност отпреди седмица е желанието на Пекин да стане представител на не-Западния свят или това е стъпка към по-активна поддръжка на Русия. Не е загадка, че Москва има голяма потребност от боеприпаси и съветското управление упорито моли Китай да му даде тези боеприпаси. Пекин гледа на тази война през призмата на засилващата се борба със Съединени американски щати, в този смисъл военна поддръжка за Москва значи повече проблеми за Съединени американски щати в Европа, само че такава поддръжка също значи раздор на връзките с Европейски Съюз.
Дъждовни води: А дали войната в действителност консолидира Запада, и особено Европа, както се твърди? Имаше опити за пораждане на някаква нова Европа към Англия, Балтийските страни и Полша, страни като България имат много неуверена политика и неведнъж сменят позицията си. Нещо сходно важи и за Унгария. Консолидират ли се Западът и Европа?
Кръстев: Трябва да разделим нещата: на равнище държавни управления и на равнище публично мнение. На равнище държавни управления консолидацията стартира още от първия ден на войната, а европейските страни направиха неща, които малко на брой биха позволили, че са вероятни. Помислете си: 10 кръга от доста тежки наказания против Русия, доста от които единствено допреди 1 година изглеждаха съвсем немислими. Например - замразяването на активите на Руската централна банка, които се намират в западни банки.
Дъждовни води: А публичното мнение?
Кръстев: Социологическото изследване в 10 страни, което организира Европейският съвет за външна политика при започване на годината, демонстрира нещо значимо: усилва се броят на хората, които мислят, че мирът е вероятен само в случай че Украйна завоюва. През май предходната година такова болшинство имаше единствено измежду поляците, а сега такова е преобладаващото мнение и във Англия, и във Франция. Германия е доста разграничена, само че дано да си напомним, че преди една година преобладаващото болшинство споделяше, че най-важното е войната да свърши. И в други европейски страни следим същата наклонност: нараства броят на хората, които виждат мир само след победа на Украйна. Как да си го разбираем? От проучването се вижда, че работят най-малко три фактора. Едното е, че украинските военни победи от лятото и есента на предходната година убедиха доста повече хора, че украинската победа е допустима. Колко огромна ще е тя, дали ще бъде освободена цялата територия – това е напълно различен диалог. Мнозина от тези, които през май желаеха мир незабавно, мислеха, че Украйна по този начин или другояче е обречена и по-добре войната да свърши в този момент, тъй като другояче ще загинат повече хора. Вторият фактор: имаше голям боязън от „ Путиновата зима “ и от това, че Европа не би могла да издържи без съветски газ. Но комбинацията от държавни политики и по-топла зима трансформира Путиновата зима в дълга „ Шолцова есен “, а страхът на мнозина се оказа непростим. Трето: във всички страни следим внезапно понижаване на страха от нуклеарна война, а той беше изключително мощен в Западна Европа.
Дъждовни води: Защо изчезна страхът?
Кръстев: От една страна стана ясно, че Китай е изрично против това Путин да употребява тактическо нуклеарно оръжие. Видимо е също, че сходно на обстановката в годините на Студената война, съществува работещ информационен канал сред Съединени американски щати и Русия, който понижава риска от крайни дейности.
Дъждовни води: А по какъв начин наподобява публичното мнение в обособените страни и групи от страни?
Кръстев: Мит е, че Европа е разграничена на Изток и Запад във връзка с войната. Че сякаш Изтокът бил подготвен да стои с Украйна до дъно, до момента в който Западът бил доста по-предпазлив и деликатен. Всъщност, в случай че погледнете данните, незабавно ще видите, че самият Изток е извънредно разграничен. Тъкмо в няколко източноевропейски страни поддръжката за Украйна е най-слаба.
Дъждовни води: Например България.
Кръстев: Да, България, Словакия… Между другото, Румъния също е страна, в която желанието мир да бъде подписан незабавно е доста мощно. По скоро разделянето е сред страните от Северна и Източна Европа, които са директни съседи на Русия и които имат вяра, че единствено съветско проваляне може да подсигурява дълготраен мир в Европа. После: страни като Германия и Франция, които също виждат Русия като опасност за Европа, само че не изключват преговори; и страните от Юг и Юго-Изток, които се опасяват повече от дълга война, в сравнение с от съветска инвазия. Но всяка от тези групи има свои особени страхове, тъй като кошмарите в никакъв случай не са общоевропейски, те постоянно са строго национални.
Дъждовни води: Как се е трансформирало публичното мнение в Европа за тази една година?
Кръстев: В Европа се следи консолидация на публичното мнение. В съпоставяне с май предходната година трагично се е нараснал броят на хората, които считат, че може да има дълготраен мир само в случай че Украйна завоюва. Най-силно в тази посока се е трансформирало публичното мнение в Германия.
Дъждовни води: Колко постоянна е поддръжката за Украйна?
Кръстев: Тя е нежна, тъй като зависи от четири фактора, които доста внезапно могат да се трансформират. Най-важният фактор е това, което се случва на фронта: съветски военни победи биха разколебали чувството на европейците, че Украйна може да завоюва. Вторият фактор е чувството за една по-силна Европа. В този смисъл всяка рецесия в една или друга от европейските страни може да повлияе на публичното мнение. Третият фактор, който дефинира публичната поддръжка за Украйна, е политиката на Съединени американски щати в Европа. В този смисъл войната препотвърди тоталната взаимозависимост на Европа от Съединени американски щати, що се отнася до нейната военна сигурност. Така че, в случай че нещо се случи в Съединени американски щати, в случай че има различен президент с друга политика във връзка с Украйна, този вид консолидация, която следим в Европа, надали ще издържи. И последният фактор, който може да разбие европейското единение, е усилването на икономическите страхове на европейците. Което значи, че в дълготраен проект поддръжката за войната ще зависи от това по какъв начин хората се усещат вътре в личните си страни.
Дъждовни води: Нека да поговорим малко и за Русия. Вие чудесно познавате тамошната обстановка. Може ли Русия да се срине – или пък, може би, тя ще срине света, какъвто го познаваме?
Кръстев: Навярно е допустимо и едното, и другото. На този стадий е очевидно едно: огромна част от съветското общество одобри войната, макар че доста от хората по-скоро споделят концепцията „ това не е моята война, само че това е моята страна “. Колкото повече се развива войната, толкоз по-видими стават два изцяло разнообразни процеса. От една страна - постоянно, когато умират толкоз доста хора (а факт е, че Русия губи ужасно доста хора в тази война), майките на тези бойци не могат да разрешат да се каже, че техните синове са починали на вятъра. Така се появява концепцията, че това е значима война, че ние знаем защо умираме. Тази концепция укрепва, колкото повече хора умират. В същото време колкото повече хора умират, толкоз повече майките на тези, които още не са починали, стартират да си задават въпросите „ За какво тъкмо гинат нашите деца? Кога тази война ще свърши? “. Но би трябвало да призная, че в този миг съм доста песимистичен към тезата, че войната ще свърши, тъй като руснаците ще излязат на улицата.
Дъждовни води: Кога ще свърши войната съгласно Вас?
Иван Кръстев: Ако някой знае отговора на този въпрос, то сигурно е човек, който не дава изявленията. Русия стартира тази война, само че в случай че деликатно сте слушали речта на президента Путин вероятно ви е направило усещане, че той приказва за една дълга, в никакъв случай не свършваща война. Това ме кара да мисля, че краткотрайно преустановяване на огъня не значи завършек на войната. Ако през днешния ден Русия престане да се бори, това е краят на войната, само че в случай че Украйна спре да се бори, това е краят на Украйна.
Дъждовни води: Напоследък все по-често се приказва за „ Глобалния Изток “, „ Глобалния Запад “ и „ Глобалния Юг “. Руската агитация твърди, че Глобалният Запад е останал самичък против Глобалния Изток в лицето на Русия и Китай, а Глобалният Юг всеобщо подкрепял Глобалния Изток. Така ли е съгласно Вас?
Кръстев: За нас, европейците, тази война е от екзистенциална значимост, за мнозина отвън Европа, тя е просто още една война. Страни като Индия или Бразилия не поддържат Русия, само че това, което ги интересува е не по какъв начин ще свърши войната, а по кое време ще свърши.
Дъждовни води: А Китай?
Кръстев: Позицията на Китай е по-сложна. Ние не знаем дали китайската мирна самодейност отпреди седмица е желанието на Пекин да стане представител на не-Западния свят или това е стъпка към по-активна поддръжка на Русия. Не е загадка, че Москва има голяма потребност от боеприпаси и съветското управление упорито моли Китай да му даде тези боеприпаси. Пекин гледа на тази война през призмата на засилващата се борба със Съединени американски щати, в този смисъл военна поддръжка за Москва значи повече проблеми за Съединени американски щати в Европа, само че такава поддръжка също значи раздор на връзките с Европейски Съюз.
Дъждовни води: А дали войната в действителност консолидира Запада, и особено Европа, както се твърди? Имаше опити за пораждане на някаква нова Европа към Англия, Балтийските страни и Полша, страни като България имат много неуверена политика и неведнъж сменят позицията си. Нещо сходно важи и за Унгария. Консолидират ли се Западът и Европа?
Кръстев: Трябва да разделим нещата: на равнище държавни управления и на равнище публично мнение. На равнище държавни управления консолидацията стартира още от първия ден на войната, а европейските страни направиха неща, които малко на брой биха позволили, че са вероятни. Помислете си: 10 кръга от доста тежки наказания против Русия, доста от които единствено допреди 1 година изглеждаха съвсем немислими. Например - замразяването на активите на Руската централна банка, които се намират в западни банки.
Дъждовни води: А публичното мнение?
Кръстев: Социологическото изследване в 10 страни, което организира Европейският съвет за външна политика при започване на годината, демонстрира нещо значимо: усилва се броят на хората, които мислят, че мирът е вероятен само в случай че Украйна завоюва. През май предходната година такова болшинство имаше единствено измежду поляците, а сега такова е преобладаващото мнение и във Англия, и във Франция. Германия е доста разграничена, само че дано да си напомним, че преди една година преобладаващото болшинство споделяше, че най-важното е войната да свърши. И в други европейски страни следим същата наклонност: нараства броят на хората, които виждат мир само след победа на Украйна. Как да си го разбираем? От проучването се вижда, че работят най-малко три фактора. Едното е, че украинските военни победи от лятото и есента на предходната година убедиха доста повече хора, че украинската победа е допустима. Колко огромна ще е тя, дали ще бъде освободена цялата територия – това е напълно различен диалог. Мнозина от тези, които през май желаеха мир незабавно, мислеха, че Украйна по този начин или другояче е обречена и по-добре войната да свърши в този момент, тъй като другояче ще загинат повече хора. Вторият фактор: имаше голям боязън от „ Путиновата зима “ и от това, че Европа не би могла да издържи без съветски газ. Но комбинацията от държавни политики и по-топла зима трансформира Путиновата зима в дълга „ Шолцова есен “, а страхът на мнозина се оказа непростим. Трето: във всички страни следим внезапно понижаване на страха от нуклеарна война, а той беше изключително мощен в Западна Европа.
Дъждовни води: Защо изчезна страхът?
Кръстев: От една страна стана ясно, че Китай е изрично против това Путин да употребява тактическо нуклеарно оръжие. Видимо е също, че сходно на обстановката в годините на Студената война, съществува работещ информационен канал сред Съединени американски щати и Русия, който понижава риска от крайни дейности.
Дъждовни води: А по какъв начин наподобява публичното мнение в обособените страни и групи от страни?
Кръстев: Мит е, че Европа е разграничена на Изток и Запад във връзка с войната. Че сякаш Изтокът бил подготвен да стои с Украйна до дъно, до момента в който Западът бил доста по-предпазлив и деликатен. Всъщност, в случай че погледнете данните, незабавно ще видите, че самият Изток е извънредно разграничен. Тъкмо в няколко източноевропейски страни поддръжката за Украйна е най-слаба.
Дъждовни води: Например България.
Кръстев: Да, България, Словакия… Между другото, Румъния също е страна, в която желанието мир да бъде подписан незабавно е доста мощно. По скоро разделянето е сред страните от Северна и Източна Европа, които са директни съседи на Русия и които имат вяра, че единствено съветско проваляне може да подсигурява дълготраен мир в Европа. После: страни като Германия и Франция, които също виждат Русия като опасност за Европа, само че не изключват преговори; и страните от Юг и Юго-Изток, които се опасяват повече от дълга война, в сравнение с от съветска инвазия. Но всяка от тези групи има свои особени страхове, тъй като кошмарите в никакъв случай не са общоевропейски, те постоянно са строго национални.
Дъждовни води: Как се е трансформирало публичното мнение в Европа за тази една година?
Кръстев: В Европа се следи консолидация на публичното мнение. В съпоставяне с май предходната година трагично се е нараснал броят на хората, които считат, че може да има дълготраен мир само в случай че Украйна завоюва. Най-силно в тази посока се е трансформирало публичното мнение в Германия.
Дъждовни води: Колко постоянна е поддръжката за Украйна?
Кръстев: Тя е нежна, тъй като зависи от четири фактора, които доста внезапно могат да се трансформират. Най-важният фактор е това, което се случва на фронта: съветски военни победи биха разколебали чувството на европейците, че Украйна може да завоюва. Вторият фактор е чувството за една по-силна Европа. В този смисъл всяка рецесия в една или друга от европейските страни може да повлияе на публичното мнение. Третият фактор, който дефинира публичната поддръжка за Украйна, е политиката на Съединени американски щати в Европа. В този смисъл войната препотвърди тоталната взаимозависимост на Европа от Съединени американски щати, що се отнася до нейната военна сигурност. Така че, в случай че нещо се случи в Съединени американски щати, в случай че има различен президент с друга политика във връзка с Украйна, този вид консолидация, която следим в Европа, надали ще издържи. И последният фактор, който може да разбие европейското единение, е усилването на икономическите страхове на европейците. Което значи, че в дълготраен проект поддръжката за войната ще зависи от това по какъв начин хората се усещат вътре в личните си страни.
Дъждовни води: Нека да поговорим малко и за Русия. Вие чудесно познавате тамошната обстановка. Може ли Русия да се срине – или пък, може би, тя ще срине света, какъвто го познаваме?
Кръстев: Навярно е допустимо и едното, и другото. На този стадий е очевидно едно: огромна част от съветското общество одобри войната, макар че доста от хората по-скоро споделят концепцията „ това не е моята война, само че това е моята страна “. Колкото повече се развива войната, толкоз по-видими стават два изцяло разнообразни процеса. От една страна - постоянно, когато умират толкоз доста хора (а факт е, че Русия губи ужасно доста хора в тази война), майките на тези бойци не могат да разрешат да се каже, че техните синове са починали на вятъра. Така се появява концепцията, че това е значима война, че ние знаем защо умираме. Тази концепция укрепва, колкото повече хора умират. В същото време колкото повече хора умират, толкоз повече майките на тези, които още не са починали, стартират да си задават въпросите „ За какво тъкмо гинат нашите деца? Кога тази война ще свърши? “. Но би трябвало да призная, че в този миг съм доста песимистичен към тезата, че войната ще свърши, тъй като руснаците ще излязат на улицата.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ