Работодателите категорични: След 10 години няма да има кой да работи, образованието ражда функционално неграмотни
Ако през днешния ден не стартираме решителни промени, след 10 години няма да има кой да работи в България “, съобщи Васил Велев, ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), по време на кръглата маса " Връзката сред образованието и пазара на труда.
Събитието притегли вниманието на над 150 представители на държавни институции, браншови и бизнес организации, образователни заведения, професионални гимназии, частни учебни заведения, районните ръководства по обучение, бизнес организации и синдикати към тревожните данни: близо 50% от учениците отпадат от системата преди да завършат приблизително обучение, а повече от 40% от висшистите работят на позиции, които не изискват висше обучение.
" Вместо да бъде източник на висококвалифицирани фрагменти, България от ден на ден рискува да остане без нужната работна мощ. Това е резултат от систематична липса на връзка сред образованието и потребностите на пазара на труда, която се задълбочава “, добави Велев.
Според Националната карта на висшето обучение университетите постоянно оферират специалности, които не са търсени на пазара на труда. Направления като " Математика “ и " Транспортно строителство “, които генерират експерти с висока добавена стойност, остават едва запълнени – надлежно 19,5% и 16,8% от наличния потенциал. Същевременно, максимален брой студенти се образоват в области като " Социални, икономически и правни науки “, които не са измежду най-търсените от работодателите, и постоянно приключилите остават без работа или заемат позиции за среднисти. Нуждата от механически фрагменти, инженери и здравни експерти остава сериозно висока, като в тези области реализацията е съвсем цялостна – до 95% за медици да вземем за пример.
Българското обучение има потребност от цялостна промяна, посредством която да бъде приспособено към потребностите на стопанската система. Задължително е да се работи върху възстановяване на професионалното обучение, повишение на привлекателността на основни специалности и усилване на присъединяване на бизнеса в основаването на образователните стратегии.
Д-р Илин Димитров - секретар по просвета, обучение и туризъм на Президента на Република България уточни, че " Данните са стряскащи и е неотложно всички
заинтригувани страни да настояваме направените оферти да бъдат взети поради и от това да произтекат решения и незабавни ограничения за промени в просветителната ни система “. Като съществени проблеми той уточни ниския дял на обучение и грижа в ранна детска възраст в България в съпоставяне със междинния за Европейски Съюз, ниското равнище на познавателни и социално-емоционални умения, нужни за учебно заведение, както и слабата връзка сред науката и пазара на труда.
Данните, показани от АИКБ, акцентират трагични дефицити в просветителната система. За последните пет години броят на учениците, получаващи тапия за приблизително обучение, е понижен с 25%, а тези, които избират професионално обучение – с над 50%. От тях над половината са функционално необразовани съгласно последните интернационалните оценки. Резултатите от теста PISA демонстрират, че 54% от българските възпитаници не доближават сериозния най-малко от познания по математика, 53% - по четене и 48% - по естествени науки. Демографският спад в допълнение задълбочава рецесията. През последните три десетилетия броят на новородените е намалял с 34 434 души, а продължаващата емиграция на младежи свива доста броя на учащите. Тази композиция от фактори води до фрапантно понижение на броя на завършващите, което лимитира притока на квалифицирани фрагменти към пазара на труда.
" Образованието би трябвало да се изведе като платформа за обединяване на България от позиция на нейното бъдеще - както на работодателите, по този начин и на обществените сътрудници, на родителите и на цялото ни общество. Трябва да има обща национална стратегия за развиване на образованието, съобразена с пазара на труда. В Министерство на образованието и науката работим за това професионалните паралелки да съставляват 60% от всички паралелки, само че с цел да има деца в тях, би трябвало също да ги популяризираме по-добре като опция за кариерно развиване пред нашите деца и техните родители “ добави проф. доктор Цоков, министър на образованието и науката.
Идентифицирани бяха съществени проблеми в областта на образованието. Сред тях са невисок дял на учениците, завършващи приблизително обучение – към 50%; противоречие сред образованието и потребностите на пазара на труда; потребност от разпространение на професионалното обучение, информация и реклама за неговото значение; остарели способи на преподаване и образователни програми; свръхпредлагане във висшето обучение и демографски срив.
Според Асоциацията демографският спад и неналичието на съответни промени са измежду водещите фактори за задълбочаване на рецесията. Въпреки напъните за адаптиране на просветителните стратегии към потребностите на бизнеса, системата остава незадоволително гъвкава, а финансирането на правилото " парите следват ученика “ не подтиква качеството. Според прогнозите на Агенцията по заетостта през идващите години България ще изпита изострен дефицит на експерти в области като инженерство, строителство и опазване на здравето. Съществуващите просветителни стратегии, насочени основно към теоретични познания, са надалеч от практическите условия на трудовия пазар.
" За страдание, сега ние се намира в една доста остра структурна несъответственост сред това, което търсят работодателите, и това, което се предлага като работна мощ. Искрено имам вяра, че единствено в партньорство можем да търсим решения, тъй като просветителната система и системата на пазара на труда
са толкоз органично свързани, че те не могат да дават независими решения, които да не са свързани, както и не могат да компенсират дефицити, зародили в по-ранен стадий “, уточни Наталия Ефремова, заместник-министър на труда и обществената политика.
Дискусията сложи акцент върху неотложните промени за удължение на главното обучение и дейното присъединяване на бизнеса в ръководството на просветителните стратегии, предлагането на АИКБ за въвеждане на наложителна матура по математика получи цялостна поддръжка от присъстващите. Участниците се сплотиха към нуждата от въвеждането на наложителна матура по математика след дванадесети клас и от рекламирането на обучение по дефицитни специалности - както професионално, по този начин и висше.
Събитието приключи с апел за незабавни дейности от страна на институциите, бизнеса и обществото, с цел да се предотврати задълбочаването на отрицателните трендове и да се построи резистентен мост сред образованието и пазара на труда в България. Беше подчертана нуждата от стратегическо преосмисляне на държавния план-прием както във висшите учебни заведения, по този начин и в междинното професионално обучение. АИКБ предложи незабавни промени:
– Значително понижаване на броя на местата в университетите и поощряване на приема по търсени от работодателите специалности;
– Активно присъединяване на бизнеса в създаването на образователни стратегии и наличие, с цел да се подсигурява, че завършващите са готови за действителните условия на индустрията;
– Въвеждане на къси бакалавърски стратегии от три години за избрани специалности, които да обезпечат бърз преход към пазара на труда;
–Повишаване на привлекателността на професионалното обучение посредством взаимни акции сред институциите и работодателите с фокус върху дуалното образование, което да комбинира доктрина с практическа подготовка.
Кръглата маса се организира в границите на плана BG05SFPR002-1.005-0004 " Комплексен метод за обезпечаване на стимулирани квалифицирани човешки запаси “, съфинансиран от ЕСФ+ посредством Програма " Развитие на човешките запаси 2021 -2027 година “
Събитието притегли вниманието на над 150 представители на държавни институции, браншови и бизнес организации, образователни заведения, професионални гимназии, частни учебни заведения, районните ръководства по обучение, бизнес организации и синдикати към тревожните данни: близо 50% от учениците отпадат от системата преди да завършат приблизително обучение, а повече от 40% от висшистите работят на позиции, които не изискват висше обучение.
" Вместо да бъде източник на висококвалифицирани фрагменти, България от ден на ден рискува да остане без нужната работна мощ. Това е резултат от систематична липса на връзка сред образованието и потребностите на пазара на труда, която се задълбочава “, добави Велев.
Според Националната карта на висшето обучение университетите постоянно оферират специалности, които не са търсени на пазара на труда. Направления като " Математика “ и " Транспортно строителство “, които генерират експерти с висока добавена стойност, остават едва запълнени – надлежно 19,5% и 16,8% от наличния потенциал. Същевременно, максимален брой студенти се образоват в области като " Социални, икономически и правни науки “, които не са измежду най-търсените от работодателите, и постоянно приключилите остават без работа или заемат позиции за среднисти. Нуждата от механически фрагменти, инженери и здравни експерти остава сериозно висока, като в тези области реализацията е съвсем цялостна – до 95% за медици да вземем за пример.
Българското обучение има потребност от цялостна промяна, посредством която да бъде приспособено към потребностите на стопанската система. Задължително е да се работи върху възстановяване на професионалното обучение, повишение на привлекателността на основни специалности и усилване на присъединяване на бизнеса в основаването на образователните стратегии.
Д-р Илин Димитров - секретар по просвета, обучение и туризъм на Президента на Република България уточни, че " Данните са стряскащи и е неотложно всички
заинтригувани страни да настояваме направените оферти да бъдат взети поради и от това да произтекат решения и незабавни ограничения за промени в просветителната ни система “. Като съществени проблеми той уточни ниския дял на обучение и грижа в ранна детска възраст в България в съпоставяне със междинния за Европейски Съюз, ниското равнище на познавателни и социално-емоционални умения, нужни за учебно заведение, както и слабата връзка сред науката и пазара на труда.
Данните, показани от АИКБ, акцентират трагични дефицити в просветителната система. За последните пет години броят на учениците, получаващи тапия за приблизително обучение, е понижен с 25%, а тези, които избират професионално обучение – с над 50%. От тях над половината са функционално необразовани съгласно последните интернационалните оценки. Резултатите от теста PISA демонстрират, че 54% от българските възпитаници не доближават сериозния най-малко от познания по математика, 53% - по четене и 48% - по естествени науки. Демографският спад в допълнение задълбочава рецесията. През последните три десетилетия броят на новородените е намалял с 34 434 души, а продължаващата емиграция на младежи свива доста броя на учащите. Тази композиция от фактори води до фрапантно понижение на броя на завършващите, което лимитира притока на квалифицирани фрагменти към пазара на труда.
" Образованието би трябвало да се изведе като платформа за обединяване на България от позиция на нейното бъдеще - както на работодателите, по този начин и на обществените сътрудници, на родителите и на цялото ни общество. Трябва да има обща национална стратегия за развиване на образованието, съобразена с пазара на труда. В Министерство на образованието и науката работим за това професионалните паралелки да съставляват 60% от всички паралелки, само че с цел да има деца в тях, би трябвало също да ги популяризираме по-добре като опция за кариерно развиване пред нашите деца и техните родители “ добави проф. доктор Цоков, министър на образованието и науката.
Идентифицирани бяха съществени проблеми в областта на образованието. Сред тях са невисок дял на учениците, завършващи приблизително обучение – към 50%; противоречие сред образованието и потребностите на пазара на труда; потребност от разпространение на професионалното обучение, информация и реклама за неговото значение; остарели способи на преподаване и образователни програми; свръхпредлагане във висшето обучение и демографски срив.
Според Асоциацията демографският спад и неналичието на съответни промени са измежду водещите фактори за задълбочаване на рецесията. Въпреки напъните за адаптиране на просветителните стратегии към потребностите на бизнеса, системата остава незадоволително гъвкава, а финансирането на правилото " парите следват ученика “ не подтиква качеството. Според прогнозите на Агенцията по заетостта през идващите години България ще изпита изострен дефицит на експерти в области като инженерство, строителство и опазване на здравето. Съществуващите просветителни стратегии, насочени основно към теоретични познания, са надалеч от практическите условия на трудовия пазар.
" За страдание, сега ние се намира в една доста остра структурна несъответственост сред това, което търсят работодателите, и това, което се предлага като работна мощ. Искрено имам вяра, че единствено в партньорство можем да търсим решения, тъй като просветителната система и системата на пазара на труда
са толкоз органично свързани, че те не могат да дават независими решения, които да не са свързани, както и не могат да компенсират дефицити, зародили в по-ранен стадий “, уточни Наталия Ефремова, заместник-министър на труда и обществената политика.
Дискусията сложи акцент върху неотложните промени за удължение на главното обучение и дейното присъединяване на бизнеса в ръководството на просветителните стратегии, предлагането на АИКБ за въвеждане на наложителна матура по математика получи цялостна поддръжка от присъстващите. Участниците се сплотиха към нуждата от въвеждането на наложителна матура по математика след дванадесети клас и от рекламирането на обучение по дефицитни специалности - както професионално, по този начин и висше.
Събитието приключи с апел за незабавни дейности от страна на институциите, бизнеса и обществото, с цел да се предотврати задълбочаването на отрицателните трендове и да се построи резистентен мост сред образованието и пазара на труда в България. Беше подчертана нуждата от стратегическо преосмисляне на държавния план-прием както във висшите учебни заведения, по този начин и в междинното професионално обучение. АИКБ предложи незабавни промени:
– Значително понижаване на броя на местата в университетите и поощряване на приема по търсени от работодателите специалности;
– Активно присъединяване на бизнеса в създаването на образователни стратегии и наличие, с цел да се подсигурява, че завършващите са готови за действителните условия на индустрията;
– Въвеждане на къси бакалавърски стратегии от три години за избрани специалности, които да обезпечат бърз преход към пазара на труда;
–Повишаване на привлекателността на професионалното обучение посредством взаимни акции сред институциите и работодателите с фокус върху дуалното образование, което да комбинира доктрина с практическа подготовка.
Кръглата маса се организира в границите на плана BG05SFPR002-1.005-0004 " Комплексен метод за обезпечаване на стимулирани квалифицирани човешки запаси “, съфинансиран от ЕСФ+ посредством Програма " Развитие на човешките запаси 2021 -2027 година “
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ