Ако Джендо беше джендър, щяхме, може би, да четем Записки

" Ако Джендо беше джендър, щяхме, може би, да четем „ Записки по истанбулските конвенции ”, мислеше си Финли. Всъщност, мислеше се за Финли. Пък може и да му е сестра, тъй като гълта „ Дегазин ” и други лекарствени гъзории, рекламирани сред турския, индийския и бразилския сапунен сериал. 

Тъй да се рече, Финли, или оня, дето се мислеше за него, продължи да си мисли: " Истанбул, Босфора, гондоли, босфорски гондолиери...Атон ”. Вероятно там – в предишното, някой би следвало да напише и „ История славяноджендърска ”, мечтаеше си Финли, или оня, който се смяташе за него. 

„ Идейки си запъхтяна
вечерта един път,
джендър вир-водица стана
в цъфналата ръж. ” 

Изрецитира Финли. Всъщност Финли се споделяше Пол. От мъжки пол пишеше в персоналната му карта. Откакто обаче Пол не беше сигурен за пола си, взе да се назовава Финли. А не беше сигурен за пола си, тъй като се усещаше жертва на домашно принуждение. Биеше го личната му брачна половинка. Тя беше блага жена – с мустаци, брада и бакенбарди. Вдигнаха женитба, когато самата тя бе приета за жена - жертва на домашно принуждение в Афганистан. Даже лежа в женското крило на РПЦ-Харманли преди да се вземат с Финли, Пол или както там се споделяше описваният тук. 

Брадатата брачна половинка на Финли донесе и чудноват чеиз. Дълго време тя не му даваше да огледа в двата сандъка. Те добродушно си лежаха в мазето на къщата им в едно тополовградско село. Веднъж Пол-Финли надникна скрито в сандъците. Чеизът на нежната му брадата половинка се състоеше от автомати „ Калашников ”, няколко гранатомета и тротилови шашки. Жената на Финли обаче се усети, че й е ровил в чеиза, и тогава мъжът в фамилията за първи път стана жертва на домашно принуждение от брачната половинка си.
Че Финли яде пердах от благоверната си, бързо се разчу в селцето. Местните го съжалиха и го поканиха да пийне с тях в кръчмата. Вместо той, обаче се появи тя. И тях ги би. Те пък не можаха да минат за жертви на домашното принуждение и да попаднат под закрилата на Конвенцията. „ Това нашето е нещо като актуален прочит на „ Под игото ”, но върви като на „ Под дъгата ”, сумтеше един от по-окатите с налети от сълзи очи и цялостна чаша ракия в ръката.

Покрай фамилията на Пол-Финли и сериалите нищо друго не се случваше в селцето. Така изпуснаха новината за двете Кореи, които излизат с единен тим за зимната олимпиада. Докато преговаряли двете страни, един от севернокорейците рекъл на сътрудника си от Юга: „ Предайте се или ще умрем от апетит! ”. Това  обаче не убягна от ушите на  някои хора в България и желаеха референдум под наслов „ Подайте си оставките от Народното събрание, с цел да не умрем от апетит! ”. Ако си мислите, че това е за национална идея, бъркате се. Просто лозунгът бе повдигнат от по-малките и гладни партии, които не съумяха да минат процентчето за субсидийката. На народа не му пукаше, а на Финли, който в действителност се споделяше Пол, също никак не му беше до това. От известно време нежната му брадата половинка го ивреше да отидат до родния на Финли Лондон и да се разходят с огромни раници на гърба по площад „ Трафалгар ”. „ Ама доста жици стърчат от раниците на тая – моята. Пък и за какво по площад „ Трафалгар ”, тя да не е военачалник Владимир Вазов ”, бушуваха обърканите мисли в главата на Финли. Прокрадна му се и концепцията за бракоразвод. Щом жена му обаче разбра, не го би единствено тя, а повика и шаферките от сватбата им. Те бяха все нейни правилни приятелки от ИДИЛ и Ал-Кайда. Голям лобут яде завалията, та дори се наложи да го завиват в овчи кожи. Там му описаха за овчаря Джендо, който нямал нищо общо с джендърите, и за градацията му в поборник за независимост и самостоятелност. „ Щото, свободата, скъпи ми Финли, се намира на върха на копието ”, цитира бай Станчо Мигел де Сервантес. Цитира го, щото го беше чел. За разлика от него внукът му не го беше чел, само че обичаше да заема гражданска позиция. Даже взе участие и в телевизионно предаване-диспут за просвета. Там стана дума и за карикатурата на Илия Бешков. „ Защо Бай Ганьо в действителност умъртви създателя си ”, попита водещият. Последва дълга пауза. Сетне се обади внукът на бай Станчо: „ Щото единият желал въжен превоз, а другият не желал! ”.
Финли изключи тв приемника и потъна в самотата си./Марица