Ако дървото е много хубаво, просто се зазяпвам и не

Ако дървото е доста хубаво, просто се заглеждам и не мога да се откъсна от него. При индивида виждам да не се заглеждам и да резервирам спомен за лицето. Сам се изненадах единствено, че съм написал толкоз стихотворения за дървета през годините. Моята издателка Емилия Миразчийска внезапно видя, че имам доста стихотворения за девета и предложи да ги съберем в една книга. Разбира се, вниманието ми се концентрира върху тематиката и аз започнах да пиша повече за дърветата. Но тези мои  стихотворения за повече за индивидите, в сравнение с за дърветата. Дърветата доста постоянно са знак или наши другари, които ни обкръжават отвред, и с които би трябвало да се отнасяме по човешки.

Това сподели за „ Хоризонт “ проф. Александър Шурбанов. Често същинските дървета са и жертви, уверен е ученият. Борбите за планината са дали тя да носи доходи или да дава въздух за дишане, само че оценката не е еднопосочна, тъй като би трябвало да мисли и за хората, които живеят в бедните краища, показа той.

Но би трябвало да мислим и за това, че всичко, което ни обкръжава, в тази страна е на всички нас и, в случай че го изгубим, ще изгубим и огромна част от себе си. Интересите, стига да не се свеждат до лакомия, същото са част от човешкия живот и не трябва да ги подценяваме. Но, гората е животът на тази планета. Не единствено в българските мащаби, а и в международен мащаб ние непрестанно губим гори, както губим и океана. Губим това, което дава живота на индивида, а  човек не усеща това, тъй като живее нормално в огромни градове, където счита, че всичко идва от контактите, от електрическите уреди, а то идва от горите. Всичко идва от горите и от моретата, а ние забравяме това!

Най-важното е да се резервира природата. Ние сме част от природата! Често си мислим, че сме пазители на природата, само че не сме и това! Ние сме органична част от природата! Когато срежем един чайник на индивида, той към този момент не е същият. Това става всеки ден, за жалост, в актуалния свят

Ако бъдем напълно призматични, да не забравяме, че, за разлика от нас,  дървото вдишва въглероден двуокис, а издишва О2, който ужасно ни би трябвало. Дървото е противоположното, огледално отражение на човек. Или ние сме огледално отражение на дървото?! 

Много се надявах, че когато компютрите завладеят света, ще използваме по-малко хартия, тъй като всичко е на екран. Оказа се, че не е по този начин, а е противоположното. Страшно доста хартия " изяждаме ", а хартията е дървета. Не ми е жалост, че дървото е отишло за книга, тъй като то несъмнено се радва, стига книгата да е добра, само че че дървото е станало документ в някаква канцелария в 22 и екземпляра, които би трябвало да отидат във всяка друга канцелария - това ме мъчи. Там е огромното разхищаване на жива материя!