Защо президентът ни облъчва само с погребални речи?!
Ако човек си сложи за цел да следи обществените речи на президента Румен Радев от встъпването му в служба до момента, ще остане с усещането, че, както споделя народът ни - този човек за тъга е роден или най-малкото е представител на някакво погребално бюро. Поредното доказателство е написаното от него във „ Фейсбук” послучай 10 ноември. Добре, че дружно с вицето му проспаха 30-години от рухването на Берлинската стена предния ден, че кой знае какво щяха да „ сготвят”.
Поредното изказване на президента за енти път звучи като на оплаквачка и подухва на мисълта, че за него евентуално няма нищо хубаво в живота и не умее да се зарадва на нищо. А хубави неща има, стига да имаш очи за тях.
„ Преди 30 години България пое с възторг по нов път. Надеждата за по-добър живот обаче се сблъска с дълбоки обществено-икономически разтърсвания, за които българите заплатиха висока цена. Грабителската приватизация, пренаписването на историята, обезличаването на българската просвета и обичаи са част от явленията, които ни тласнаха към материална и духовна беднотия. Това написа президентът Румен Радев в профила си във ''Фейсбук'' във връзка 10-и ноември. Целият му траурен вик може да видите, в случай че желаете да се подтискате.
Румен Радев: Демокрацията ни буди повече паника, в сравнение с утешение
Ако обаче полагате грижи за духовната си хигиена, недейте! Защото това си е чиста проба операция от тези, с които си служат всички отрицателни хора. Притеснително е обаче, че в обкръжението на генерала комай няма човек, който да му подшушне, че даже единствено поради обстоятелството, че през днешния ден ние и децата ни имаме опция да пътуваме където пожелаем, да учим и работим, където желаеме, е вероятен, заради 10 ноември 1989 година, когато бе комплициран завършек на затворената система, в която живеехме преди този момент.
Разбира се, че има неуместни и некрасиви истини за случилото се през изтеклите 30 години от така наречен нежни революции в страни на Стария континент. Ние тях си ги живеем всеки ден и няма потребност Радев да ни ги навира в очите на всяка празнична дата, с мотив и без мотив. Той обаче съзнателно продължава да манипулира като нонстоп повтаря единствено отрицателното, без да съпоставя с по-лошото, тук-там напряко недъгаво общество, в което живеехме преди 10 ноември. Изглежда просто обича да ненавижда и да насажда маразъм у българите.
Не е правилно, че по време на прехода у нас се е случило „ обезличаването на българската просвета и обичаи “, това стартира много преди измененията и е въпрос на по-дългогодишно струпване. Половинчато и отвлечено разсъждава и за приватизацията и грабежите – кой тъкмо, по какъв начин и за какво я направи, кои държавни управления, кои политици са отговорни по тази причина? И тъй наречените и така нататък
Дикиш не ловят и клишетата му за материална и духовна беднотия – хората с по-дълговременна памет знаят, че нямаше рог на изоблие в този аспект и преди 30 години. Имаше единствено „ кухненска демокрация” – разискване с другари в кухнята на чашка, както обича да се майтапи дисидентът Петко Симеонов, известен държавник, социолог, публицист.
.jpg )
Президентът обича да дъвче онази дъвка за свободата на словото, само че е реалност, че преди три десетилетия сигурно сме щели да сме на 111-то и още по-задно място, в случай че е имало кой да доносничи и реве пред непознатите НПО-та. Ама тогава не са плащали за сходни жалейки. Днес има медии бол, всеки може да си подбере в коя да споделя своята истина, тъй като и преди и в този момент обективността е дефицитна стока.
Въобще всяка дума в изказването на Радев, е груба операция, която наподобява цели да обслужва единствено и само теснопартийни и котерийни ползи на опозицията.
Някак с половин уста, от немай- къде, индивидът от „ Дондуков”2 признава, че: „ България направи своя значим геополитически избор. “ Сигурно, тъй като е натовски военачалник и не е в ползите му, въпреки всичко не е посмял доста да черногледства.
Но ние имаме право да показваме мнението си и да питаме за какво държавният ни глава обича да приказва и написа като от позицията на представител на погребално бюро? Ако щете през днешния ден имаме свободата да го питаме, тъй като имаше 10 ноември 1989 година, преди този момент не беше допустимо. Стара истина е, че демокрацията не ни е дадена един път вечно, трябват всекидневни грижи за нея. От тях зависи какъв живот живеем, а не от черните очила, през които го гледа президентът.
Поредното изказване на президента за енти път звучи като на оплаквачка и подухва на мисълта, че за него евентуално няма нищо хубаво в живота и не умее да се зарадва на нищо. А хубави неща има, стига да имаш очи за тях.
„ Преди 30 години България пое с възторг по нов път. Надеждата за по-добър живот обаче се сблъска с дълбоки обществено-икономически разтърсвания, за които българите заплатиха висока цена. Грабителската приватизация, пренаписването на историята, обезличаването на българската просвета и обичаи са част от явленията, които ни тласнаха към материална и духовна беднотия. Това написа президентът Румен Радев в профила си във ''Фейсбук'' във връзка 10-и ноември. Целият му траурен вик може да видите, в случай че желаете да се подтискате.
Румен Радев: Демокрацията ни буди повече паника, в сравнение с утешение Ако обаче полагате грижи за духовната си хигиена, недейте! Защото това си е чиста проба операция от тези, с които си служат всички отрицателни хора. Притеснително е обаче, че в обкръжението на генерала комай няма човек, който да му подшушне, че даже единствено поради обстоятелството, че през днешния ден ние и децата ни имаме опция да пътуваме където пожелаем, да учим и работим, където желаеме, е вероятен, заради 10 ноември 1989 година, когато бе комплициран завършек на затворената система, в която живеехме преди този момент.
Разбира се, че има неуместни и некрасиви истини за случилото се през изтеклите 30 години от така наречен нежни революции в страни на Стария континент. Ние тях си ги живеем всеки ден и няма потребност Радев да ни ги навира в очите на всяка празнична дата, с мотив и без мотив. Той обаче съзнателно продължава да манипулира като нонстоп повтаря единствено отрицателното, без да съпоставя с по-лошото, тук-там напряко недъгаво общество, в което живеехме преди 10 ноември. Изглежда просто обича да ненавижда и да насажда маразъм у българите.
Не е правилно, че по време на прехода у нас се е случило „ обезличаването на българската просвета и обичаи “, това стартира много преди измененията и е въпрос на по-дългогодишно струпване. Половинчато и отвлечено разсъждава и за приватизацията и грабежите – кой тъкмо, по какъв начин и за какво я направи, кои държавни управления, кои политици са отговорни по тази причина? И тъй наречените и така нататък
Дикиш не ловят и клишетата му за материална и духовна беднотия – хората с по-дълговременна памет знаят, че нямаше рог на изоблие в този аспект и преди 30 години. Имаше единствено „ кухненска демокрация” – разискване с другари в кухнята на чашка, както обича да се майтапи дисидентът Петко Симеонов, известен държавник, социолог, публицист.
Президентът обича да дъвче онази дъвка за свободата на словото, само че е реалност, че преди три десетилетия сигурно сме щели да сме на 111-то и още по-задно място, в случай че е имало кой да доносничи и реве пред непознатите НПО-та. Ама тогава не са плащали за сходни жалейки. Днес има медии бол, всеки може да си подбере в коя да споделя своята истина, тъй като и преди и в този момент обективността е дефицитна стока.
Въобще всяка дума в изказването на Радев, е груба операция, която наподобява цели да обслужва единствено и само теснопартийни и котерийни ползи на опозицията.
Някак с половин уста, от немай- къде, индивидът от „ Дондуков”2 признава, че: „ България направи своя значим геополитически избор. “ Сигурно, тъй като е натовски военачалник и не е в ползите му, въпреки всичко не е посмял доста да черногледства.
Но ние имаме право да показваме мнението си и да питаме за какво държавният ни глава обича да приказва и написа като от позицията на представител на погребално бюро? Ако щете през днешния ден имаме свободата да го питаме, тъй като имаше 10 ноември 1989 година, преди този момент не беше допустимо. Стара истина е, че демокрацията не ни е дадена един път вечно, трябват всекидневни грижи за нея. От тях зависи какъв живот живеем, а не от черните очила, през които го гледа президентът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ