Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да

„ Ако човек не се трансформира, до момента в който е жив, по-добре да не се ражда. Нещастията, които ни се спохождат, не са инцидентни. Няма инцидентни неща. Поради тази причина човек би трябвало да благодари за всичко, което му се случва. Независимо дали е положително, или неприятно. Дали е болест, или страдалчество. Няма значение, значимото е вярваш, че постоянно се намира излаз от лабиринта… Мисля си, че всяка болежка идва, с цел да ни върне в пътя. Какво става с козата, когато не е в пътя? Козарят я вкарва в пътя с пръчката. “

Иван Илиев Балсамаджиев е български артист и артист, роден в Троян на 19 февруари 1953 година. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1977 година След това работи до 1979 година във Видинския трагичен спектакъл. Между 1979 и 1985 се открива на работа в Драматичен спектакъл в Перник. След това работи в спектакъл „ Сълза и смях “ до 1991 година Впоследствие става водещ на редица телевизионни излъчвания като Неделен експрес, Час по всичко, Вариант-М, Фолк късмет, С бъклица и дрян. Издава и книга озаглавена „ Борбата със Злото в мен “. През 2005 година Иван Балсамаджиев схваща, че е болен от рак на стомаха. Отива си на 57 години в София. А ето и няколко негово мъдри слова, които ни завеща.

„ Практикувах 30 години йога, с цел да схвана, че съм тръгнал от краката за главата. Правех асаните доста добре, само че душата ми оставаше мирска – т.е. аз мразех, завиждах, притеснявах се, опасявах се. Докато е трябвало да бъде тъкмо противоположното – да подчиня всичко на Божията воля и оттова нататък асаните да са единствено средство, с което да отправям силата. Защото човек може да стигне до просветлението и сега, в който мие чинии, да вземем за пример. Има една алегория: Перачка на чаршафи на Ганг се обърнала към Буда и го попитала по какъв начин да доближи просветлението. Той й споделил: „ Ами наблюдавай ръцете си, до момента в който переш. “ Т. е. удовлетворението, приемането. Това сякаш е в основата на всичко.

Източните учения са в моето схващане от 14-годишен. И разбрах, че не прочетеното и наученото трансформира, трансформира методът на живот. Стига сме учили и чели, стига сме вярвали на гурута! Буда е споделил: Не вярвай на пророци, не вярвай на написано, не вярвай на учители, не вярвай на постулати, без значение от това, че идват от древността. Провери всичко самичък и се увери, че това е част от истината!

В един миг човек се допира до духовното, без да осъзнава това. Идва втори миг, в който още веднъж се допира до духовното, само че не му се желае това. И най-после идва миг, в който, към този момент докоснал се до духовното, човек желае да се развива, да се трансформира, наблюдавайки себе си и другите.

Не желая да си припомням за минали неща. Поръсвам ги с пепел, с цел да мога да направя същите неточности и идващия път, само че спокоен, тъй като по този начин или другояче към този момент ми се е случвало.
Аз виждам предишното да ме поучава, а бъдещото да не ме плаши. За да ми е добре в сегашното. Във всяка нова обстановка, при всеки зародил проблем, си припомням за нещо отново такова, единствено че от миналото… Но този път одобрявам нещата по-спокойно. Ако бих могъл, съм щял да ги трансформира още тогава. Просто виждам да диференцирам вероятното от невъзможното и достижимото от недостижимото. Така спестявам нерви.

За мен не е значимо да стигна до върха, а да се усещам добре по пътя. Понякога ще спра, с цел да отдъхна и да се насладя на гледката настрана. Няма значение какъв е върхът и къде се намира. Казват, че тибетските шерпи, когато са се изкачвали, са спирали и мълчали по 10-15 минути. После, без да дават пояснение, тръгвали отново. Като ги попитали, те казвали, „ Ние сядаме, с цел да ни настигнат душите “.

Има една истина, която хората над 50 би трябвало да схванат – че всяка заран би трябвало да те заболи по нещо, само че на друго място по тялото. Ако в продължение на една седмица те боли едно и също място – иди се прегледай към този момент. Но даже и тогава благодари, че си жив.
Ако човек не се трансформира, до момента в който е жив, по-добре да не се ражда. Нещастията, които ни се спохождат, не са инцидентни. Няма инцидентни неща. Поради тази причина човек би трябвало да благодари за всичко, което му се случва. Независимо дали е положително, или неприятно. Дали е болест, или страдалчество. Няма значение, значимото е вярваш, че постоянно се намира излаз от лабиринта… Мисля си, че всяка болежка идва, с цел да ни върне в пътя. Какво става с козата, когато не е в пътя? Козарят я вкарва в пътя с пръчката.

Време е към този момент българинът да си каже: „ Аз съм си отговорен, а не другите. “ Време е да се одобри подобен, какъвто е, да си елементарни, с цел да може по-лесно да елементарни и на другите и по този начин да заживеят дружно.

Човек би трябвало да бъде открит във всеки миг и във всяка обстановка, без значение дали е претърпяна към този момент, или не. Най-важното в човешкия живот е смирението. Най-големият камшик е страхът. Той е в основата на всеки грях: лакомия, злоба и ненавист. Защото какво е алчността – боязън от това да не останеш гладен. А какво е завистта – боязън от това, че някой съумява, а ти – не. Ами омразата какво е – боязън някой не получи това, което смяташ, че се поставя на теб.

Болните упоритости раждат пристрастеностите, а пък пристрастеностите разрушават. Не си коства човек да живее поради голи упоритости и в преследване на материалното. Петролът, кюмюрът, жълтият метал, финикийските знаци разделят брат от брата. Затова не би трябвало да обръщаме внимание на материалното, не би трябвало да си вършим идоли. Не би трябвало да сме гадни, зли, алчни. Не би трябвало да ненавиждаме, не би трябвало да се гневим. Трябва да отворим любовта, а не да я демонстрираме лицемерно. Да я дочакаме умерено и доброжелателно. Да й позволим да пристигна. Като знаем, че тя идва не в озъбения, настръхнал и остър таралеж, а в мекотата на птичите крила, в това, което ни дава обятието.
Живея с необятно отворени очи, наблюдавайки света, без да го проучвам. Но му се дивя! Мъча се също по този начин да си давам отговори. На човек би трябвало да му се случат някои неща, с цел да го научат на други.

Когато ми оповестиха диагнозата рак, припаднах. Като се свестих, се разсъниха нов човек. Допреди това живеех в личните си затвори. Терзаех се дали ще ми възпламени колата, дали ще стане представлението, дали ще завали дъжд, какво ще хапвам на старини, кой какво казал… Докато от момента, в който се разсъниха, съм благополучен всеки момент от тези 24 прелестни часа.
Вярата ни оказва помощ да оцелеем в сложни обстановки. Тя носи успокоение, увереност, самочувствие, мекост, състрадание…
Има една сентенция: „ Лозето не желае молитва, а мотика “. И мотика желае лозето, само че и молитва. Защото тази мотика е изфабрикувана от желанието на индивида. Така че молитвата е преди мотиката. Трябва да се помолим ние, вътре в себе си, да се оправим. Когато това стане, и проблемите ни ще се решат.

Бог е един. Той Е. Пътищата към него са доста.Религията ти оказва помощ да погледнеш към себе си. Да откриеш Бог вътре в теб. Религията е обръщение, спуснато от горната страна, с цел да бъде човек по-добър, по-състрадателен. За да бъде повече Човек. Вярвам в прераждането. Чувал съм, че на някой от вселенските събори християните са отстранили от Библията тези пасажи. Не знам дали това е по този начин. Но ми се коства по-логично да има прераждане. Иначе не мога да си обясня за какво един добър човек страда. Защо един образован човек е хром. Достигнах до въпросите какво е отвъд, когато най-хубавият другар на моя наследник умря. Тогава си помислих: „ Добре, за какво това 6-годишно дете напусна този свят и остави моето без другар? “. Зарових се в духовните книги и разбрах, че по този начин му е било писано. Дошло е за малко, с цел да извърши задачата си на земята и да продължи към идващия живот. Защото, съгласно някои учения, ние сами избираме ориста си тук, с цел да научим уроците, които са ни нужни за нашето израстване.

Не би трябвало да сме крайни. Не би трябвало да сме полюси. Трябва да се стремим към кръга. Ние самите да сме кръг. Има една алегория за Буда: „ Той стоял и медитирал при аскетите, с цел да доближи съвършенството. Минал един транспортен съд с музиканти на него. Старият музикант споделил на младия: не опъвай лъка прекалено много, тъй като ще го скъсаш. Но не го хвани и прекомерно халтав, с цел да можеш да свириш въпреки всичко. Тогава Буда схванал, че всичко извънредно е ненужно и не трябва да спохожда човек. “
Животът е пъстър и разнолик, тъй че си коства да го изживееш.

Инфо: